Колко е тихо вън…
Проблясват бавно
меките усмивки на звезди,
с лунен лъч вятърът се е завил –
не се чува дишането му дори. ...

О, той е толкова красив,
погледът му в мен се впива
и любовта в моите гърди напира
и не ме оставя на мира.
Аз обичам го от първия момент, ...

БУРЯ
Облаци дъждовни небето забулват.
Земята захлупват с оловен похлупак.
Светкавици блясват, в миг тайни разбулват.
Гъмнее пак всичко във вечерен полумрак. ...

Старата любов не се забравя,
свети като пламъче в нощта.
Бавно тлее, но се пак възражда,
въгленче в изстрадала душа.
Често е заключила дълбоко, ...

Колко мрачен е градът,
небето - мътно, посивяло.
Безропотно вали снегът,
дъха си времето е спряло.
Оскъдна светлина от чезнещия свят ...

В очите ми облаци от памук,
ръка протягам да ги докосна.
Вятърът духа ми повежда
към синьо-белия небосвод.
Под нозете тревата зелена ...

Моряк там нейде в океана плува,
курс безкраен в шир,
в сърцето си смирено тъгува
за дом, родина и любима.
Земята родна той сънува, ...

Счупена любов не лепи,
парчетата по-добре хвърли!
Счупена стомна -
вода не държи.
Дори сърцето на парчета ...

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...

Размита сенки майският ветрец,
косите си оплита в бледи люляци.
Усмихва се младежки под каскет,
кръстосвайки затоплените улици.
Подгонва аромата на цветята, ...

влюбени вокали
стенат
разнищват мускулите
на влакна
оттегля се влагата ...

Ела, настигни ме,
аз бавно ще тичам,
ще гледам през рамо
дали си до мен.
В очите ми виж - ...

Вървя назад, сочена от пръсти злобни;
преследвам залеза на нашата любов.
Очите давят се в сълзи отровни,
не ще ме изкуши мен грях красив и нов.
Минало, което още продължава. ...

Как се вика муза?
Жално, жално клепам -
все едно медуза
в мозъка ми лепне.
Стихчето ми късо, ...

Аз никога не съм била в Мадрид.
Но ти била си, Изабела.
И покрай тебе в оня миг очи са впили
всецяло мъже без чест, със помисли нечисти.
А ти – по-горда отпреди и по-красива, ...

Животът свършва като песен!
Пее ми се, но сълзите отнеха ми всичко, което притежавах. Няма ги думите, мелодията, свободата, нито трепета от първата целувка – дойде и моят ред нечакан. Като затворник в града студен и мрачен, блуждая, ала надеждата все по-трудно успявам да намеря. Какво спечелих, отка ...

Аз обещах ти всичко да направя,
което ще те кара да летиш.
Аз обещах ти и на колене да лазя,
но да не посърне погледът щастлив.
Аз обещах ти обичта си моя ...

Докосвай ме! Не спирай!
Сякаш времето е спряло.
Прегръщай ме и ме целувай!
Гали със нежност моето тяло!
Главата ми е отмаляла. ...

СЛУЧАЙНА СРЕЩА
Със весел кръшен смях край мене спряхте…
И аз останах вкаменен!
Очите ти за мен неземни бяха…
И аз разбрах, че гледаш мен. ...

Не зная, скъпи, на какво се дължи,
но напоследък не те разбирам.
Адски ми писна от всички лъжи,
в кожата си просто не се побирам.
Кажи ми направо: "Баста!" И край. ...

Тръгнах към теб по сухите вени на слънце залязващо,
нищо в пазва не взех – от косите ми старо злато вали,
под копринени клепки – тежки сапфири проблясват,
снагата ми мрамор, дето стъпя – биле омайно цъфти.
Дълго вървях по петите на вечер проливно дъждовна ...

Аз съм котка
много подивяла,
някой хвърли ме в лодка,
а тя отплава.
Сама в морето, ...

ЖЕРТВА ЗА ТЕБ
Зимна нощ, студени ледени кристали,
и твойта липса пак не ще да ме пожали.
Таз болка, че те няма, тъй засилваща се, пари,
и страдащото мъничко сърце, тъй жестока иска да поквари. ...

Сълзи
Обливат студено двете скули,
парят лицето със соления привкус.
Сякаш спомените в тях са оживели,
живота знаят вече наизуст. ...

Когато казваш, че любов не съществува,
не вярваш значи в моя малък свят,
във който като лодка плува
любов към своя вечен бряг.
Не само вярвам, а болезнено усещам, ...

Не е достатъчно да заспиш
просто обсебен от утрешни планове.
Не достатъчно,
че в съня, току-виж,
си отплувал към друго пристанище. ...

Останаха ми само нощите
безсънни, дълги и самотни,
явява се само споменът за теб,
който ги прави страхотни.
Тишината ме приспива, ...

Събирам се -
сълзица по цвета,
изплакана в мълчание от утро.
Отронена въздишка на сърна,
препуснала по вятърните стъпки. ...

Народа да водиш е Свята Човечност.
Трябва ти Жрец и Огнище Познание.
Смъртната жажда да бъдеш над Вечното.
Град над скалите в невронче съзнание.
Пазител на бисери сияеща Истина. ...

РАЗЛИЧНИТЕ - част шеста
(Баба Станка)
"Здравей, младо момче!
Аз съм баба Станка. Но ти може да ме наричаш баба Таня. Даже това "баба" може и да не го използваш. Писала съм, че съм на 75 години. Между нас да си остане, това не е истина. На 78 съм.
Скрих три години, за да съм по-интересна. Загубих дру ...

Влудяващото тиктакане на часовника. Половин час до полунощ. Дъждът навън стеле сива пелена. Не е спирал целия ден.
Оглеждам се. Разхвърляна хотелска стая в съмнителeн квартал на противен град.
Какво правя тук?
Затварям очи, а в главата ми все още кънтят токчетата ми по влаковия перон. Пристигнах таз ...

СТРАХОВЕ
Страхувам се от Утре...
от всички негови Зори и Залези,
в които Няма да си с Мен!
Страхувам се от Утрешния ден... ...

Завой наляво, после надясно, после пак наляво и бях там. Отново онази стара изоставена фабрика. Пак имаха някаква работа за мен. Винаги имаше нещо. Влязох навътре и видях онзи, наемника, от предния път. Ухили се до уши като ме видя и бързо се приближи.
- Имам подарък за теб! - каза той нетърпеливо к ...

Роди ме с обич, мамо.
Изучи ме, бе ми силно рамо.
Пораснах, станах музикант -
не известен, но все пак с талант.
Изгонват ме оттук, отивам там, ...