След тебе останаха куците спомени
да се клатушкат със просешка жал.
Кървави рани ,гърдите оголени
крият на ужким сърце от метал.
Останаха викове впити във облаци ...

Снегът във онзи двор е девствен
и по безкрайно бялата му кожа
дори врабецът не е отпечатал
късопръстите си крачки.
Презрели мушмули се ронят. ...

Не сваляй дрехите, тъга –
такава те обичам
с воала на една вина
и с накити от истини...
Не дърпай струните, тъга, ...

Страх, страх,
любов и страх -
това изпитвам към теб.
Не разбрах
защо е така. ...

Щъркели
Ето, дойдоха от топлия юг
първите щъркели тая година!
В кръг обикалят един подир друг,
спускат се в свойто гнездо на комина. ...

Къде отидоха писмата в пликове, стоя си празна - пощенска кутия.
Телефонни шайби с цифрените кръгове, въртя се в лудешкото набиране.
Защо ги няма снимките в албума, прелиствам пак прозрачни страници.
Защо натискаме поредни копчета, а грамофоните, въртящи се пияници,
стоят заключени в прашното ни мин ...

Бях на 14 етаж, вгледана в прозореца. Отворих очите си ясно и усетих, че всеки може да бъде мечтател, разбрах, че всеки може да бъде само сянка, бленуваща за внимание. Гледах задълбочено натовареното движение и блъскащите се една в друга пътеки, усещах, че не принадлежа на това кълбо, попиващо в себ ...

Когато сетните звезди угаснат
и с безначална красота
на слънцето лъчите блеснат
в сънливите ми от любов очи,
светът пред мен прозореца отваря - ...

Песента е създадена през 1984г. в казармата по музика на Димитър Пурнаров (от Ивайловград) и мой текст.

Оптимистично
Животът възел е от страсти и желания,
понякога ни приковава и на кръст
с пирони от душевни мъки и терзания,
нерядко сам се трови с чувството за мъст. ...

Салкъми тежат по лозницата,
поели от слънцето жар
душата им бяла и питаща
разпалват пожар след пожар
Нозете ми боси във джибрите... ...

I
Мрак. Тунел. А светлината
в края на тунела
е от насрещен влак.
Експресен. Няма гара. ...

Цялата съм във червено,
танцувам танца на страстта.
Дансингът е във зелено,
а аз прегръщам любовта.
Ритъмът ме носи плавно, ...

Колекция от претворили се мотиви;
Мотив 1: Човекът, който видя звездите
Беше пацифист – не понасяше войната. Мобилизиран – да се бие за знаме, за родина, за религия и за справедливост! Все неща без смисъл, когато си оставил някого толкова обичан! Неговата съдба бе кратка – в първия бой той умря – пр ...

Как? Нима съм сляп и глух?
На истината пътя изоставих
и човешко слово не дочух.
Те под пясъците и прахта
останали са някъде покрити. ...

Моят свят опустя тъй внезапно -
селска гара по първи петли.
Тихо, тъмно, студено... Вероятно
просто липсват релси - почти.
Моят свят си охлузи коляното ...

Недоверие
Ръката си не ще протегна вече,
за да докосна твоята ръка...
дори желание да ме изгаря!
И устните си жадно в твоите, ...

Знам хиляди начини
да бъда с теб -
когато ме докосват
слънчеви лъчи след зима...
когато нежна музика ...

Стига "мили очи"
и приятелски думи!
А зад гърба ми обиди,
завист, злоба и хули.
Стига вече лъжи ...

Аз няма да ти спомням за това,
но раната до края ще более
и както зимно цвете над снега,
и болката от мраз ще побелее.
Стопяват се напролет изведнъж ...

Дали мечта е бил сивият ми замък
и препускащите там коне?
Едва ли си сънувала
може би реалност сте и ти, и те...
Дали всъщност правилният път ...

Mario – Crazy Kind Of Love
You tolerate the calls at 3 o'clock in the morning
It's tearing you apart trying to ignore it
I know you want to say it's love, but girl it's so obvious
I ain't trying to be in your business ...

Урок по честност
Баща ни винаги е избягвал да използва груба сила за нашето възпитание, въпреки че аз предпочитах да ме ошамари, отколкото да ми говори, а аз да се чудя къде да си дяна погледа от срам. Е, понякога ми е плясвал по някоя плесница когато бях малък, но това ми се случваше толкова рядко, ...

И във това стихотворение вали,
ръми безспирно, мокри ми хартията.
За обич викам, давя своите гърди,
попивам бавно, заедно с мастилото…
Това момиче - някак си непреводимо, ...

Тази сутрин Даниел приключил работата си и се приготвил за път. Бързал да се прибере вкъщи. Сбогувал се с работниците си. Извел коня си и се метнал върху него. Отправил се към гората. Есента събаряла листата и те се посипвали по земята, като постилали пътя му със слънчево злато. Капчиците роса блест ...

искам да те целуна
бавно
едва-едва
(защо пък не изпиващо)
но дълго ...

Пролет – цветна хубавица,
лястовички – броеници!
Минзухарче и кокиче –
мили братче и сестриче!
Топла слънчева целувка ...

Тук си, но те няма.
Близо си, но и далече.
Плътта гори и ме предава.
Невинна съм... или пък грешна вече.
Устните горчат в отрова, ...

В мечтите си мога да отида където си поискам. Там не ми трябват пари и никой няма да ми го забрани. Ти няма да разбереш, че тогава идвам при теб, промъквам се тихо и те прегръщам. Поглеждам те в очите и забравям всичко. Докосвам те и ти изтръпваш. Всичко се случва в главата ми, усещам дори миризмата ...

Приятно слушане :) Ето и моята страница http://www.facebook.com/pages/Klisheto/195108587176950?ref=ts тук може да намерите мойте песни :)