Сърцето ми тупти, препуска
през дълбините на твоите чувства,
лута се сред високи стени и огради
път към твоето да направи!
Цял свят за теб създадох ...

Виж тази красавица, в бяло облечена,
как ефирно танцува, рисува картини.
И в играта си детска, така увлечена,
преминава шосета, полета, градини.
Виж тази красавица, с рокля сатенена, ...

текст: Богомил Гудев
музика: Стефан Диомов
аранжимент: Борис Чакъров
изпълняват: Даниела Маринова
Теди Георгиев ...

Звезден дъжд
С крило на птица ме докосна
една забравена мечта.
“Годината е Високосна” –
в ухото ми прошепна тя. ...

Нощта потрепна
в лятната си рокля,
прибрала в скута си
парченцe от любов.
Луната се търкулна, ...

Когато дойде моят миг
и си затръгвам от Земята,
не ме изпращайте със вик,
не спъвайте летежа на душата.
Навярно тежък път я чака ...

Целувка
Сутрин ставам тръгвам и търся
Любовна следа намирам на пътя
Ангели пазят... искра от прегръдка
Винаги вярвам в свята милувка ...

С теб все още не се познаваме
и едва ли ще се запознаем някой ден...
Понякога по пътя с теб се разминаваме,
но ти дори не вперваш поглед в мен!
Стига, стига толкова! Май се размечтах, ...

Тъжно влачех скършени криле, тътрех тежко калните нозе,
доста дълго бродя май, дори не помня.
Тръгнах нявга! От къде? – А, да –
Пътя на забравата поех!
Търсех, плачех, виках, питах. ...

Ще събирам старите ни снимки
в рамки
и ще си спомням за теб
и за местата, на които сме били...
За чувствата, които сме имали ...

От обич прелях в очите ти -
на малки сълзи,
и се стекох по миглите.
Смълчано е и морето
и водата му още спи. ...

Посрещна ме на прага си сама.
Бе пуст зад тебе празният прозорец...
Погалих те, но с молеща ръка
ме спря и пожела да поговорим.
Душата ми е филтър за души ...

Чакам те!
Превърнах дните си в очакване.
Ти пък идваш понякога,
когато нощта покрие всичко.
И когато тишината влезе с тихи стъпки в стаята, ...

И под тази стряха се задържам за миг.
Скоро ще завилнее вихрушка над главите
като поглед, като сподавен вик!
С детелини закичвам ти мечтите.
И тези керемиди се оказаха нездрави - ...

Дори и автентични и предани на свободата си хора като Джулиан Асанж да започнат открито да говорят за истината, повечето хора по света ще предпочетат да продължат да спят и сънуват и ще бъдат вбесени от всеки, който се осмелява да ги буди. В миналото е имало много като Джулиан Асанж и още повече ще ...

Грешна ли съм, Боже, аз пред теб,
че ме наказваш ти така.
Да страдам и да оставам
постоянно в самота.
Сърцето ми от сълзи почерня. ...

Не ме оставяй тази нощ сама,
не си отивай... остани,
леда, сковаващ моята душа,
последно, с огъня си разтопи...
А в урото преди да тръгнеш, ...

Съдба на невъзможното
В сняг потъват ти мечтите
Дълбока зима, пролет се не вижда
В "адов кръг" страдат там душите.
Тревожно поглед вперил в звездите, ...

Парчето е изцяло авторско. Единствено вокалите са вземани от "Мистерия на българските гласове".

1. Първо измерение
Плоскост - свят от проста и равна повърхнина. Равна, колкото може да бъде изравнена една безкрайност.
Светлината е оскъдна и едва промъкваща се през тесните пролуки, в което времето равномерно тече. Тук няма минало, няма бъдеще, има само едно вечно „сега“ на момента. Липсваха разк ...

Бъдни вечер
Бъдни вечер - семеен празник,
има хора с радостни сърца.
Други тънат в мъка и раздори,
страдат и забравени са от света. ...

Огледало
Оглеждам се във твоята душа
кристално чиста – сякаш в огледало
а мислите ти – пролетни цветя
ухаят пак - по цялото ми тяло ...

Сърце с парола

Не е светът това, което всъщност е...
Не вярваш ли? - Попитай тишината...
Ще те почерпи с хубаво кафе
на масичката от усмихнат вятър.
Ще пофлиртува с твойте сетива, ...

Дали да звънна – бога ми, не знам.
„Не било страшно”, пишеш ми с усмивка.
А аз се колебая не от срам
и не защото нещо не ми стиска.
Тъй свикнах на стиха ти със гласа, ...

Ах, Боже мой, как искам да ти дам
целувка нежна по врата;
в устните ти страстно да се впия
в буйна плам поне веднъж.
Как искам до тебе близо ...

Ще ме видиш.
Ще ме откъснеш.
Ще ме погълнеш
вкус, Но
опасно, ...

Не коледната нощ е най-тържествена!
Mакар с вълнение да ни изпълва…
А утрото - заченато божествено,
което бавно
в тази нощ ...

ВНЕЗАПНО
Харесва ми да съм хлапак
на моите години.
За някои това е знак
на умствен недоимък. ...

Всички в България развяват като знамена имената на Ботев и Левски, кълнат се пред тях, гордеят се с тези герои.
А Ботев и Левски - те дали се гордеят с нас?! Това ли е България, за която мечтаеха?
Тези две имена са свещени за народа ни. Те са легенда - българският Ескалибур, който попаднал в ръцете ...

Мамо, искам светеща машина под елхата да намеря.
Цялата от обич да пулсира, да подскача и трепери,
и ръце да има, мамо, като мен да е така „голям” -
щом усетя те в съня ми, ето че с криле те галя там.
Искам, мамо, край елхата да подскачам, да се смея. ...

Когато в мен магията изчезне
и тръгне си унила... За беда
изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.
Прибира си крилата да отдъхне ...

зимният шал
мълчаливата целувка
откривам себе си
в твоите очи
има ли какво да обичаш ...

Някои хора очакват с нетърпение да дойде Коледа, за да им се случат чудеса. Аз обратно - чакам с нетърпение да дойде Коледа и да отмине, за да престанат да ми се случват чудеса... Защото аз се скъсах от чудеса. Вече не смея да си отворя електронната поща. Първо получих мейл от една Британска компани ...

Панаирът на книгата.
От една мисъл не мога да дишам,
така ме е осенила:
има гюбрета, които миришат
на типографско мастило. ...