-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургав ...

Слънце чорлавите си лъчи разреса,
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха, ...

Разбивам бутилка в земята.
С яростно горящи очи.
Отеква звънът на стъклата.
И стаята празна кънти.
Но от това кой го е грижа? ...

"Самотата, старостта, смъртта, пръстта"
Спускам се по стръмен склон -
пропастта на самотата,
неразбран от никого
и презрян от всички. ...

Слънчеви лъчи гнезда са свили
в къдриците на твоите коси,
пламнали огньове греят
в зениците на твоите очи!
Такава се опитах ...

Дарена светлина
и път,
изгрял като мечта.
Като усмивка,
литнала ...

Още не изчезнал здрачът,
пръв разчука се кълвачът.
Искаше да извести,
че пролетта към нас лети.
Стресна се за миг лисана ...

ПРЕГРАДА
Затворена, душата тихо стене -
и да боли, какво ли от това?
Не може никой днес да се наеме
да я зарадва с трепетни слова. ...

Хей!
Хубаво ми е
да се изгубваме
под шарените сенки
на дърветата високи; ...

Леглото ми без теб е празно и студено.
И плаче безутешно априлският млад дъжд.
А въздухът кънти от чувство наранено.
Леглото ми умира без топлина на мъж.
Събуждам се със изгрева и търся те напразно. ...

ЛЮБОВ
Къде? Кога?
Ти май си се скрила?
И чакаш ме зад някой ъгъл,
поглеждайки с едно око? ...

БЕЗНАЖДНОСТ В ЛЮБОВТА
О, тежко ми е… Аз не крия…
Не виждам твоята любов!
Как исках в тебе да открия,
приемника на моя зов!... ...

Мерзко случва се съдбата
понякога за силни и достойни хора.
Всяко желание оставя без отплата,
свободата държи под запора
на сиви, лъжовни светулки. ...

Люляци
Душата ми сега е ваза
и сменям всеки ден цветята.
Ухае утрото на люляци.
От извори излива се водата… ...

Колко много години – и отново съм сам,
колко много премина, а къде съм – не знам.
Сам родих се, когато, ах, когато се спрях -
и открих непознат, скрит в сърцето ми грях.
Има думи безлични, неразбрани дори, ...

Тъгувам...
и сребърната пепел на въздишката
тежи в душата,
там спомена от нашата любов лежи
и тупкаха в едно сърцата... ...

Роди се някога дете - момиченце,
роди се с неземна красота,
всички много го обичаха,
но не знаеха истина една.
То беше различно, ...

ОГЪН, ЛЕД, ПОЕЗИЯ
Събуден сутрин със сънени очи,
със спомен как пламък върху кожата гори.
Горящ, болезнен, но някак си приятен,
блестящ в очите ти – красив, невероятен. ...

Отдето иде Арнолда,
Лоренцо поел натам сега.
А аз следя ги с бинокъла - компютъра.
Стартирам отново... май.
Или все още си отдъхвам? ...

Една бълха с добър отскок
си завоюва пост висок –
в гривата на Царя се завря.
А после тъй се възгордя,
че обяви: И тъй, сестрици, ...

Някои са от лед,
други от коприна,
но всички са еднакви,
търсейки своята любима.
Тя те гледа с изумрудени очи, ...

Кукла ме наричат
заради грима ми –
очите подчертани,
миглите извити,
кожата почти перфектна, ...

Пиянски спомен...
Тиха музика се чува в далечината,
а аз съм на терасата и поглеждам към твоя град.
В едната си ръка държа кристална чаша, пълна с вино,
а в другата почти загасваща цигарата дими. ...

Възглавницата му мирише
на цигари - парфюмът
на съпругата му.
Потъвам във мълчание.

Нарича се "Полунощ" и е част от моите еротични стихове... Акварелът е на един вече познат ви майстор - Андре Коон.
Искрено се надявам да ви хареса...
Б.
Чаша вино…
Напълнена ...

Напразни надежди
надигат плахо глава,
тайни чужди кроежи
ги връщат пак в прахта.
И ето, те умират, ...

Нощта - безумен космос без звезди.
Дъждът отдавна секна – не пращи.
И в този космос мокрите павета
на булеварда мокър ми сияят, светят,
като компас, по пътя за дома, ...

Мрачни духове нахлуват във съня ми
и ме викат те на глас, водят ме
по кални калдъръми и всеки ден
заложник съм им аз.
И моля се, когато съм печален, ...

Когато гласа ти чух за първи път,
ти плени моя слух.
Без твоя глас тъжна бях
и ден и нощ ревах.
Рева, рева, текила пия, ...

ДВА ЧИФТА ХУБАВИ ОЧИ
Един поет –
безспорно по-известен
от мен,
но също луд по две очи ...

Обичах. Имах. Получавах. Давах.
Търсех. Намирах. Докосвах. Изгарях.
Желаех. Мечтаех. Сънувах. Копнях.
Усещах. Тръпнех. Целувах. Живях.
Чаках. Надявах се. Гонех. Достигах. ...

Дантела и сатен. Тъга
нашепват бисерни сълзи,
събрали в същините си
есенция от паднали звезди.
Капка по капка. Коприна. ...

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...

От водите мътните, калните.
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш. ...

Хиляда пъти си повторих:
„Ще те забравя и това е!”
Сърцето сложих си в окови,
но чувам днеска как ридае...
А вчера с леките момчета ...

Лист, пропит с тъга.
Истина, преструваща се на лъжа.
Кръстопът без пътен знак.
Подписан, смъртоносен пакт.
Ангелски шепот и лунен прах. ...