Светлина.
Пречупена в отражение е действителността.
Тече си реката без времето -
времето без реката си тече.
Действителността е отражение в пречупена ...

ЛЮБОВТА НЕ Е...
Колко рими изхвърлих в коша?
Колко чувства изсипах в нощта?
И все не намирам точните думи
да ти кажа какво е за мен любовта. ...

Серенада за една тъй близка приятелка в една тъй далечна страна...

Зима, ти си толкова снежна.
Зима, ти си толкова нежна,
Зима, ти си топла и добра.
Зима, ти си студена и зла.
Зима, да се стоплиш не желаеш. ...

Златисти пеперуди в сетен полет
мечти красиви с трепка уловиха,
нощта ни сгуши в дипли тъмнополи,
щурци с дъха ти огнен се напиха -
засвириха романса вдъхновена ...

Защита, ограда, оправдание,
живот, забавление или по-скоро страдание?
Нарисувани спомени и украсени истории,
измислени герои в измислении теории.
Ти ме съдиш, тя ми се възхищава, ...

НЕПРИСПОСОБИМОСТ
в памет на Георги Рупчев
(„Поезията е инстинкт за неприспособимост” Г. Р.)
Сред ледения дъх
на непристъпни айсберги – ...

Тази Любов, толкова крита,
толкова бурна и волна.
Хиляди пъти заключвана в стихове,
хиляди пъти свободна.
Тази Любов, скътала спомени - ...

Спотайват се руините на църквица
сред гърбиците дремещи на хълмовете-дракони.
Пленена от баирите, озърта се -
от колко ли столетия за мене тук е чакала?
Вилнее треволяк под къпинаците - ...

Сънувах странен сън – любимият човек ме предаде, изневери ми... Замислих се какво означава изневярата, предателството от някой толкова близо до сърцето ти, излъганите чувства. Защо всъщност се стига до това коварно престъпление, това потъпкване на другия?!
От изневярата боли, от нея остават рани, ко ...

Поднасям ви криминална загадка, която измислих в училище с помощта на мои приятели. Идеята беше да си задаваме казуси, в които не участват много хора, но пък да е нужно известно мислене, за да се разплетат. Правилата на играта изискваха един да каже началото на загадката и уликите по нея, а останали ...

Oтдавна свеждам лоб над цвят и песен,
а моят меч, аха... да хване прах.
Приятелствата са ми кът. Отнесе
реката на живота част от тях.
И думите на четири уж режа, ...

Непредсказуем животът е -
както преди.
Но усещам,
в душата му нещо се къса!
- настръхнал от ревност е... ...

Кога ще се изплаче тази Пролет?
Защо е тъжна? Кой я оскърби?
Цветята, свити в своя корен,
треперят като мънички жени...
Във София градините са ничии - ...

СТОН
Когато любовта ранена
прелее в моята сълза,
аз ставам пролетна бреза –
разлиствам утрото в зелено. ...

Опитвам да открия любовта
в очите ти - усмихващи се още,
забравил, че е птица и с крила
за миг ще литне в есенните нощи.
Прогонена от моята любов, ...

Благодарен, за този миг на тихо спасение,
с поглед, зареян като птицата черна.
Потънал в дъждовното меко трептение.
Отвъд морската шир се стремя да прогледна.
Бездомен, но владеещ безкрая. ...

Защо така се случва все да страдам аз,
защо така се случва сълзи да лея аз.
Живота ми прекрасен кой завистник прокле?
Кой обзет от злоба щастието ми краде.
Защо да страдам аз, какво ви сторих, ...

Посветено на всички живеещи в тази зона, и на които им се изправят косите, когато чуят закъсняло кратко съобщение и то в най-късните новини за поредната авария в АЕЦ-Козлодуй
„Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре” Форест Гъмп
Като размекнат бонбон под R-дъжд съм, ...

Няма те
В минутата преди да отлетиш
Преди да почнат да текат безкрайни часове на раздяла
Ти не забравяй прочети тоз стих и виж
Душата ми излята тук е цяла ...

Една угаснала любов се мъчиш ти да върнеш,
напразно, пълниш с надежда твоите очи.
Не искам вече и дори да ме прегърнеш,
дали целувката ти вече няма да горчи.
Съдбата навярно така е отредила, ...

ПРОЛЕТ-АКРОСТИХ
Очаквана радост, миличка, ти ни донасяш.
Булки нагиздени - дърветата разцъфтяли.
Истинска наслада за очите разнасяш.
Чакаме песните на птичките долетели. ...

аз и Чарлз
имаме няколко общи познати
които ни харесват и двамата
понякога
с които никога не пием бира ...

ЕДИН ЗАВЕТ
Печатът стар
е велик олтар;
червен и бял –
велик идеал… ...

27.04.11
Един веселяк подмени личната форма
на глагола "живея"в безлична и изрече:
"В България ДОБРЕ СЕ ЖИВЕЕ".
Б Л Я С Ъ К ...

Някак неусетно отмина твойта любов.
Подреди ме в хербария на женските образи
и се шмугна в джунглата на лов
за нова тръпка, подклаждаща огъня.
Погълна те пламъкът и след сто луни ...

Странно дълга е тази любов,
грешно страстна и антилогична.
Ти на убийство дори си готов.
Аз съм смущаващо прозаична.
Странно кротка пълзи в нас нощта. ...

- Всяко пътуване започва от първата крачка - каза Но Щен Вълк. - А всяка крачка е едновременно част от цялото пътуване и самото пътуване... Така че, така да се каже, изкрачвайки крачка от пътя, всъщност ние изминаваме целия път...
- Хъм - изхъмка Черната Пантера Ра. - Но, от какво искаш да се скатае ...

Не обещавай! Нищо не обещавай!
Просто ела! Тихо и без предизвестие!
Изненадай ме! Впий очи в моите
още преди да отвориш вратата,
защото тя прогорена е ...

Кой си ти?
Търсих те, а те намерих чак сега -
когато вече бях сама...
Кой си? Накъде вървим -
не зная... ...

Аромат на разкървавена малина.
Огън, подклаждан от сухи спомени.
Потресен съм от дрипите на мига, който настъпи.
Настоящето ми е неизсъхнало още.
Няма време! ...

В парка сме двама, лято горещо.
Жарко слънце на чисто небе
хвърля лъчи по покрив отсреща
и това отражение бледнее пред теб.
С мен си отдавна, чувстваш ме близък, ...

Подари ми твое лято,
пълно с ярка красота,
влюбено и жарко слято,
трепетно, като съня.
Подари ми твое лято, ...

Изстинала усмивка, поглед празен,
изгубена душа, безцветна кръв,
човек по същност, но от всеки газен,
по пътя да докаже, че е пръв.
Превил снага, ръце треперят, ...

Трудно е да бъдеш цвете в този свят безбожно сив,
лесно е обаче огън да запалиш, ако пламъкът е жив.
Щастието как да носиш, ако любовта е само мит,
а ти я чакаш да те пази от омраза с златен щит.
Трудно е да бъдеш сянка в този свят на цветове, ...

Какво ли значи да се разделим,
да сложим край на наш'та връзка,
да няма утрин с телефонен звън,
да прави всеки к'вото иска...
Можем ли да сложим край ...

Ухае на приказка днеска денят ти...
Ти бавно събличаш воала – тъга
и виждам те, както те срещам в съня си –
усмихнато утро... Не просто жена!
Обичам морето на теб да мирише, ...

Жив съм и ръцете ми треперят,
копнеят за живот и за любов.
Душата ми не бърза и се смее,
а мислите се лутат в странен зов.
Косата му е сива и зелена. ...