Пари. Финикийски знаци. Открити преди десетки векове. В наши дни е невъзможен животът без тях.
Всичко около нас е пари. Всяко нещо, до което се опрем, е пари. Обърнеш се наляво - искат ти пари. Обърнеш се надясно - имаш да даваш пари. Гледаш новините - някой откраднал пари. Сменяш телевизионния кана ...

Любовта ми върни!
Като лястовица бяла,
от простора необятен в длан ме улови.
И така, без да знаеш – С ЛЮБОВ МЕ СПАСИ!
Сърцето ми е камък, оплискан със кръв, ...

Зимата най-сетне си отиде!
Взе си и последните капризи.
Без причина сякаш се обиди,
грабна снежно-белите си ризи.
Пролетта пристъпва предпазливо ...

Обичам всяка сутрин лятна
да се събуждам с тебе под ръка,
със аромата ти приятен:
букет уханен пролетни цветя.
Обичам всеки обед зноен ...

Избеляха ми дните - до призрачност.
И на сълзите в мен им отесня.
Може би греша. Не зная как по-иначе
своята тъга да обясня.
_____ ...

... все още е утро
и едва с пролетта се пробужда
разсъблича одежди безшумно
и шепти че отново съм нужна…
в нежен порив преливат постели ...

Да - оставяш следи! Вкаменелости,
издълбани в сърцето. До кръв.
Наивно - от страна на моята зрелост
да надуши разложена стръв.
Но в това недолюбено време ...

Могъщи са нещата, които те поглъщат,
изяждат те отвътре и ставаш на черупка,
а после те изплюват и виждаш кой си всъщност,
но вече си пробил в стената на живота дупка.
Могъщи са нещата, който те обсебват, ...

Отварям вратата на терасата... една вълна леден въздух се насочва към мен и бавно прониква през дрехите до най-топлите места. Полазва ме по цялото тяло, докато се увери, че кожата ми е настръхнала. Дали ще си отиде? Но не... Нейна крайна дестинация е сърцето ми. Може би отива там, за да поуспокои ма ...

Уж е зима -
кокиче бяло
от снега наднича.
Нежност и сила,
сън и пробуда ...

Всяка пролет се нуждая от Земя,
през която да прониквам в синевата.
Надълбоко, до сърцето на света,
да се вкореня с любов и без остстък.
Да трептя с дъха на вечността - ...

Студено е край мен... във ъгъла стоиш.
Ръката ти държа, до мене ти гориш...
Кръвта кипи... сълзи текат..
Луната свети, а чувства ще умрат...
Боли във мен... а гледам те със друга. ...

Луд беше Киран, та чак бесен… Откак остана без крака, след като го раниха в Междусъюзническата война, насреща му не се стоеше. Колкото и жена му Милена да се стараеше да му угоди, все крива му беше, все на нея яда си изкарваше. Хич и не се сещаше да я попита как сама изхранва трите им деца и как се ...

Ела, подай ръка!
Сподели тежестта в моята душа,
не ме оставяй сам във мрака,
нека заедно заличим го!
Ела, подай ръка! ...

Ръцете бащини със кал са покрити
от дългите дни на полето.
Ръцете майчини пък чистят покривки
на главна улица в кафето.
Гърлата гладни да нахраните, ...

30 Seconds To Mars - Capricorn
30 Seconds To Mars - Козирог
So I run and hide and tell myself I'll
И така, аз бягам и се крия и казвам на себе си,
Start again with a brand new name ...

Dog Days Are Over
Happiness hit her like a train on a track
Coming towards her stuck still no turning back
She hid around corners and she hid under beds
She killed it with kisses and from it she fled ...

Аз на вид съм любезна и даже чаровница,
и омайвам мъжете с най-милите погледи,
но отвътре съм вещица – от онези, вековните,
и живея във свят с перушинени покриви.
И понякога яхвам метлата нагорно ...

Не спирай да валиш
във капчици метал,
в листа и клони, в кал,
докато се стопиш
във живата вода ...

Тази притча е измислица моя,
но може пък да е факт.
Сега ще разкажа, търпение, моля.
Откъде да започна, не знам.
Тя може да се стори - ...

Тази дълга любов най-накрая си тръгна...
И от сцената слезе без поклон и овации.
Застоя се за миг, после свърна зад ъгъла
и пое без посока по безпътните знаци.
Тази сляпа любов най-накрая прогледна ...

Що за чудо е това мечтата?
-Тя е рожба на човешкото сърце и разум. Затова и израства толкова силна и голяма, че чак започва да ръководи животите ни. Тя се движи по тънкия ръб на действителността. Ту е истина, ту - лъжа. Противоречива е по природа. Хем ние я раждаме, хем тя е шансът ни да се преродим ...

Не бях те викала в живота ми,
но с тихи стъпки ти дойде.
С устрем разгроми сърцето ми
и взе властта в своите ръце.
Като пеперуда, пърхаща безпомощно. ...

МЕЧО И ПЧЕЛИЧКАТА
- Бръм, меченце,
отвори оченце,
пролет е дошла
в нашата гора. ...

От любов
Любовта ни дава сили
и размаха
на крилата.
От любов сме се родили ...

От дете мечтая си за конче
с нрав и бърз, като катана,
двама да препускаме на воля
през гори или поляни.
С него на живота ще се радваме ...

Първото, което ми хрумна, когато се замислих как би било възможно да изгоним скуката от училищата, бе грандиозна схема за разположението на най-напредналите в технологически план машини и апаратури, за построяването на какви ли не чудати пристройки към училищната сграда. Космическа лаборатория напри ...

„Ето, той е жив, и яде, и пие.
Не можеш да кажеш, че този бог
не е жив. И тъй, поклони му се.
Даниил, 14:24
Част Първа ...

Любов и кафе - удачно
стига кафето да не е горчиво,
щипка захар и нежност по две
пак ще усетим дъха
на уиски тръпчиво. ...

Почти е два...
Усилното ми време.
Часовникът
отдавна млъкна.
И съмването не е на шега, ...

Любовта - най-силното чувство, това, което дава смисъл на живота ни и същевременно най-опустошителното, което за миг може да ни разкъса на малки парченца.
Още от малки се обграждаме от любовта и вниманието на близки и роднини, които всеки ден ни показват колко много означаваме за тях и как без нас ж ...