С топлоцветия сутрин лъчите
си разтварят искрите в небето.
Зазоряват в мелодия нотите
от трептенето синьо на утрото.
Зазвънява росата пак бляскава. ...

Чуплива като лист, облизан от пламък.
С вкус на стихове в пакетче.
Като лепило по студена бутилка.
Като тласък на любовник.
Дихание на кафе и блус. ...

Всеки ден открадва от мене
по един красив, безценен миг.
Остават ми дни преброени -
като стон, като песен и вик...
Неизбежно и тъжно е, зная! ...

да не се чете от лица под 18 години и с лабилна психика!
Петър Антонов отново правеше обичайните си процедури преди интервюто, което щеше да се състои. Поемаше с изискан стил кафето пред него, сякаш това, което вършеше, бе някакво изкуство, а той - изискан аристократ! Някои от колегите го упрекнаха, ...

Изправи се гордо, по лъвски!
Чуй - сърцето в гърдите ти бие.
Любовта ли?... Тя все се изплъзва,
но след нея оставаме ние -
раними, обичащи, искащи! ...

В очите ми не свети морето,
по раменете ми руси коси не блестят.
Аз не съм всичко свято и светло -
аз съм песен без ноти и път.
Аз не приличам никак на нея, ...

Не оставай само сън мой вечен,
проклет да броди в непрогледна тъмнина
и от изгрева на смърт обречен,
да си отива с първия лъч светлина.
А аз зажадняла да чакам ...

Лозето не ще молитва, а мотика
За лозето казват:„ Молитва не ще!“...
Не, сине! Не слушай ги тия!
За истинско вино ти трябват, момче,
молитва и благословия! ...

Дали ще посмее някой да каже, че дори и насън не е истина!
Нещо се случва или унесът ти прави шеги, подлъгвайки мислите!
Но в момента не можеш да спиш и напълно буден, бдиш над своето съзнание.
Не се радвай в завивките с чувство за дълг да сънуваш.
Не дишаме само чрез думите, а се опитваме да сънува ...

Връщам се назад... Стоя и в съзнанието ми изплуват спомени. Чувството е непознато за мен. Присещам се за съвсем незначителни случки, разговори, думи.
Осъзнавам - липсват ми. Имам нужда от тях. Дълбаят дупка в мен.
Пропадам в дълбока яма. Но все още не съм стигнала дъното... Падам. Животът ми минава ...

Пенкьовци
Тук в тридесет и седем махали
живеят сто човека.
И всяка сутрин кметът
преброява комините, ...

Alfonsina Storni
Yo en el fondo del mar Алфонсина Сторни
Аз и морското дъно
En el fondo del mar На дъното морско
hay una casa има къща ...

Цветът на деня
(вечерна импресия)
Април е. Десет дни след рождения ми ден. Седя си в квартирата и наблюдавам, не, по-скоро усещам как се изнизва денят. Този цвят на деня го мразя ужасно. Слънцето омърлушено се скатава зад покривите, хем иска да грее, хем вече се тътри уморено към бърлогата си, там н ...

Огнени езици - прегърнати дървета
две по две
говорят, шепнат си и се прегръщат...
Вихрен огнен танц на Любовта
и няма самота, в този танц необятен ...

Бях толкова самотен,
Ти дойде в живота ми и ме дари с усмивка.
Аз никога не споделях чувствата си с никой,
но ти ми даде основание да ги споделя с теб.
Никога така не съм се грижел за някой, ...

Сутрин две чаши от вино,
сдвоени в житейски часовник,
показват какво е било, но много детайлно,
тълкуват го като същински съновник.
Две чаши, едната е с твойто червило, ...

Когато си тръгват мечтите,
светът под нозете се рони,
дъгата прибира боите,
потъва в дълбоки усои.
Когато си тръгват мечтите, ...

Нощ край морето
Над безбрежната шир властва покоя
- магията чудна на лятната нощ
и само с тихите вопли прибоя
подсказва за дълбоко стаената мощ. ...

Преди известно време направих една малка анкета сред моите приятелки, като ги попитах какво би ги накарало са се усмихнат насред улицата без видима за останалите минувачи причина. Резултатите бяха красноречиви: 5% - ако видя страхотни обувки с намаление; 7% - ако срещна стар приятел и 88% - ако наок ...

Ако знаеш какво е самота,
просто прегърни ме...
Ако не искаш тя да продължава,
просто покажи ми!
Ако обичаш това да има ...

Не е редно да казваш „до скоро”.
Нито ти, нито аз го мислим.
В чужда пръст ще си пускаш корена,
но дали онзи бряг ще е пристан?
Ще си тръгнеш с разкъсван от вятъра ...

Имам нужда да поплача.
Да излея мъката си върху листа празен.
Но и сили нямам да заплача.
Сърцето ми е кухо, а умът - погазен.
И седя, от всички изолирана, ...

Облизвам с език
оризчето по устната ти -
уви пиърсинг

Приспи съвестта ми,
за да няма в съня ми
пак таласъми!
Люби ме,
докато се изморя, ...

Целувка с въпросителна... страх и безсилие
Ти си като северния вятър - пронизващ, вледеняващ,
Като тигъра - силен, надделяващ.
Ти си като розата - страстна и изпепеляваща,
като любовта - болезнена и избледняваща. ...

Гледам луната -
облива небосклона -
и ям мусака.

Дали бе за мене, дали бях за теб.
Онази прекрасна въздишка,
която стопява сърцето от лед
и пали го с пламъци чисти!
Гори - не, догаря пожарът сега. ...

Има някои хора, вглъбени
само в своята бедна душа.
Те не виждат световни проблеми.
Покрай тях преминава света.
Те заети са с своето его, ...

У мен вали,
у теб вали -
сняг от рози
се сипе, струи
в дълго чакан танц, ...

Драмата се заражда в контраста, в противоречието и в сблъсъка. Самият сюжет е едно задяване с произволни случки, за да има драма. Защото тя се заражда там - в неочакваното и необикновеното. Една разгоряла се интрига, израснал парадокс. Има я навсякъде, ако сме отворени за различното, недопустимото и ...

Благовония, смоли,
безлики роби и коси,
в спирален танц вплели души.
Кристален напев, възвисен
от вибрации на монотон ...

ДИЛЕМА
Не ти ли се е случвало понякога
да бъдеш Рафе Клинче
и в живота ти да влезе Катя,
и да заобичаш ...

Окована във веригите на самотата властна,
вдигам глава и отмятам косите си.
Търся онази изпепеляваща страст, угаснала,
поглеждайки в бездната на очите ти.
Свири китара в студената безлунна нощ, ...

Две сълзи утеха не намират.
Безмерна е майчината скръб.
Две частици от сърцата умират.
Тънък е на живота острият ръб.
Две ръце в небитието се подават ...

Не е важно кой,
а как?!
Любовта е праг
прескочен –
влизаш в царство! ...