Въпросителна
на Андреа, с обич...
Обичам да те гледам как растеш
и чудото се случва пред очите ми.
Как се превръщаш от дете в човек, ...

На една непозната художничка
Какво нарисува
с вълшебната четка,
омайнице?
Четка от твоите мигли, ...

Под дъжда, който днес не вали,
с теб ще бъда - теб, който те няма;
ще те гледам със нежност почти,
с обич липсваща, с огън без пламък.
И ще вярвам, че, всъщност, си там, ...

Намерих те в един прекрасен ден -
от двама ни ти бе по-притеснен.
Познахме се, подадох ти ръка
и докъде доведе ни това?
Не вярвах на мъжете, ...

За любов зажаднела
(от Заплесия Коджабаджакова)
Дъ знайш колку тъ убичъм,
тъ чак зъгивъм без теби...
Купнея ти дъ ма онодиш ...

Достатъчност!
От… и за какво?
Не е възможен
никакъв консенсус.
И нека всеки в ...

Не вярваше, че можеш да се влюбиш.
Пресичал много улици-съдби,
наметнал вехтата си риза,
прегърбен днес се молиш за мечти.
Манекен без кукловод като въздишка. ...

БЛАГОДАРЯ!
Благодаря ти самота,
днес се пържа в собствения ад.
Снощи някой ми показа в своята душа,
че по мене тръпне и обля ме с благодат. ...

ПРЕЗ ЛЕВИЯ ДЖОБ
Джон Силвър беше все още запазен мъж, русоляв, с атлетическо телосложение и походка на янки от Дивия запад. Пенсията му - нищо и никаква, само няколко хилядарки евро. Ама упорит, бе! Понаучи той стотина български думи и тръгна. Ходи, къде ходи, допря до село Чукундурово, ахна и си ре ...

Ще те открадна за миг!
От всички онези, които жадни погледи
в теб са впили.
За миг ще те открадна – да си само мой!
И в този миг – безпощадно ще крада от теб, ...

Както
Мечтая те,
както птицата сънува пролетта.
Жадувам те,
както цветето бленува светлина. ...

Опитах се да гледам аз без теб,
опитах и разбрах какво е да не виждаш.
Опитах се да дишам аз без теб,
опитах и разбрах какво е да се давиш.
Опитах се да ходя аз без теб, ...

Очите ти, мило ми момче,
очите ти ми казват всичко...
Ръцете ти, ръце на мъж,
привличат ме в прегръдка силна...
Косите ти, мило ми момче, ...

Студената ми кожа те вбесява,
но няма връщане на заден план,
кръгът около живота се стеснява
и всеки си остава сам и неразбран…
Мълчат очите ни - било е минало, ...

От същата кал лястовиците съзиждат световете си…
„Хората се нуждаят от малко лудост,в противен случай, никога няма да имат смелост да прережат въжето, за да се освободят”.
(Никос Казандзакис)
Тих бе Младен - в лудостта си, в самотата си, вече шест години. Тишината го бе поставила в обятията на живот ...

В огнени искри се къпе плажът
и слънцето в морето пак искри!
Едно пораснало момче се взира
с усмивка в моите... "очи".
На стъпка-две е сладоледът, ...

I believe the sun should never set upon an argument
I believe we place our happiness in other people's hands
I believe that junk food tastes so good because it's bad for you
I believe your parents did the best job they knew how to do
I believe that beauty magazines promote low self esteem ...

Blowing out the flame
I sold my soul for diamonds
And reason for acclaim
Been begging for white angels
To blow my mind away ...

I should have seen it coming when the roses died
Should have seen the end of summer in your eyes
I should have listened when you said good night
You really meant good bye
Baby ain't it funny how you never ever learn to fall ...

I've been fragile for a long time
A big old hole inside my heart
And I was searching through the valley
Stumbled on love in the dark
Was afraid to try but afraid to never know ...

Пoнякога хората, които най-малко очакваш те разочароват. Толкова наивно да смяташ, че ще намериш някой по-свестен, някой, който ще те разбира и подкрепя, а да се окаже такова разочарование. И не един или двама души, а всеки нов с когото имаш контакт се оказва поредната издънка на природата. Хора, ко ...

XLVII
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На ...

Струва ти се нелека задача
да разровиш треви избуяли,
изгорели от лятното слънце
и оплетени като халище
на Самодивска поляна. ...

Няма такъв
в който стресът
да не нанася регрес
Но има такива
сред нас ...

Различен е смехът, когато къса
най-киселите семки за преглъщане.
Надеждата се ражда от гнева си,
че чаканият пристан е попътен.
Попътни са стихиите, щом знаеш – ...

Врати към щастието
Вглъбени във своите дребни неволи,
забързани, сложили конски капаци,
оплетени в сложни интриги и роли,
пропускаме често решаващи знаци. ...

НА ДЪЩЕРЯ МИ
Благодаря ти,
моя мъничка Надежда!
Че върна в мене вярата във чудеса!
Благодаря ти, ...

ФИЛОСОФИЯ МЕЖДУ ЛЕХИТЕ
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа ...

Ставаш и тръгваш.
Остава само твоят аромат
и спомена за нежност,
страст и всеотдайност,
и чуството, че бил съм в Рая. ...

на Никол и Ивка
Сутрин се събуждам,
сънувала децата
и любимите ми приказки,
ведно със цъфналите макове, ...

Тръгни по улица "Надежда",
мини по пряката - "Любов",
да не забравяш - поглед да не свеждаш
и да повярваш - с теб е твоят Бог.
Ще носиш вечно тази гледка жива, ...

Скитащи се
две самотни души
по самотни улици
на самотни градове...
Две самотни души, ...

След като се скри луната
и с теб пак останахме сами,
напрежението... искрата...
огънят, който в нас гори,
запален бе на свещ едничка, ...