Някой ден ще хвана асансьора
за към най-последния етаж.
Дверите сами ще се отворят,
ще ме призове красив мираж,
в който всички хора са щастливи, ...

Болката не се облича в думи!
Какво очакваш да ти кажа?!
Май няма смисъл вече, чуй -
повече боли от тишината.
Когато няма сълзи да изтичат, ...

Убити рози
С убити рози ти не ме кичи,
не ми изпращай и умиращи букети.
За миг в душата ми се взри
и виж – там живо цвете свети. ...

Пролетно чукане
(подходящо и за лица под 18 години)
Всяка година пролетта чука на портата ми.
И в петата, и в петнадесетата, и в петдесет и петата - все тая песен, все думка, здраво и безпощадно. А сърцето е податливо, чуе ли я, подема и то един ритъм – нито бетаблокерът помага, нито спуснатите щори ...

Не мога да заспя... и часовете
протягат гърбовете си към мен,
самотен, търся бреговете
на ден, със тебе споделен...
Жадувам мигове на обич ...

Пролет
В прозявка протегна се слънцето,
забулено в зимни мъгли.
Прогони студа, всичко замръзнало
в миг само се стопи. ...

За старата истинска любов
По неравен тротоар вървят старец и старица -
за старостта се знае – най-опасен е леда,
той с трепереща ръка държи съсухрена ръчица -
те заедно крепят се, запътени нанякъде в града. ...

Забраненият град, обвит от мъгла, която
изяществото и красотата в прегръдка свива,
паметник на труда вече е, когато
времето пребори мъглата сива.
С изяществото до мен достига ...

Във бездната на очите ти ли потънах,
или кестеновата им нежност ме завладя,
във водопада на косите ти ли попаднах,
или просто случайно ми открадна съня.
Миглите ти, пеперуди запърхали, ...

Пак ли да обичам, не, мерси?!
Грозно откровена съм, но ми прости.
Не искай ти от мен да се преструвам,
правейки се, че от теб се интересувам.
Сърцето ми сега добре е скрито, ...

Аз не съм в твойте мисли. Но знам,
че в душата ми плачеща скиташ
и облечена в чувства и плам,
през горещите люляци тичаш...
... Тичаш денем и нощем към мен. ...

Някои думи
така и трябва да си останат -
недоизсечени
върху камъка,
недонаписани ...

Давай, а после само гледай!
Давай, целуни я за пред мен,
но после ти ще си разрушен!
Гледай как ще ти го върна
и за мнението ти няма да се обърна! ...

> "Ах, не проблясвайте в моя затвор,
> жалби далечни и спомени лишни..."
>
>> Димчо Дебелянов
Нощта сега е странно светла. ...

Тука плахото утро дъхти на трева,
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали - звездна - нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.
Те крещят, но отмята ги той със замах - ...

ПРАКСИ
Името ми е Евпраксия, родена съм в лето 685 от рождението на нашия господ Исус Христос и съм от най-долен произход. Майка ми беше уличница и просякиня, баща си не познавам. Все пак в живота си съм имала три големи късмета. Първо – родила съм се в Константинопол, столицата на света. Второ, бях ...

Недей да търсиш пролетните ми очи...
Не са хвърчило, кацнало в брезите,
дали Морето капките брои,
преди да ги нарони по скалите,
като сълзи от плачещи русалки...? ...

Моето щастие си ти!
Не разбираш ли, че моето щастие си ти,
че в теб намирам смисъла за утрешния ден,
не вярваш ми, нали? - А как да го докажа?
Опитах с всички начини да ти покажа, ...

Светът е добър,
помага на слабите
със бомбите си.

Свирете, бурни урагани от омраза!
Елате, бури от изпепеляващ гняв!
Донесете със себе си отровната зараза
на възкръстналия в мене свят!
И покажете ярко бурните стихии ...

Топъл ромон днес ни подсети
нежен полъх от безкрайни ветрове
и цветът на събуждащото цвете
отново в мен пак пролетно живее
Галантен изблик от гальовни чувства ...

Магьосница съм аз и в съня ти
ще вляза тихичко и ще постоя.
Там ще оставя своите копнежи,
за да ти дават сила през деня.
И бляновете си аз ще оставя, ...

Има хора, които по презумпция са нормални и такива, които по презумпция са ненормални, макар че благовъзпитаното общество предпочита да нарича вторите различни, със специални потребности и т.н. Има и други, които не подлежат на никаква класификация, защото обединяват качествата и на едните, и на дру ...

Със любовта ти светла съдбата ме докосна.
Докосна ме с най-чистата и свята обич -
изстрадана... отритвана... анатемосвана...
докрай наказвана от чужди и от свои.
Едно сърце почувствах, по детски всеотдайно, ...

Вървях със теб през бурите сломена.
Понякога се раждах, честичко умирах.
За теб съм сякаш здраво запоена,
че мога да прощавам и да се намирам.
С години се страхувах, че те губя, ...

Не съм те срещала. Не те познавам.
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.
Дали това били са първи трепети ...

"Тичам бясно по паважа"
Тичам бясно по паважа,
от истерия горя,
нямам нищичко да кажа -
труповете днес броя. ...

Двамата работехме заедно от доста време. Вече не помня откога. Аз бях дизайнер в цеха за детско облекло, а той работник от поддръжката. Не си спомням и откога започнах да го харесвам. Той не беше красавец в истинския смисъл на думата. Максимилиан беше мургав, с черна къса коса и черни очи. Имаше нещ ...

Път към себе си
Път към бъдещето, това не е Шега!
Път към бъдещето, минава първо през Сега!
Път към бъдещето, минава през истината такава, каквато е Била!
Път към нечие сърце, това е Зов. ...

Какво ли замириса ми отвън?
Надникнах през пердето.
Какъв е този чуден звън,
защо ли кукурига в транс петлето?
Погледнах през вратата ...

П Р О Ш К А
Колко са нежни ласките твои!
Като на пролетно слънце лъчите.
Как нежно го правиш това:
да галиш с думи, с ръцете, с очите? ...

Ти студеният дъжд си в житата,
аз съм топлата гръд на земята,
ти си приливна мощна вълна,
аз съм пристанът, пазещ брега,
ти си тъмната част на луната, ...

Събуждам се... започва моят ден,
но първата ми мисъл не е за мен!
Първата ми мисъл е за теб,
с надежда всичко да ти е наред!
В съзнанието ми е твоето лице ...

Пророчествата плъзнаха навсякъде
подобно змии, вкусили от слънцето...
След само N на брой години няколко
земята ни ще е пустинно-въглена.
Ще я притисне с огнен дъх небето, ...

(Усмивка)
(есе)
И какво сега?
Как какво? Плати цена!
Колко е за това? ...

В очите му прозират ли лъжи?
Ако прозират, то аз не ги виждам.
А от моите изпадат игли.
(През клепачите, докато премигам...)
И в думите му нямаше тревожност. ...

Да пилея се изучих, тъй както да сполучвам.
От ориста си все неволята улучвам.
Да скъпя научих се, тъй както на ненавист.
С нрава си коварен пътищата изгарям.
Да се издигам се научих, тъй както да пропадам. ...

Родих се на този свят, без да зная
как се наричам и кой ще съм аз.
Какъв ли ще бъда? Дали ще мечтая?
Дали ще се радвам, или пък ридая?
Дали ще съм просяк, или пък княз? ...