Ти си Красота,
която затопля сърцето ми толкова много.
Очи райски,
цвят зелен, които показват нежност.
Копнея да плувам в рамките на тези води на зелено. ...

МЛАДОСТ
От стар календар младостта натежава.
Лист цветен добавя посребрени коси.
Преминах със стъпки през огън и жар.
Животът прелита по гребена - на вълната. ...

Докога да оцветявам къдрите си в портокал,
с надеждата най-после да ме забележиш
и докога в деня ми сляп и окуцял
да хербаризирам скришно своите копнежи?
Докога със тишината хърбава да се засищам ...

Хората отново с мене си споделят
свойте мисли, чувства и дела,
а аз със интерес ги слушам
и никога по лице не ги деля!
Аз пък с тях рядко си споделям, ...

- Чувал ли си поверието из нашия край за трите мории? - Донката погледна питащо фотографа от София.
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сяд ...

Не търси у мен богиня,
аз не вярвам в чудеса...
не търси у мен утеха,
нямам време за тъга.
Не търси отминал спомен, ...

В годините назад аз бях невръстно момче, когато не знаех още две и две, за тогава ще разкажа и ще ви покажа картини на моите забавни и наивни летни дни!
Имам си селце в гората и често аз въргалях се безгрижно в тревата с приятели добри.
Всички много, ама много, много ме обичаха и като ме видят, към ...

Усещане
Риза на тънко райе -
двете му длани се смеят.
С пясъчни мисли снове
в тъмната нощ суховеят. ...

Чакането разлюляно
над ожулено коляно
скъсано шуми.
Дъжд от лекокрили думи
и целувки помежду ни ...

Вчера тя разбра, че вече не е сама. Двама са. Тя и бъдещето ù дете. Беше шокирана. Очакваше дете. Не знаеше дали е подготвена за това. Беше голяма крачка. Детето беше направено с много любов, но не беше планирано. Това я объркваше. Беше още малка. Току-що разделила се с приятеля, който не я обичаше, ...

Какво ще кажеш? Мечтите са въздушни кули,
които вятърът отнася и потъват във забрава?
Мечтите са ненужни, безплодни и податливи на бури?
Мечтателят се лута, на реалността не се отдава?
Животът му е чужд и смисъл той в него не открива? ...

Отворила широко очи,
търсих път по-лесен... светлина,
но не открих допира на слънчевите лъчи,
нито изход... само тъмнина.
Отворих устни да изговоря слова, ...

ОТГОВОР
С какво ви възмутих?
Аз хвърлям добрина със шепи.
Къде усетихте във моя стих
обида и нелепост? ...

изтривам и последното червило
от устните напукани на спомена
за вас
които пазих през годините
като в албум ...

Поглед върху реалността
Чу се ужасяващ писък, изпълнен с отчаяние, болка и страх... невъобразим страх...
- Моля те, недей, моля те... – в тъмната малка стаичка едва успя да проплаче женски гласец и се сподави в ридания – Не пред Калина... тя... – не спираше да плаче жената. Беше се свила в ъгъла и б ...

Медиите са виновни за всичко
Може ли такова нещо, как не ви е срам, медии с медиите?! Сега да се чудят как да ги наказват, заради вас, нашите мили депутатченца. Добре, че е само мъмрене и им дават трети шанс, иначе ние избирателите какво ще правим без депутати?! За какво сме ги избирали, вие да си и ...

Онези нощи бяха светли -
щурци, павета, лампи, любовта.
Онези нощи бяха чисто бели,
а днешните - просмукани с тъга.
Онези нощи изглеждаха безкрайни, ...

И понеже си тръгна в най-дъждовната нощ,
и по навик изтръгна от очите въпрос,
и остави в сърцето скръбен белег от нож,
а сълзите настъпваше както винаги бос.
И докато ги спирах мисли-птици след теб ...

Пътищата поводи са
в пътя да вървиш.
Твоят път е в теб
и можеш –
само него да следиш.

Изгарящи от огнения трепет
на пламнала, Божествена Любов,
живеят същества могъщи
във вечен, искрен благослов.
Най-предани във свойта същност ...

Въздух
Въздухът в скреж е свеж,
изпълва ме с радост и младост,
искам парите му да вдишвам и да се пречиствам,
ето защо всички трябва да пазим по-чист и от оросен лист, ...

Притихнала в прегръдката ти топла,
изпаднала в несвяст от нежността,
изгуби се страхът ми във покоя,
на лудата любов в безбрежността.
В очите ми се гонят пеперуди, ...

****
Ще си тръгна, когато заспиш.
В мен се срутиха пясъчни кули.
И усетих вонята на тиня, на кръв.
И полепна калта на реките ни луди. ...

Огнените ти очи прогарят душата ми, щом погледнеш в мен...
Студеното ти тяло има власт над мен, щом докоснеш ме...
Усмивката ти кара ме да настръхвам, щом доближиш ме ти...
Целувката ти, тъй страстна и опасна, кара ме да забравя да дишам.

Ти си марсианец, безгръбначно
чудовище, ти си тъмнина,
която боли, червен влак,
на който няма да се кача,
червена шапка, която никога ...

Отвори очите ни, Господи,
защото слепи сме и не виждаме
как Твоята същност
край нас блести.
Отпуши ушите ни, Господи, ...

Сън
Сънувах те... рисуваше цветя
от допира ти сякаш те цъфтяха
а после част от твоята душа
в картината премина... и се сляха ...

Бъдни вечер
Нима пристигнах? Този дом е!
На Бъдни вечер. Ще го видя!
Мираж в мъглата ли е? Той е!
Цветя държи! Към мене иде! ...

НЯМА ФЕРАРИ ЗА ГАРИ
Салончето е малко. Стените му са покрити с множество фотографии, постери и изрезки от списания на червени Ферарита, а по рафтовете на поолющените секционни шкафове – множество малки автомобилчета – отново само червени и само Ферарита. Различни модели. Като че ли тук е склад или п ...

Не Просто СЪН
Хаха, дневниче... както и да е… или пък може би просто търся приятеля, който така и не открих!? Не зная…
Колко нелепо звучи, и все пак… Не мога да започна, просто не знам как, защото само той ми е в главата. Той? – Да, той, принцът от съня ми… Жабок ли беше, принц ли беше… знам само, ч ...

Ч У В С Т В О
Тъй хубаво е ти да зваеш,
че някой с обич за теб мисли.
Животът - труден, но нехаеш,
щом страниците му разлистиш. ...

Изчезвам. И не знам дали усещаш,
че скоро няма никак да ме има.
Премерено. На ден по сантиметър.
А другото е вятър с чуждо име.
А другото е опит за летене. ...

Ако и в Ада имаше Фейсбук, какви ли постинги на "стената" щеше да има?...
... Например:
"... А аз си мислех, че през август е горещо!"
" Когато ме посрещнаха на Небето, Господ ми говореше на "Вие", а Дяволът на "Ти" . Мислех си, че "Вие" и "Ти" са просто форма на обръщение, а те се оказаха... присъд ...

Крачим в мрака на нощта,
бавно постеля се снежец,
в сърцата ни болка лежи,
а отнякъде виси живец.
Тишината меси чувства, ...

Прахът ми
се разпръсква
като кръв,
която иска
да вдиша ...

Аз не мога в теб да оцелея,
твоите окови ме гнетят.
С мечтите си обичам да се рея,
да усещам в дробовете си светът,
да изгрява във косите ми небето, ...