Причастие
(ТричастиЕ)
Толкова ми се умира вече от очи с плаващи галерии,
с брегове познати и непълнени. Народ чака, Боже, народ
и преселението... От толкова голота по себе си да се покрият, ...

Нека само от красота ме боли -
искам с мен тя да бъде жестока.
Прободени мигове с къси игли
тънат в мрака на призрачен вопъл.
Ако смисълът носи обичане, ...

Казваш, бъдещето ни се крие
в младата кипяща кръв,
а вън - развратен карнавал
бушува и живота преобръща
в позорен празничен парад, ...

Стои и чака в тъмнината с надеждата да чуе звук, трепет или полъх да премине.
А може би е тя сама или душите много са сами, сами изгубени те чакат сякаш някой.
Фалшива - косата, устните, очите, всичко е фалшиво.
А душата изгнила е отвътре, толкоз млада вече гасне, а може би я няма.
Думите едва ли са ...

Вървя си по пясъка ситен сега.
Вълни се удрят в брега на моята душа
и си спомням за онези времена, когато бяхме заедно.
Защо ли нямам сили и не намирам начин
да спра да те обичам... докога ще е така? ...

Корабокрушението на моят съвременник
Корабокрушенецът е образ на човек, който е загубил нещо. Той съществува във всеки от нас, защото всеки ден ние губим и печелим по малко. Но корабокрушението не се явява в това, че губим нещата, а че оставяме духът ни да бъде сломен, защото сме ги изгубили. Хората ...

МАНДЖИТЕ НА МАМА ТОНИ
Днеска мама Тони
свари ни макарони.
Най-вълшебно готви тя
всяка манджа по света. ...

Нека стремежът ми птица
устремено към теб да лети,
нека в крилете си носи
дъха на красивите ми мечти,
нека когато пристигне ...

Валеше чисто бял снегът,
а тя бе с дрехи черни.
Тих заспиваше градът,
угасваха и светлини последни.
Тя забърза окъсняла - ...

ВОСЪЧНА КЛЕТКА
В далечно селище живеел млад мъж, който не спирал да мечтае за огромно богатство. Искал да притежава света. Искал да има власт и да го управлява сам. Грандиозността на желанията му били възхитителни. Страстта, с която подхождал към тях, също била впечатляваща. Нямало и секунда време, ...

Пожелай ме в деня си с нежна усмивка,
посрещни ме там с радостни искри,
бродих дълго по света и силно те исках,
изплувах за теб от среднощни мечти.
Приюти ме в нощта си с топла прегръдка, ...

Любовта ни дава сили
и размаха
на крилата.
От любов сме се родили
и с любов растат децата. ...

Беше жестоко.
Беше безумие,
даже и болка.
Бях се изгубила.
Беше сърцето, ...

Последният “първи учебен ден”
Утро. Слънцето грее, птиците пеят и... алармата на телефона кукурига. Събуждане и трескаво бързане за първия учебен ден, който, всъщност, като дванайсетокласничка ще ми е последният. Единайсет пъти съм преживяла този ден, но тази година нещо е по-различно. Същите емоции ...

♣ ♣ ♣ ♣
Очите на моста се къпят в залезни води.
Кънти там - ехото на детските игри.
Младостта първо тук - любов роди.
От самотата гаснат влюбени искри.

Тайно влюбих се в теб, в твоя смях,
в твоите бляскави очи.
Желаех си тайничко да ме забележиш ти,
с твоите красиви очи сред приятелите си.
Може би не ме виждаш, защото приятел имаш, ...

Закопчани в едно уравнение,
две закръглени стойности с равно.
Между тях със открито презрение
се наместваше минусът бавно.
Двете стойности дърпат чертичката ...

Сънувах
че пак
сънувам…
Вървях, спрях, чаках те.
Видях те, ти спря… ...

Как иде ми да взема пръст - от черната,
в която си засаждала мечтите си,
оплакани без звук, със камък мерени,
и с вятър разпилени - като скитници.
А после да загреба и от бялата - ...

Усмивките мои говорят,
гласът ми открито кънти,
че щастие ходи при хора
с родени за обич души.
Децата ми щом са край мене ...

Среща. Привличане.
Искрица. Пожар.
Влюбване. Трепети.
Надежди. Копнеж.
Погледи. Търсене. ...

Не помня как съм те обичала.
Да, знам, че беше толкова безкрайно
и пред очите ти занемяла сричах,
и бях благословена, и благодарна.
Не помня. Изтри се от сърцето ми. ...

Streep mijn naam maar weg
Streep mijn naam maar weg
Uit je boekje met adressen
Veel vijven, nog meer zessen
Nu ik alles open leg ...

Picture perfect memories, scattered all around the floor.
Reaching for the phone cause, I can't fight it any more.
And I wonder if I ever cross your mind.
For me it happens all the time.
It's a quarter after one, I'm all alone and I need you now. ...

Ако зависеше от мен, бих...
Ех, ако зависеше от мен, само ако зависеше от мен... Колко неща бих направила, колко светове бих построила, колко щастие бих дарила, колко приказни кули бих сътворила... Ако зависеше. Но тук идва проблемът: не зависи от мен, нито от никой човек, взет по отделно. Зависи от ...

Защо се раждаме, като рано или късно смъртта ще ни убие? Има ли смисъл все да се доказваме пред „обществото”, когато знаем, че и то не е идеално? Защо парите са водещи в живота ни? Защо любовта ни заслепява? Това ли е смисълът на живота? Пари, любов и щастие! Какво са те? Защо са?
Казват, че с пари ...

Аз ще отида там, където буките векуват...
Където слънце ярко свети, болката лекува.
Където самодивите танцуват нощем
на зелената поляна...
Където има радост, светлина, ...

Не искам никой прошка да ми дава
и майната ви с вашите послания!
За божества ли днес се изживявате?
И искате от мене покаяние?
А и защо ми давате съвети, ...

Полека закриваме държавата.
Неусетно почти.
Пестим от красивото,
лансираме сивото,
пред дъжд боядисано ...

Този спомен не угасва
вече толкова години.
Аз седя и чакам в мрака
ти да се завърнеш.
Ти дойде на сутринта ...

Бях малък, когато посяха
пред къщата наша върба,
на ръст беше с мене,
стеблото бе тънко и слабо тогаз.
Растях и върбата с мене, ...

Посветено на монахините от манастир "Св. Дух"
На метри от безкрайната гълчава,
в една гора под купол от мъгли,
живеят с вяра -
както подобава ...

"До следващия тласък нечестив"
Вечерницата скри се зад грозни облаци
и вой на призрачни пчели.
Нощта крещи,
вълни разбиват се в стената, ...

Морфей налива сънища със шепи
в очите ми, ухаещи на дъжд,
и бурята във мене предусетил,
изпива всяка мисъл отведнъж.
И стъпва на брега на самотата. ...

Рояк мушици си летяха,
свободно пърхаха с крилца.
В дребни храсти нощем спяха,
осъмваха със първата зора.
Èдине намираха в полето, ...

Драго ми е да те чуя,
мила ми Ивон,
хиляди писма получих,
все във тоя тон.
Роклите са ми от „Гучи” ...

Прегръщат ме самотни клони...
Душата ми, погубена, кърви...
и стари истини сега изплуват
в неизплакани сълзи!
Прегръща ме безумен вятър, ...

Всеки твърди, че мрази лъжите,
всеки това непрестанно твърди...
А истините, на дълбоко скрити,
заключва зад безброй врати.
Аз никога не лъжа, всека казва ...