По пътека-светлина
ни повежда вечер лунна.
Ти оставаш все така
недостъпна, нецелуната.
Ето, храстите във лед ...

Достатъчно високо
Не искам да чувам за това вече,
срамота е, че трябва да живея без теб.
Има огън в сърцето ми,
блъскането в мозъка ми ме влудява. ...

Вълни обливат покоя ми нощем
от рисува ни стари платна.
Разпознала се в птичето все още
сламен дом на дървото си гнездя.
Бури разкъсват ме изнемощяла. ...

Във гората спотаена
по прашинки от сребро
аз със пушка заредена
минах вчера тук на лов.
По пътечка гладка, чиста ...

ЧЕРНАТА ПАНТЕРА
Седя и мисля, мисля непрестанно
дали и как душите се обичат.
Ако е ДА, не е ли доста странно
с какво ще могат те да се привличат. ...

Обръщам се назад и виждам как боли,
поглеждам пак напред и осъзнавам колко съм по-силна от преди.
За миг затварям аз очи,
усмивка се образува по моите устни.
Тръгвам целеустремена, ...

Доверих се на дъжда, за да отмие моите спомени.
Доверих се на слънцето, за да стопи моето съзнание.
Само Луната ми е приятел, която да ме води,
тъй като аз се нося из сенки, без да знае никой...
Аз съм тайна, аз съм загадка. ...

Мъжете в моите мисли
в живота ми не съществуват...
Те за мен са абсолютно всичко,
но от мен те – не, не се вълнуват...
Мъжете в моите мисли ...

Видях се в бадемовите ти зеници да надничам,
мекО ме попиха в себе си, като парченце време,
усетих се в теБ и как в твоите линии се пресичам,
впрегнах силите сИ, за да се достигна в безнервие.
Съразмерна, но неизмерима е остатъЧната обич, ...

Запълни света ми със нощни прегръдки...
Защо ме научи така?!?
Без твоите думи, след твоите стъпки
отвита е мойта душа!
Завивка ми беше от смачкани клетви... ...

Животът е измама на съдбата,
последна дума преди смъртна казън.
Искаш да живееш честно,
но виждаш се отнесен в смерча на разврата.
Играем си на театър с живи хора, ...

Поникнала тревичка гали
пръстите на моите крака,
и тръгвайки, сълзи огряли,
след мен оставят те следа!
Пръскам златните сълзи ...

Душата ти
Отново душата ти чиста
безмълвно днес мисли реди
и болка след болка прелиства
от глухо, жестоко преди. ...

Влез в тоз канал на Любовта,
стани симфония безкрайна,
свири на струните на своята Душа,
стани ти таз спирала -
върти се вихрен танц на нощни пеперуди ...

"Класа ти липсва, братле, класа и аристократизъм... Това е нещото, което или го
имаш, или го нямаш! Не може да ти го увият като парче салам в амбалажна хартия
или да го отрежат като самун хляб в съседската бакалия. То не се придобива, него
го имаш по рождение! Затова и името си няма да намериш в име ...

Краят на очакването
Деветнадесети юли. Времето спря. Смятам, че часовниците не се движат. Жегата ги прави мързеливи. Нощта тихо настъпва. Луната ми се усмихва в движение. Спира за момент и образът ѝ се увеличава. Полумесецът се запълва и се превръща в кръг, който излъчва потоци нежност във вид на св ...

Всичко си ти за мен,
пролет, огън, страст – жарава...
Но как да кажа, че все
за тебе мисля и желая.
А красивите ти, изгарящи очи, ...

Осъмна в романтика града,
на чаша сладолед ми заприлича.
Снегът надолу тихо пада
и кара времето да тича.
Хей там в отсрещния прозорец ...

В най-богатата къща в града живеят Еделвайс и неговата дъщеря Калина. Те са роми, забогатели от тазгодишния обир на една банка. Къщата има червено-розов покрив, бели пердета и дълъг килим. В стаята на Калина стоят нейните вехтории, телефон, огледалце и разбира се, леглото ѝ. Малката стаичка, в която ...

Ти си моята болка и рана,
ти си мъката и радостта,
ти си моята обич и няма
друга за мен на света.
С тебе от толкова време ...

Далечна съм. От всички най-далечна –
звездичка бледа в края на Вселената.
Но вдигнеш ли очи да ме погледнеш,
взривявам се до огнено червено.
Пронизвам с писък всичките Небета, ...

От всички белези, които са оставили
жените, много преди мен,
един-единствен само се повтаря -
онзи, със гравирано: "ранен".
Недей да помниш само този белег! ...

В тази нощ на декември
под луната мръзнат бездомници...
Влюбени подклаждат огън,
в камините забравени...
Снежинките танцуващи целуват ...

Кажи ми името си!
Ще го запазя дълбоко
в сърцето си!
Ще го запечатам!
Покажи ми усмивката си! ...

Slayer - величие и вдъхновение
Slayer е американска траш метъл група от Калифорния, основана през 1981 година. В превод Slayer означава "Убиец" - достатъчно показателно име, за да се представи безпощадността на бандата. Оригиналният състав, запазил се и до днес е: Том Арая - вокали, бас китара; Кери ...

Аз съм цвете в ръцете на дете,
неспособно да запази мойта красота.
Аз съм цвете в ръцете на човек,
неспособен да обикне тази суета.
Ти си слънце в очите на дете, ...

Съмваше. Полумракът бавно отстъпваше на Зората. В стаята беше тихо. Мъжът седеше облегнат на възглавницата и гледаше настъпващия ден. Ортопедичният матрак под него тихо вибрираше, масажирайки парализираните му крака. Но той сякаш не усещаше това... Очите му гледаха навън, в издигащото се слънце...
Б ...

И додето припалвам с очи (дявол същ)
слънчев лъч и под облачна дреб,
науми си веднъж, че през нива от ръж
аз вървя в този час срещу теб.
И наметнат случайно с възтънка мъгла, ...

Ах, колко хубава е есента,
алеите със жълт килим застлала.
Обичам уморените листа,
които бавно върху него падат.
Обичам вятърът със полъх тих ...

Искаш ли да чуеш
нова клюка за мен?
Пикантната подправка на деня е моя плът.
Харесваш ли вкуса ù между зъбите си,
моето страдание ще замени ли твоето нещастие...? ...

Лека нощ, Слънчо, лека нощ...
Аз знам, че няма да ме сънуваш.
Легни си удобно и спи като в кош,
не искам за мен да тъгуваш.
Пораснах, Слънчо, голяма съм вече, ...

за една светла душа в инвалидна количка
Детството
отряза плитките си палави,
скри ги в ракличка със чудеса.
Tихичко, на пръсти ...