Звездички много има,
блещукащи в тъмното небе,
но СЛЪНЦЕТО за тях едно е,
докосващо изстиналото им сърце.
Когато нощем в небосклона ...

Танцът на черния бивол
Черният бивол от цветните сънища,
с лунните сърпове вместо рога.
Брезият бивол със слънце покълнало
там, между двете очи-езера. ...

АТОН
Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.
Всеки звук е молитва във жажда. ...

Звезди ли искам да ми сваляш?
Звезди не искам!
Във тях откривам само студ.
И теб.
Едно-едничко нещо пожелах си... ...

B тихото изгубвам смелостта си
Преминах буреносните участъци,
но тепърва ме очакват взривове,
които ще оставят отпечатъци
върху всички мои крехки зидове. ...

ДИВА НОЩ
Вятърът гали, светулките светят,
пие земята от телата ни мощ,
въздухът грее, възседнал комети
в топлата, светла, лавандулова нощ. ...

Ще си ида. Няма нищо за казване.
Без сълзи. Без довиждане. Просто така.
Ще повярвам чак до отказване
във всяка своя нелепа лъжа.
Ще си ида. Ще пусна ръката ти. ...

На работа върнах се скоро
и почнах със устрем голям.
Но шефът бе друго планувал
и бързо угаси моя плам.
Задачка той нова постави ...

Ах, тази сладка тишина
звучи във моята глава.
Пищи, крещи и не престава,
но без нея какво ми остава.
Без спокойствие, без почивка, ...

Събуди го не суетнята в жилището. Събуди го сънят. Беше рано, почти пет сутринта.
Отвори стреснато очи и погледна към часовника на шкафчето - цифрите светеха като пламък: 05.00.10.08.2008.
Тази дата го преследваше, откакто се беше родил. Седеше в едно ъгълче на подсъзнанието му, дремеше кротко и от ...

"Мамо!"
„Мамо!” неспирно ехтя в тъмнината
и сляпо протягам към тебе ръце,
и ти прогонваш с размах самотата,
настанила се в моето тъжно сърце. ...

В море от пясък
проблясва блясък,
чува се крясък!
Вървиш напред,
но все в кръг обикаляш. ...

За миг затвори очи
и мен си представи,
за малко пожелай ме,
припомни си дните ни
и се усмихни, ...

Когато менструалното й тяло отвори вратата на мрака и издуха в лицето ми дима от цигарата на спомените, Пълнолунието вече беше отгризната ябълка, захвърлена в кошчето на Вселената. Всяка нейна пора по тялото менструираше от докосването на сянката ми по нейната кожа, като фотографираше учестеното диш ...

На жена ми Нури
И защото до вчера пилях се по чужди планети,
в тъмни свлачища хвърлил слънца и вини,
бях затулил душата ти, дето из тъмното свети
и съшива над мен висини. ...

Теб все те няма, а аз неистово те чакам.
Стрелките на часовника прегарят изморени в залеза,
а дните празни се разтварят бавно в мрака.
Със джазов пирует нощта се сгушва пареща
в зениците ми ясписовожълти, котешки. ...

Ненормален свят
с изкривени представи
и изгубени сълзи и смях.
В този примитивен ад
сред чувства най-дребнави ...

Моята звезда
Блестящи са звездите, но далечни.
Аз малко камъче си взех из път.
Звездите ми се смееха приветливо,
но в камъчето сгуши се светът. ...

на сенчест фон дъждът се вижда
на светлото прозира той
окото търси тъмното за да съзира
със сълзи дъждовни плаче ли небето
или е в покой ...

Стига, Петльо!
Стига, Петльо, кукурига!
Стига, проглуши уши!
Лудо пееш и не мигваш,
цели нощи ти не спиш. ...

Всяка вечер падам в безтегловност
и сънувам те по жиците,
по мостове от безкрайна синьост,
все прегръщащ в нереалност птиците.
(Все извит от викове в бемоли ...

От сцената слезе Анастасия Мискинката и тръгна по алеята. Приближи се до Марко магарето, разбира се, и допря ръката си до муцуната му. Той изплези език и я близна няколко пъти. Чу се гласът на Иван Мюзефирина. Беше мъж като мъж, а пък инак голям клюкарин.
- Виж я ти, наш'та! К'во ù са приискало! Не ...

