Когато разбра, че си тръгваш,
какво си помисли, поете?
В окото ти трепна ли залезът
в по-силния вик на сърцето,
че още усещаш на бриза ...

... Пристигаш при мен, като кражба
е днес моето време до теб.
А аз съм със мисъл неясна...
... обичам те, знаеш от век...
Целуваш съня ми безкрайно... ...

Не искам погледи да жъна от коприва -
парещи надеждите, сълзите неизплакани дори.
Не искам залезите да поглеждам сива
и със зачервени, тягостно прострени в нищото очи.
Не, не искам да умирам в тишината на ума си, ...

В тишината дочувам камбанен звън,
отварям очи, оглеждам своята стая -
моите близки плачат навън,
сякаш настъпил е края.
Не разбирам! Защо е тази мъка в техните души? ...

О Ч И
Едни очи до болка те смущават,
смутени, силни, питащи очи.
Очи, които нищо не прощават
и никога не молят: остани. ...

Cradle Of Filth - Forgive me father (I Have Sinned)
Forgive me Father, I have sinned
Darkness put her painted claws in me again
Her vision drowns like service wine
Whispered kisses so divine ...

От Долна Митрополия
Надка Копчева
ми каза:
"Като запалена свещица
и като дихание ...

М Ъ К А
Алкохолици. Долни кръчми.
Пропили се жени, мъже.
Навън е есен.
Природата умира, ...

Помниш ли нашата песен?
Пееше я, без да те е срам от хората…
Опиваше се във очите ми унесен
и ми посвети да бдя над теб в умората!
Помниш ли нашата песен? ...

Светът земята посребрява,
слънце всеки кът ще озари.
Вятър хиляди цветя развява
- любов в две ангелски сърца гори.
Денят е миг от вечността, ...

~~&*~
Ухажва Утрото Нощта...
И Тя безволева предава се~*
БЕЗЛУННА ПАК САМОТНИЦА Е ТЯ!
И ахххх... ...

Тя беше там. Стоеше и си мислеше за миналото, настоящето и бъдещето. Чувстваше се сама и уязвима.
Беше февруарски ден, мрачен и тих. Тя стоеше в стаята си - болна и сама, самокритикуваща се. Коя, по дяволите, беше, че да се държи така с останалите?
Вгледа се в снимките, висящи на стената до компютър ...

Къде по баирите хукна, девойко,
развяла поли като птичи крила?
Почакай ме, искам при тебе да дойда -
какво, че любима на друг си била!
Нагазваш в дълбокия вир на реката, ...

92 удара в минута.
Оставят те
на собствен
бряг.
В прегръдката живот. ...

Навън - зима. Мирише на хрупкав сняг и пушещи комини. Мирише на студ.
И изведнъж тя минава и носи аромат на лято. На мандарини.
Пръстите ù са оранжеви, летни; джобовете на дългото ù сиво палто са пълни с мандаринови корички. Усмивката ù е красива и широка, целувката потапя ме в лято.
Така ще я запом ...

Двоеточие:
подхлъзват се въпроси,
удивителни...
Безостатъчно
разделят се чувствата ...

Живота и любовта на Варт - част втора.
В Мюнхен Варт изживяваше едно спокойно щастие. Нейният царствен любовник поощряваше нейните интереси в областта на изкуствата. Вдъхна ù любов към Древна Гърция. Варт започна да взима уроци по скулптура и живопис. Изучаваше класическия гръцки език. Людвиг обсъжд ...

Да можех надежда да давам
Да можех надежда на всеки да давам,
да топля измръзнали нечии ръце
и с цвете света да загръщам и багря,
и слънце да вграждам над всяко небе. ...

СТЕНЕШ
Стенеш
и с въздишка на уста
палиш светещо огниво.
Пепелта издухваш след това, ...

Исках с теб да изживея дните,
твойта болка - мен да ме боли,
исках да ти подаря звездите,
но ти не позволи,
от страх да не остане наранена, ...

Забравена от Бога,
във нежна самота обвита,
измислих си живот -
реших, че мога да обичам.
И в своя илюзорен свят ...

Човек трябва да мине през много неща -
за да стане това, което е сега.
Животът му поставя различни препятствия,
за да стане по-силен и да няма последствия.
Може да пада, да страда, да иска да крещи, ...

Р Е К В И Е М З А Е Д Н О А Н Г Е Л Ч Е
________________________________________________
Огньове! Огнена. Огънче...
Пламъци! Пламенна. Пламъче...
Тръгна си със очи изпепелено угаснали. ...

Една любов недостижима.
Една любов задънена.
Една любов, една мечта,
една мечта, която сбъдна.
Една любов, която сътвори. ...

Охлю Бохлю много тежка къща носи,
а дечицата му вечно ходят боси.
Там на покрива какво ли няма...
слънчева батерия,
антена сателитна най-голяма. ...

ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ, ДНЕВНИЧЕ?
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...

Късче от лятото скрих в душата си
да ме топли през дългата зима,
с нежен спомен завих самотата си,
болката в мен стана незрима.
Много мъка в сърцето ми има, ...

Нищо не усещам -
ужасно съм объркана!
Побърках ли се,
или съм живяла в сън?!
А той с какъв сюжет е - ...

Де що видя, не пропускам.
С всичко искам да се кюскам!
Все едно ми е главата
не момчешка, а рогата.
Кюскам тате, кюскам мама... ...