Присъни ми се влюбено амурче,
излегнато на хълбоче - в ръчички със стрела,
до него се търкаляше павурче,
от там цуцуркаше и викаше "Ела!"
"Ела ми, музо, тука на коленце, ...

Да не чуваш лъжата
В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо. ...

… И настъпи мрак. Призрачните облаци издебнаха парещата луна и за секунди я заличиха в своите обятия. Слабо кърваво сияние озари небето. Гробна тишина цареше навсякъде, само нейде в далечината се чуваше песента на някой тракащ влак. Възхитителна картина… заплатена с цената на живота... Бледо лице, с ...

на С.
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...

Откажи се, сърце! Недей се измъчва,
всичко свърши... нима не разбра!?
Спри да се луташ между Ада и Рая,
той е минало вече, не твоя Съдба.
Откажи се, сърце! Не мисли! Забрави го! ...

Небето да ме съди. Лудостта
да сея думи в шепите на вятър
е моя ненаписана съдба,
от делничните грижи непризната.
Магията е в простите слова, ...

Вижте ме, там съм,
между дърветата вълшебни,
сред природата различна,
сред хората различни.
Във вълшебен свят съм. ...

Отегчена
Седя във ъгъла на меко канапе,
отпивам глътка марково уиски,
потъвам в кехлибареното питие
и да забравя всичко ми се иска. ...

Зелено бе през пролетта,
жизнено и красиво рееше се от върха.
Просто едно листо,
едно от многото листа.
Потрепваше със всеки полъх, ...

С устни, сухи от страст,
минавам по твоето тяло.
Някъде зад очите ми ечи ехото
от релефа на крещящата кожа.
Всичките ония линии пак се врязват в ума. ...

На...
Към парче лист под масата на коляно,
в безпорядък изстрелват се думи.
Бързо, една след друга –
все изляти от чувства куршуми. ...

Ще ме познаеш по очите насълзени,
тъй милно вперени в златистата ограда
и керемидите, до кръв почервенели,
потънали в лъчистата забрава.
Ще те позная по вратите златни ...

От бръчките не се страхувам,
по пътя съм към старостта.
Страхувам се от факта,
че по средата му заседнах -
зад мен е пролет, пред мене - есента... ...

Далеч си...
Чрез звука на моето вдишване усетих хлад.
Болезнено страдание, обхвана ме, може би и страх.
Не разбрах къде си...
Само предполагах. ...

Защо прокуди ме съдбата
- да ходя, скитам, като дрипава лъжа.
Да не дочакам никога зората
- в мрака да се лута моята душа.
Сляпа крача през живота ...

Все още помня първата любов,
бразда оставила дълбоко в мен
и шепа въглени запалила страстта,
които парят и до днешен ден!
Все още помня първата любов... ...

Ако болката се заличава,
ако спира някога скръбта...
След това, какво остава?
Храм от прах и пустота...
Свято място, във което ...

Довереница моя е съдбата,
обича ме - не ме обича,
но може да ме различи в играта
и аз на нея толкова разчитам.
И в своя орбита ме завъртява - ...

Недовършена мечта
Мразя когато съм сама, в душата ми вали.
А навън е слънчево и реят се птици,
облаци бели кичат небето.
Летят хвърчила в небесата, ...

Беше ранен следобeд. Слънчево, приятно за разходка време.
Една побеляла старица чакаше на края на тротоара. Надяваше се да намалее потока от коли. За съжаление това не ставаше.
Тя направи крачка. Слезе от тротоара, но видя, че не може да мине. Забързано, колкото я държаха краката, бабата се върна об ...

(по Лана Майская)
Да сетя твоя дъх... Да чувствам топлината...
Притворени очи... Светът е спуснал щорите...
Във тъжните очи и в бяло по косата
твоят образ стои... Какво ли ти говоря... ...

Казваш, че ме обичаш...
Да ти вярвам ли? Не зная...
Повече на игра ми прилича,
в която трябва да разгадая
един предмет, тайно от тебе скрит. ...

Искам само любов да врека
Този ден ще потъне в забрава,
горък звън на камбана таящ.
Феникс, вечно душата гнетящ,
жари стръвно житейската права. ...

... безкръвните копнежи
на макове
посърнали
от жажда
и дългото ...

Не ми постилай,
мога и в тревата
под твоите прегръдки
да заспя.
Не ме завивай, ...

Любов моя...
Това е първото писмо, което ти пиша... Първите неща винаги са повод за радост, но това тук съдържа повече тъга. Пиша ти, защото това ми се видя най-подходящият начин, за да ти кажа, че пътищата ни се разделят. Чрез писмо, защото любовните писма се смятат за романтичен акт, а нашата исто ...

Когато си тъжен... Не си сам. Имаш компанията на твоите сълзи, които пречистват твоята душа и докато падат, ти дават ласката, от която се нуждаеш, когато чувстваш, че ти тежи от болката, усмихни се и се успокой, жив си и си спасен... И да чувстваш е част от живота...
Притеснявай се, когато няма да с ...

Когато те обикнах, беше рано.
И казах го... за малко да умра...
За малко да получиш удар, вярно,
за малко да ме съдят за това...
Но после се съвзех и ти съвзе се. ...

Не съм оставила следи...
Все пак вървях по тънък лед -
във твойте нощи, в твойте дни...
Не съм оставила следи у теб!
Вървях на пръсти, стъпвах леко. ...

Вече не помня дали те обичам,
даже не зная дали си единствен,
днес от дъно душата пречиствам
и хвърлям безсъвестно старите листи.
Във въздишките мои ти не присъстваш, ...

Вкъщи
Тук небето е осеяно с усмивки,
те в звездите нежно се загръщат;
в небесата звездните извивки
щом пробляснат, в тебе те превръщат. ...