Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
390K результатов
Сън
🇧🇬
Във съня ти аз ще идвам нощем,
като сянка без път във тъмнината
ще целувам устните, косите ти ще галя със ръката,
която нежност ти дарява цяла вечност.
Във съня ми ти ще идваш, ...
Винаги по тъмно с теб ще разговаряме.
Във таванската ти стаичка –
във кутийка за бижута.
По прозорците ще има скреж. И сигурно
в зимни тласъци по тях ...
Фуния свежа с палмови листа
обгръща пъстър карамфил
и гербери изящни в пухкава зеленина
в средата рози алени е скрила
величествени със свойта красота, ...
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕТСТВОТО
Пресъхна ли, река на мойто детство?
Глух дол, папур, треви и върбaлак.
А кладенчето, островът – къде са?
Къде е онзи пъстър, чуден свят? ...
Не се усмихвай – още си облечен,
но искам да греша аз днес със теб!
Не се усмихвай – май че си обречен
с червило аз да ти напиша етикет!
О, прав си – малко се увлякох – ...
Криминален сценарий
Действие 5
Участници: Всички, включително и човек, който играе полицай. Той бива сниман какво казва само от раменете нагоре;
Обстановка: Първо офиса и после стаята на Емануеле горе;
Полицаят: ...
С лекота пристъпвай по този път - всяка съпротива е излишна.
Дори не пристъпвай, а по пътя се носи! Всеки път, когато набиеш крачка, разрушаваш частица от себе си.
Съпротивата е излишна. Колкото повече заучаваш, толкова повече ставаш неук. Всяка съпротива е излишна. Не се мръщи на околните - светът ...
Търсих те. Взирах се във всяко едно мъжко лице и търсих твоите очи, твоите черти. Надниквах в душите, в многото мъжки сърца и търсех твоето. Позволявах на чужди ръце да обгръщат моите, търсих твоите длани. Прокарвах пръсти през чужди коси, но никоя не беше като твоята. Аз теб търсих. В цялата ти пре ...
ПЪТНИК
Беше студен зимен ден, няколко дни след новогодишните празници. Бях тръгнал да се прибирам в родния си град Габрово, за да се видя с родителите си. Когато пристигнах на гарата във Велико Търново, откъдето тръгвах, като всеки редовен пътник си купих билет и се качих във влака, в който имаше до ...
Това е третата, последна песен, посветена на моето училище.
Текст и музика - Корнелия Нейкова
Аранжимент - Весел Кръстев
Изпълнява- Тина
Техническо обезпечение - Марио Лазаров ...
Онези очи не ще забравя,
онези смарагдови топли искри.
Стоях в изненада и чаках с надежда
погледа твой с онези мили звезди!
Погледна веднъж и не щях да си тръгна, ...
Виждам го отдалече. Стъпвам бавно към него и ледът скърца под ботушите ми. Усмихва се кротко и ме гледа как приближавам. По шала и брадата му са полепнали снежинки, чака ме - величествен и бял, с ръце в джобовете. Гледаме се в очите, докато разстоянието не стане твърде малко, почти устни в устни. И ...
Аз мечтах...
Мечтах, че съм на онова поле, което бе останало далече в детството. Стоях безмълвен. Потресен от своята слабост и това, което бях пропуснал. Стоях из изпъстрената долина, която изглеждаше посивяла и изсмукана от чувства. Присетих се за отминалото време... как нагло казвах неща, като „ни ...
(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)
Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара. ...
Океанът на моето страдание прелива
и сърцето ми бавно от болка се свива.
Колко наши събратя си отидоха
и делата им, макар и не довършени, останаха.
От тях остана единствено черно-бял спомен, ...