Колекция от претворили се мотиви;
Мотив 1: Човекът, който видя звездите
Беше пацифист – не понасяше войната. Мобилизиран – да се бие за знаме, за родина, за религия и за справедливост! Все неща без смисъл, когато си оставил някого толкова обичан! Неговата съдба бе кратка – в първия бой той умря – пр ...

Как? Нима съм сляп и глух?
На истината пътя изоставих
и човешко слово не дочух.
Те под пясъците и прахта
останали са някъде покрити. ...

Моят свят опустя тъй внезапно -
селска гара по първи петли.
Тихо, тъмно, студено... Вероятно
просто липсват релси - почти.
Моят свят си охлузи коляното ...

Недоверие
Ръката си не ще протегна вече,
за да докосна твоята ръка...
дори желание да ме изгаря!
И устните си жадно в твоите, ...

Знам хиляди начини
да бъда с теб -
когато ме докосват
слънчеви лъчи след зима...
когато нежна музика ...

Стига "мили очи"
и приятелски думи!
А зад гърба ми обиди,
завист, злоба и хули.
Стига вече лъжи ...

Аз няма да ти спомням за това,
но раната до края ще более
и както зимно цвете над снега,
и болката от мраз ще побелее.
Стопяват се напролет изведнъж ...

Дали мечта е бил сивият ми замък
и препускащите там коне?
Едва ли си сънувала
може би реалност сте и ти, и те...
Дали всъщност правилният път ...

Mario – Crazy Kind Of Love
You tolerate the calls at 3 o'clock in the morning
It's tearing you apart trying to ignore it
I know you want to say it's love, but girl it's so obvious
I ain't trying to be in your business ...

Урок по честност
Баща ни винаги е избягвал да използва груба сила за нашето възпитание, въпреки че аз предпочитах да ме ошамари, отколкото да ми говори, а аз да се чудя къде да си дяна погледа от срам. Е, понякога ми е плясвал по някоя плесница когато бях малък, но това ми се случваше толкова рядко, ...

И във това стихотворение вали,
ръми безспирно, мокри ми хартията.
За обич викам, давя своите гърди,
попивам бавно, заедно с мастилото…
Това момиче - някак си непреводимо, ...

Тази сутрин Даниел приключил работата си и се приготвил за път. Бързал да се прибере вкъщи. Сбогувал се с работниците си. Извел коня си и се метнал върху него. Отправил се към гората. Есента събаряла листата и те се посипвали по земята, като постилали пътя му със слънчево злато. Капчиците роса блест ...

искам да те целуна
бавно
едва-едва
(защо пък не изпиващо)
но дълго ...

Пролет – цветна хубавица,
лястовички – броеници!
Минзухарче и кокиче –
мили братче и сестриче!
Топла слънчева целувка ...

Тук си, но те няма.
Близо си, но и далече.
Плътта гори и ме предава.
Невинна съм... или пък грешна вече.
Устните горчат в отрова, ...

В мечтите си мога да отида където си поискам. Там не ми трябват пари и никой няма да ми го забрани. Ти няма да разбереш, че тогава идвам при теб, промъквам се тихо и те прегръщам. Поглеждам те в очите и забравям всичко. Докосвам те и ти изтръпваш. Всичко се случва в главата ми, усещам дори миризмата ...

Приятно слушане :) Ето и моята страница http://www.facebook.com/pages/Klisheto/195108587176950?ref=ts тук може да намерите мойте песни :)

КРИМИНАЛНА МИСТЕРИЯ
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА
"Ний ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него, ...

(предизвикано от войната в Либия)
Че слънцето еднакво свети
за всички, ще се разбере,
ако начело са поети.
Тогаз войната ще умре. ...

Своенравен като вирус,
а аз - твоя до поискване,
вярваш, че е само минус,
да съм с тебе, но ме искаш.
Непристъпен като облак, ...

Две капчици дъжд
Небето ми прати две капчици дъжд,
мънички по размер и изящни.
Взрях се в тях. Изведнъж
що е любов започнах да схващам. ...

От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...

Имаше дни, във които те чаках -
те бяха дни, във които тъжах,
имаше дни, във които не плаках -
те бяха дни, във които копнях.
Имаше дни, във които се молех - ...

Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,
розов пламък запали в короните на бадемите.
Топли дъждове долетяха да ù се радват,
затръбиха фанфарно любовни поеми...
Вън дечица търкалят смехове по асфалта, ...

Когато пролетта прекрачва прага,
а въздухът тежи от птичи ек
и този сняг-безделник е избягал,
захвърлил вдън горите бял елек...
когато и сърцето ми подсказва, ...

Грешката...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца ...

“Шепот от отвъдното”
Няма човек, който поне веднъж не си е задавал въпроса: “Може ли да се живее вечно?” Уви, не! Човешкият живот е така устроен, че след раждането на индивида, след време настъпва и смъртта му.
Едни живеят до старини, други си отиват твърде млади и всичко става неочаквано, понякога ...

Не ме карай да те мисля,
ще изгоря!
За да забравя,
спомени ще изпепеля!
Не ме карай да мечтая! ...

- Защо се смееш през сълзи, малко момиче?
- Защото обичам!
Обичам да се будя с аромата на есен.
Това в мен е ритъм на живот, начало на нова песен.
Да, такава съм. Събирам звезди с очи и боса тичам по калните улици. ...

Свободен си, но своето ще взема,
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.
Не те обичам, твърде си себичен. ...

Кажи ми, помниш ли Свищов
и оня
септемврийски ден,
във който пламенна любов
разцъфна в тебе ...

А лунен лъч се спуска, гали косите ù алено-златни.
В този светъл миг на блян
времето сякаш спира омагьосано.
И розова спирала две тела обгръща,
развива се, в дъжд от рози се превръща.... ...

ПЕПЕЛЯШКА
На Галина Вълчева
Видях лицето на Галина
Барона дето го описа
и съкрушен от тук замина ...

Ах, как обичам цветята -
те са като нас, децата!
Слънчеви, красиви,
питомни и диви...
Нежно галя ги с ръце, ...

Когато събличаш пред друг
панталона си кожен,
не забравяй, че под него
все още има спомен за мен.
Не по кожата, ...