... Виждам как зрението ми гори, усещам как спомените ми избледняват с времето...
Вратата се отваря.
Стон на хладни думи.
Ти не знаеш...
Вратата се затваря. ...

В навечерието на Успение Богородично, щастието имаше цвета на златото. То режеше кръвните връзки. От там, кръвта изтичаше бяла и студена като смърт.
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...

Заспали часове.
Часовник тихо трака.
Сърце тупти
и плахо чака
феята със черните крила ...

Усещаш ли душата си, приличаща на лебед - снежно-бяла, пухена, олекотена,
умееш ли да пиеш с мъртви устни животворната вода?
И случвало ли се е нивата в сърцето ти през август да е заледена,
да искаш да летиш, но да са болни, изнурени, твоите крила?
Във стомна празна, счупена, поглеждал ли си отраже ...

От притулен в мечтите ми сън твоят лик ме докосва,
във очите ти слънце горещо разпалва лъчи.
Мисълта ми полита в копнежа - оголено-боса,
а на устните тръпнещи ранният прилив мълчи...
Всеки дъх е светкавичен миг във надигната буря ...

"Човек и Дявол в теб стаени"
Трупът на бъдещето е разложен,
дърветата - безмилостно изкоренени,
въпросът тук е твърде сложен,
поставя множество дилеми. ...

> Вместо реквием за всички избити -
> безжалостно, зверски... и от нас забравени!
Повлякоха ги яростно,
дълбоко през нощта -
по тъмното ...

ЗАКАЛЯВАЙТЕ ЛЮБОВТА СИ
Литературен превод: Генка Богданова
Закалявайте любовта си в дни на страдание,
в дни на болка, скръб и сълзи!
Споделяйте любовните си признания ...

Незабрава
Така се уморих да бъда тук,
потискана от страхове детински.
И ако трябва ти да си отидеш,
как ми се иска просто да го сториш, ...

ПАМЕТНИКЪТ
Признателност и политика
са различни неща
Първото нещо, което виждам когато погледна през прозореца на кабинета ми е паметника в Докторска градина. Дори и нощем, осветеният паметник властно привлича погледа ми.
Гледам паметника и си мисля, че храбростта, приносът и всеотдайността на хиляд ...

Мъдростта на дръвчето
–Кой във този студ, дръвче юначенце,
ни събра тук с теб-двете глупачета?
Ти във розов цвят, следзимно цъфнало,
аз-с бели коси, предзимно...хлътнала. ...

Искам
да ти залипсвам
и света да обърнеш
за мен.
В цветенце ...

По повод чествуването на 03.03.2000 г
на връх Шипка.
Високо горе в планината
вихрушка бяла се върти.
Плющят от болка знамената ...

Докато гледаш как летя,
загубваш се в недрата на небето
и дъжд от свобода валя
с последен полет на сърцето.
Примамваш ме с плачещи китари, ...

В зимната нощ вятър пее,
пее в комина ми песен,
която и вълците слушат,
а тя... може би е за мене...
Но аз не разбирам ...

Залез със цвят на малина
се плъзна по прашния гюм...
Глътка рубинено вино,
Капка любовен парфюм,
стръкче омайниче, китка ...

Разпален огън, в тихата жарава
две устни, пламък в нежната душа,
порой от сълзи, тъжната забрава,
сърце, преливащо в една жена.
Разпятие, несбъдната надежда, ...

"Ние, врабчетата"
по Йордан Радичков
Моля за извинение, че използвах това известно
заглавие, но то ми даде импулс
Пише ми се за врабчето, ...

Ден...
Ден като ден. Бързам за работа, за да посрещна зората. Ех, тя отново ме е изпреварила. Как го прави? Толкова е красива! Не, не! Тя не е просто красива! Думата за нея е брилянтна! И тя е недостатъчна, за да я опиша, но не нея, като цветове преливащи се и танцуващи в небесната шир, а като чувст ...

Потомци сме на племе непокорно,
воювало със страшни врагове.
Потомци сме на племе непреклонно,
запазило духа ни български да не умре.
Царе, боили, ханове, боляри ...

Уморена, но спокойна заспивам в твоите ръце,
дори когато зная любовта, че си отива,
се сгушвам в тебе като мъничко дете.
Прегръщам те и вдишвам твоя въздух,
ароматът ти обгръща ме навсякъде, ...

Ще шепна вечно само твоето име!
Ангел мой, ела и нежно прегърни ме!
Силно, всеотдайно, знаеш, те обичам.
Твоя съм навеки, на тебе се обричам.
Любов си ти красива, за мене отредена. ...

Буря
Сдрачи се рязко. Притъмня.
Излезе вятър на въздишки.
Смесѝха се небе, земя.
Духът природен се отприщи. ...

ПИСАНЧО УЧЕНИК
Хей, Писанчо,
я поспри!
Кротко, мирно
застани! ...

В сянката на сонетиста, пред когото и най-упоритите сонети си подвиват опашките
малката русалка от съседната приказка
Препълни ли Нощта с хининово кафе,
студено като смърт, небесната си чаша,
послушните вълни тя с глас ще поведе ...

Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле ...

Кафенето се намираше на ъгъла на булевард „Сен Жермен” и улица „Бонапарт”. Лъскавата месингова табела с името на великия французин едва ли би убягнала от погледа на всеки посетител на заведението. Двамата италианци се настаниха на една от малкото свободни маси и си поръчаха кафе и минерална вода. Лу ...

Посякох
Посякох нощта медиално -
гнетеше ме някакъв плач.
Не беше клане ритуално,
а само забава с бръснач. ...

НЕ Е СЪН
---------
В душата ми имаше облаци само.
Аз обичам дъжда, но от този дъжд не валеше.
Сиви, потискащи, малко размити... ...

Красива си, тъй алено червена,
тъй жарещо нашепваща любов.
Така ще те запомня, непленена,
все тичаща след нечий зов.
Сам създадох те и сам убих те, ...

Падането не продължи дълго... беше очаквано и затова не го изненада. Беше се случвало и преди, и затова не го обърка, нито успя да го изплаши... но без значение колко пъти се бе повтаряло, без значение дали бе нещо познато и вече преживяно... то оставаше болезнено и неизменно съпроводено от горчивин ...