Светът, онемял от почуда
задава въпрос след въпрос
и птиците сънени, луди
се втурват след вятъра бос.
Лишихме от глупави мъдрости ...

Стоя пред теб, умислен, самотен,
гледам те как лежиш във ковчег.
Защо, за Бога, такъв е животът,
сега осъзнавам, не мога без теб.
Грешници, казват, сме ние, хората, ...

- Утре сме канени на рожден ден при сестра ми – госпожа Проза, небрежно и сякаш на себе си, го подхвърли, като пресяваше трети път брашно за къпана питка. Всяка събота в продължение на над шестдесет години госпожа Проза месеше брашно с кубче мая, половин литър прясно мляко и четири яйца. Печеше питк ...

Денят отдавна с огън е наречен,
написан още с моето рождение.
Сега откривам: даже и отречен,
ме следва като сянка от търпение.
Сърцето стъпва босо, уязвимо - ...

Защо не пишеш вече,
защо ме гледаш отдалече?
Сълзата вече потече,
защото от мен, разбрах, че се отрече...
Но защо го направи...? ...

Какви години са дошли –
да изоставиш род и къща,
макар че много да боли,
назад не искаш да се връщаш.
Народ, оставен във беда, ...

Тази нощ сама останах.
Чаках те до късно, но уви!
Свещите догаряха последни,
а виното все повече горчи.
Оставих лампата на входната врата да свети. ...

Не знам какво остана от мен. Празна съм. Изстивам. Очите ми вече не гледат така безгрижно на живота. В очите ми, където създавах детските си мечти, сега текат сълзи. Понякога пресъхват, превръщат се в пустиня, а после отново започва да вали. В моето невинно детско сърце преди живееха куп усмивки, ку ...

Коя си ти?
Намръщена, безмълвна.
Позната си ми, но и безкрайно чужда.
Свила устни в грозната си гримаса,
със сбръчкано чело и веждите си във ...

БЪДИ
Бъди като залива тих,
във който аз след буря се завръщам.
Бъди като ручей пенлив,
във който в тежък ден се изкъпвам. ...

Мила моя самота,
приятелка си ми най-добра!
Само ти в трудните моменти
никога не ме оставяш и
само ти не ме предаваш! ...

Чуждите думи ме въодушевяват.
Стъпвам по тях предпазливо.
Те със куршумена точност раняват
или убиват красиво.
Скрита ирония горчи понякога ...

Огън във жаравата калява
с пламъка си суха плява
и плътта греховна утолява,
сякаш в нарисувано огнище
с пламък твърде пищен, ...

Стихът е плод на едно моментно настроение, а рисунката - на неизвестен за мен художник.
Искам само да кажа, че никога не съм убивал елен.Просто се опитах да проникна в съзнанието на ловеца... Знам, че там остава следа!
Б.
Сълзата…
Тя ...

Отхвърлих и него, и любовта му силна,
Оставих го сам да се бори с реалността,
Обърках живота, мислите, чувствата му!
Боли го сърцето заради мен – аз съм виновна,
Бляновете му аз разруших – разбих ги на прах, ...

Копнеех лято. Пролетите вече
не ми отиват. И от тях боли.
И пак е лято. Знам, че ме обичаш.
Но вече трето лято е така.
Една умора кожата ми свлича ...

Отдавна няма ме... Премислих, осъзнах:
къде е смисълът за ход, но наобратно?
А ти, ако желаеше, би спрял с вик
посоката, която бе "за кратко"!
Но явно има ме в онази ти "графа" - ...

На Г...
Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мъ ...

Възпях те в песен,
преродих те в стих,
а ти обърна гръб
на любовта ми.
Низвергната си тръгнах аз ...

СЪДБА
Какво е Животът, каква е целта?
Въпросите вечни на тази земя.
Имаш ли мисли, понякога за това,
защо появил си се на света? ...

В клетка съм окована,
приличам на птица ранена,
в затвор мрачен, на сянка -
съдба, от теб отредена.
Защо ме гледаш така? ...

Искам да избягам
някъде далеч,
с всички сили аз да бягам
без щит и меч...
Захвърлих ги. ...

Празнуваме празника на буквите.
Букви, с които казваме "обичам те".
Чрез тях изписваме "желая те".
Буквите са важни, да напишем
"моят живот си ти". ...

Разплиташе коси в прозореца Аврора,
пробола със усмивка светла тънките пердета.
Кафето беше с вкус на нощната умора,
която от съня безсъниците не разплете.
Денят повлече крак по мръсните павета, ...

В сърцето ми пламъче кротко гори,
в очите усмивки нежно говорят,
в ръцете ми крехки... топли следи,
в душата ми радост и мъка се борят.
Протягам с надежда свойте ръце, ...

Двама и Морето - част.3 - поезия Марияна Вангелова, музика Яким Петров Якимов(eratos)

Да живееш, значи трябва да обичаш.
Да се усмихваш всеки ден.
Дори и трудности да те застигат,
да се изправяш, за да не бъдеш победен.
Да осъзнаеш, че живееш ден за ден, ...

Денят ми, сив и равнодушен,
се крие хитро под стрехите.
Гледа през стъкло опушено -
тъй, казва, пазел си очите…
Ядосан стрèлка изпод вежди, ...

Не съм създадена от Бог да мразя,
и всяка фибра в мен ще ти прости,
но духът ми прям не иска да мълчи,
затуй със болка казвам само:
Не си добър, а лош човек си ти... ...

НА ВУЙНА
По случай първите ù 70 години с обич
Толкова години вкусни пити месиш
всички да нахраниш,
осветяваш ги с родопски песни ...

ТЪРСАЧ НА СЪКРОВИЩЕ
Стремето на времето пришпорвам,
за да намеря древно тайнствено съкровище,
а как годините летят все ескадронно
с любовите и със разделите ни незабравени. ...

Любов като магаре
„ Тъкмо научих магарето си да не яде и то умря.“
По Настрадин Ходжа
Тази моя любов
е същинско магаре. ...

Оставих спомените вкъщи да играят бридж.
На миналото пък намордника му сложих. Да не хапе!
Че всичко, мисля, беше просто някакъв си кич.
Като на влюбено в живота шестгодишно лапе.
Започнах да флиртувам тайно... със Съдбата. ...

Рисувай светове, Поете!
Студени, мрачни, без луни,
където огънче не свети
над вледенените скали!
Рисувай с обич топлината ...