О, скрий се!
Идвам, усещаш ли,
злокобен, прашен
и нахален град,
замислените ми стъпки ...

Времето никога не стига.
Времето никога не спира.
Времето е наш господар
и никому не е дар.
Вината е моя, че забравих ...

Този лъчист ден бил чисто предизвикателство за Тома. Не посмял да изгуби и минутка време от предложеното му от майката природа. Много бързо се озовал на любимия си плаж и с радост разцелувал слънцето. Потопил се в морето и с преливаща енергия се опитвал да се пребори с него. Плувал ненаситно. Водата ...

За хората накратко от мен...
Не спирам да се изумявам какви хора има и на какво са способни, за да извлекат каквито и да било дивиденти.
Най-обикновен човек, ще го изкарат истинско лайно, а друг, който им е някак симпатичен – ангел.
Как се справям с такива хора ли ? Много просто – усмихвам им се и г ...

Ти знаеш
мойта тайна.
И искаш ме.
И викаш ме.
Открит към мен, ...

СТРАХЪТ
Компания ми прави чаша – уиски,
насмешливо гледа с пияни очи.
Със него отдавна сме близки -
то влива в мене златни лъчи. ...

Обичам таз страна прекрасна –
макар и малка, макар и тясна.
За мене тя е като майчина утроба...
Люлее ме от толкова лета,
и сокове пия, и корени пускам... ...

Ти си светлина, когато сме незрящи.
Една красиво извисена светлина.
Едно добро, което пази ни в минути страшни
и дава отговор на всякаква молба.
Хвала на любовта ти безгранична, ...

Като някаква птица вълшебна
аз те търсих
и страстно зовях.
Като някаква билка целебна
все към тебе, любов, ...

Да те жадувам като глътка въздух и да те търся сред безброй звезди...
Душата ми крещи!
И стене, моли се за всяка ласка, всеки допир, за твоите ръце.
За устните ти, нежността ти, за твоето сърце.
Да те жадувам като глътка въздух... ...

Ще замина във един далечен свят
от спомени и тайни да се скрия...
Там, където няма вчера, днес и утре,
там, където няма щастие и болка.
Дълго време сред лъжите ти живях, ...

Море от тънки жълти рози
се бе разстелило по сивия матрак,
a те, застинали в жалки пози,
потънали в скръб, печал и мрак -
си мислеха за времето и за съдбата, ...

Изпънатите струни на ехото
ни отнасят надалеч с музикални хитрини,
а свитите устни на вятъра
издухват объркани от нощта шепоти,
разсърдените стрелки на часовника ...

Търся те в мрака,
сам-сама съм аз.
Не знам какво ме чака
в този късен час.
Къде си, ела и спаси ме, ...

Снежна завивка прегръща ме с мрак,
тъжна усмивка издава ме пак...
Много очи са щастливи, но
моите крият сълзи тъй горчиви!
Безброй мечти се сбъдват навън, ...

Чудесно е да бъдеш между хората,
да си седиш спокойно сам на маса,
да пийнеш чашка, да поръчаш втората,
да смачкаш бавно в пепелника фаса,
Да хвърлиш весел поглед през прозореца ...

От съня неспокоен, парцалосан, разбуден,
този град на бетони изръмжа като чужд
на любов, на копнеж, на стаено мълчание,
врял в безсмислен брътвеж и кипял в отчаяние.
Кой довлече отнейде свойте мисли греховни, ...

Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето ù. А може би го стори несъзнателно?!
Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена и бледа. Със слабия си пламък отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
Преди години безмилостно я бяха угасили тази Свещ ...

Останали са само спомени
за миналите дни, за любовта,
с която ти дарявал си мен - внучка ти.
Останала е само болката
за нашата раздяла непланувана. ...

Идването на хората
Беше нощ, Слънцето изгря и стана ден. Това бе денят, в който се роди човекът.
И в този ден нехората се събраха да заседават, призовани от най-мъдрия сред тях – този, който знаеше всичко.
- „Защо ни събра, мъдрецо?”, попита един от младите нехора.
- „Днес се роди човекът – този, ко ...

… пазителка на единадесетата Божия заповед…
"Единадесетата заповед:
Не умирай, моля те." – Михаел Крюгер
ВсеВишна съм. За Себе си.
Окапал цвят. Ръждя. По залез. ...

С мен е трудно да бъдеш
по-висок от тревите.
Не пося, как да жънеш
от ръцете ми жито.
С мен се диша по малко, ...

"Посях те вътре в мен... като зачатие."
Кремена Стоева
Посях те
и поникна Любовта
като изпредена бяла къделя. ...

"През пожара, раздиращ с ръце тъмнината"
Там.
Там има пожар.
Стихиен пожар. Негаснещ пожар.
От кости, от плът и от чувства пожар. ...

Снегът покри набързо блокове и къщи,
храсти и дървета, улиците на града.
Дръвче излъгано от няколкото топли нощи,
напъпило, от студена болка зарида...
Ледът скова му вейчиците крехки. ...

РАННА ПРОЛЕТ
Сега е още февруари.
При нас веч няма сняг.
Кокичета и минзухари
напомнят - идва пак! ...

Не се опитвай да ме спреш...
Напразно се опитваш да ме спреш,
уверено, че можеш безпроблемно
към стадото си да ме зачислиш.
Ти никога не ще успееш ...

Когато тихо се прегънеш
и болката дере те с нокти,
когато в мислите се спъваш,
загубил няколко животи…
Тогава всеки Него търси, ...

ПРОБУЖДАНЕ
Ще се пробудя в утринта ми
с любовта ми.
Само с твойто име.
Ще ме помилват пак реките ...

Посветено на:
- „Похвалните” усилия на Правителството в областта на… „научните разследвания”!
- Създаването на алтернативна БАН (Българска Академия на Неуките)!
- И защото: - „Пред чифтето пищови – човек… е тек!”
(стара хайдушка поговорка от вашингтонския вилает) ...

http://www.youtube.com/watch?v=LUdg9mBJqmA
Усмивката ù аз понякога сънувам и се чудя:
Нима годините рисуваха в очите ù цветя,
или косата ù ветрееше от мънички пробуди,
със блясъка на детските мечти във утринта? ...

Времето никога не е достатъчно
да кажеш на някого, че го обичаш.
Но когато разбереш
той вече ти липсва…
Липсва ти усмивката, строгия тон… ...

Там, където слънчеви лъчи
не достигат веч небето,
блясват мънички звезди,
бледа светлина отпращат те в полето.
Нежно вятърът подухва, ...

Отново топвам перото
в мастилница с кръв
поставена на бюро от кости
Луната нахлува през прозореца
осветява демоничния ритуал ...

Тя шепне ела, за да те обгърне с гъста мъгла,
в която не ще загубиш нишката на любовта към нейната душа.
Да, разбирам защо е таз игра, може би за да не тръгна след друга жена
на дяволска страна и да изгубя нейната следа,
но едно не разбрах сега, защо не вярваш ти на моята искрена душа, ...

В този ден се е свило
билото някога време
върху камъка, до дървото
в сянка от пролетно слънце
поглежда. ...

Стар Пицар
Ела хапни си пица някой ден,
приготвена
от бате Тони Бортолаци -
човек със нерви и мераци. ...

Прожекторът игриво ръка ми подава,
намига ми, хлапакът му с хлапак,
сърцето ми отново аритмично затуптява,
а Зрителят дори не подозира, че съм пред инфаркт.
И там в "кръга", като подплашени котачета ...

Мушкато
(... спомен за баба)
Преди да се търкулне
слънчо в двора
и чановете медни ...