- Не се тревожете, в безопасност са. - каза докторът.
– Наистина ли? Откъде тази сигурност точно във вас, докторе? Толкова хора минават през ръцете ви, за всички ли сте така сигурен? - гласът ми потрепна. – Не искам да ми давате празни надежди, искам истината.
Когато влязох в кабинета, реших, че ще ...

Съвсем сама съм с твоето присъствие
и със измисленото болно нетърпение
да ме прегърнеш тъй внезапно и стремително,
както без повод правеше го някога.
Настръхналата сянка до прозореца ...

Вземи ме!
Аз падам като крепост.
Предавам се на твоя нежен смях,
в очите ти потъвам и се губя,
ръцете ти до болка чак ме любят. ...

Проклинам те,
за амнезия да се молиш,
да ме забравиш- ти да можеш,
за лудост тиха да мечтаеш,
че съществувам - да не знаеш. ...

ШЕХЕРЕЗАДА
Подари ми тази нощ,
нека бъде огнена,топяща,
на клада завържи ме,
изгори ме във огньове змийски, ...

ЦЕЛУВАМ ТЕБ
Изгубих последна надежда,
че ще се върнеш
отново при мен.
Кой от двамата ...

Крехка изглеждам в ръцете ти, на тази снимка.
Ала снимката ни е колаж.
По мене плъзва бримка,
крехка да стоя до теб ми е мираж.
И не на снимка, а в реалност, ...

Телесността ми ме поглъща,
избликва с всеки дъх.
Като израстък на самата себе си
пробива себе си.
Отелесява всяка крачка. ...

Празнично украсената зала на библиотека „Марциана” беше изпълнена с хора, дошли за официалното откриване на изложбата, посветена на магията, алхимията и науката. С малки изключения тук бе събран управляващият елит на Венеция, шефове на различни културни институции, представители на местния бизнес с ...

Замълчи, замълчи, замълчи...
щом говорят дъждът и листата
и градът тъй греховен заспи,
чуй словата на топлия вятър...
той говори за мир, за живот ...

чукът е играчка
ти си ученичка
на Олимпиада
за уменията ти
наковалня ни е спалнята ...

Красива, потънала в блян,
скрита в нощния свян.
Заиграна от лунната сянка,
тя танцува, в лунен дъжд огряна.
Косите златисти, като копринени нишки, ...

Можеше ли да го предвиди? Разбира се. Беше очевидно, най-вероятно всички около нея го очакваха. Но за нея беше изненадващо, като светкавица през Февруари.
Случи се. Голямата любов, която идеализираше през последните близо шест години, неочаквано отстъпи крачка назад. Тя беше романтикът в компанията. ...

Невнимание
Как мина днес денят ти,
слънце?
Сънуваш ли ги
гадните билети? ...

Резюме на романа “Филателен романс” и нецензурирания вариант
“Сваляй гащите”
Действието се развива в центъра на град София. Главни герои са съдружниците във фирма “3П”. Което преведено значи “Пенсии, почерпки, погребения”.Това е една необичайна фирма с разнообразна дейност, която се простира от уреж ...

Върви си! Нима не виждаш колко ме боли?
Върви си! Тази обич вече е обречена,
макар в сърцето огън да гори.
Върви си! Нямам нужда днес да чувам твоите
лъжовни думи... обещания. ...

ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ - Ден четвърти
Прибраха се след изгрева с такси. Младите ги нямаше. Не бяха се прибирали. Стаята бе запазила парфюма на Джина, но нея я нямаше. А без нея леглото бе пусто и студено. Ник излезе от апартамента, почука на съседната врата и когато не получи отговор влезе. Шума от течащ ...

жарка нощ -
пеперуди се къпят
в лунна росица
* * *
луна отцежда ...

Цигарен дим издига се нагоре,
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там, ...

Роден в небето,
за тебе то
е топло,
близко
и единствено, ...

Не съм ги очаквала, нито съм ги търсила. В един съвсем неотличаващ се момент те просто се родиха и потекоха в мен. Когато ме напълниха, започнаха да ми говорят. Мечтаеха да се излеят в думи и да завладеят нови Вселени. Написах ги. И те тръгнаха...

Автор на стихотворението е моята скъпа приятелка Мара д-р Попова. Мир над праха й!
Написаното по-долу е съвместно разработена версия на нейното стихотворение.
Да бе простил, Господи
О, Господи, кажи
защо човека сътвори, ...

Обичам те!
В тревожната ми утрин,
открила спомен в песните на птиците
В гласът любим.В страстта ,която будиш
с копнежната,безплътна сраст в очите ти. ...

Помниш ли пролетта, която грееше в цветята...
Помниш ли как птиците пееха радостната си песен...
Помниш ли разлистващите се дървета, отново завръщащи се към живота...
Помниш ли красивата и жизнерадостна усмивка на искрящото слънце в очите ми...
Помниш ли как вятърът ни целуваше нежно... ...

С презрение, дори погнуса,
на нея гледат в квартала,
а тя се рови из боклука -
за кучетата улични храна е пак събрала.
Едни ù викат откачалка, ...

Измервам
Измервам
километрите с пръсти.
Започвам от
квадратче над главата. ...

Иска ми се да можехте да видите как моето седемгодишно момченце преборва чудовища в 3D игри на съседния комп. Подскача на стола, надава бойни индиански викове и крясъци, дърпа ме силно за ръкава и вика: „Тате, виж! Виж бе, тате – минах двадесет и седмо ниво. Гений съм, нали!” После прави няколко кръ ...

За аз и ти, и пустинята на душата ми
Снегът вали, събуждам се сред зноя
на твойта топлина, обляла мойто тяло
и искам в нежната прегръдка на покоя
да скрием утрото със пухкаво одеало - ...

Липсваш ми безкрайно много,
тъй далече си от мен, но и тъй близко в сърцето ми.
Страдам аз за теб, голяма болка се е загнездила в душата.
Липсваш ми ужасно много.
Всичко в мен крещи. ...

Когато те срещнах, нямаше слънца
и ние запалихме си мълнии кълбовидни,
и всяка една от тях до пепел изгоря.
Дали с огнище и жарава нямаше още да се имаме?
И срещнах те в пресъхнали земи, ...

И тъмна нощ в душата ми прозира,
уморявам се от толкова неща.
Недоспал, трамваят ме приспива,
завивам се със мисли през глава.
И щорите покриват ми тъгата, ...