ПРЕКРАСЕН ДЕН ЗА КРАЯ НА СВЕТА
Беше ранен следобед и слънцето грееше в зенита си. Лъчите му се процеждаха между листата на кестените, засадени от двете страни на алеята. Птиците се обаждаха по-рядко, като че уморени от екстаза на сутрешния хор.
Поливачните машини разпръсваха прохладните си струи вър ...

В лудостта си затварям очи.
Обич, необичана да съм,
с болно сърце ме завари.
Не ме лекувай от незнание
как се обича, как огън се пали. ...

Има нощи, в които взимаш съня ми. Те са дълги и по своему много очарователни. В някои мисля за отминалото време. Усмихвам се на всички хубави спомени и се замислям, че лоши, всъщност, няма!... В други пък мисля за днешния ден. Днес светът се събужда с нова надежда и цел. И аз като че ли имам своя та ...

Казваш, че ме обичаш,
но това по нищо не личи.
Не те интересуват
и сълзите в моите очи.
Искаш само едно: ...

Във годините горчиво се прекърших
и после, без да искам, оцелях,
да бях забравила и всичко да се свърши,
а не да се събирам все от прах.
Сега се търся в старите куплети ...

Те стояха мълчаливо в колата, а тишината звънтеше от обещания. CD-то в колата нежно отвличаше вниманието „Не се познаваме, кажи ми „здрасти”, очите ти говореха за бъдещите страсти...”, но всъщност никой не се заслушваше достатъчно. Селена продължаваше наум да си повтаря „Дано не спомене снощи”, но п ...

Стига!
Гоня те! Тръскам глава!
Стига!
Моля те! Умът - отново в мъгла!
Вятъра викам ...

ДИАЛОГ
(между две бебета и един изперкал дядо)
- Ех, Боре, Боре,
тая няма да я бъде,
с твоя морски поглед ...

Препусна вятърът в галоп без предразсъдъци.
Побягнах с него шумна, през глава.
Застла с дървета, извиси нагоре пясъци.
В мъгла потулих креяща душа.
Небето - сгърчено от бой на черни облаци. ...

Към душата ти тръгнах още по тъмно.
Катерих планини и склонове стръмни,
цопах през локви, блата и морета.
Срещах момичета, срещах момчета.
Спъвах се в пръчки, оплитах се в тръни, ...

Не чувам. Нищичко не чувам.
Светът се спука, в нещо ново се преля.
Сърцето отказва да тактува.
Дишам ли? И как всичко е толкова друго сега!
Изтриха се за секунди ...

Зидай, зидарю,
иззидай стените ми.
Измажи ги отвътре навън.
Там вгради нежността,
в ъгъла, до камината. ...

(Из "Хуморески - родни фрески" -
един от т. н. ловни разкази, включен в тази поредица,
друг е вече публикуваният тук разказ "Мискинлии".)
В цялата околия се бе прочул Стоян Памука с ловджийското си куче. Джони Хитрото му викаше, защото животното беше повече от умно - стрелкаше плячката с проницателн ...

ДА НАРИЧА И ПОЖЕЛАВА
Просветна в гората, в потаите,
изсипа се куп светлина,
зaпяха птиците, засвириха глашатаите,
размахаха ведро крила. ...

Денят днес нова нощ беше, нощта обичайно пуста. Душата ми самотна се скиташе край тъмната сянка на нощта и тишината я изпълваше. Небето изпращаше своите звезди в мечти, а те горяха и открояваха своите следи... Минавайки през мечтите и надеждите, те достигаха до хората и докосваха сърцата им и топлех ...

Тя искаше нещо,
нещо, което й липсваше.
Искаше да й стане горещо
от него... той пасваше.
Ръцете му... така топли. ...

Живеем като в долнопробна драма.
Навсякъде
е пълна бъркотия,
обрасла с мъхове и мухъл.
Всеки ден се срещаме ...

Наистина се удивлявам колко много са хората, които живеят живот в периферията. Забравят за себе си, забравят за нуждите, мечтите и желанията си и се отдават на друг.
Може би аз направих същото. Отдадох се на нещо невъзможно. Нещо до такава степен нереално, че дори сега, когато се сещам и пиша за нег ...