И аз да съм в крак с последните тенденции - в проза и в стихове... ;)
Конфликти не търся обаче - просто малко смях в залата...
Защото винаги искаме много от тези до нас... понякога прекалено много...
:):):)
Не бъркаш ли адреса, бе, Момиче, ...
Родена съм по светулково време.
Самата аз на светулка приличам.
В душата ми пламъче дреме
и нощното тайнство обичам.
С фенерчето малко търся си хора - ...
Ще ти се случа неизбежно! Някой ден...
Ще бъда непокорна като мисъл.
Ще срутя до основи света ти подреден
и вечно да си мой ще те орисам.
Ще ти се случа утре. Чакаш ме, нали?! ...
Трябва да е любов... Трябва да е онова в огледалото на лунната нощ. Дори и пясъкът танцува по телата ни, вятърът запечатва целувките, огънят гони съмненията...
Ще ме изживееш като птица, като полъх от слънцето, като шепот от вярата. Искрите бавно рисуват ръцете ми по гърба ти. Гравират мен в живота ...
Ще падна във низкото и това е...
Колко ли още ще пеят след мене?
Колко ли пъти небцето ще лае -
колко пирона в сърцето ми стенат?
Бронята лъскава вече загива, ...
И вятърът е бял като лавина,
върти снега, ухилен до уши.
Тя - зимата, е негова богиня
с кристално чисти, ледени очи.
Рисува я, с дъха си, по стъклата ...
Скоро на вратата ми настойчиво и припряно се почука. Без да чакат покана, в стаята влетяха двама униформени италиански служители. По-високият от тях, с квадратна челюст и здрави зъби, не беше пълен мъж, по-скоро малко по-едър от обикновено, се потеше обилно. Извади чиста носна кърпа, прекара я по мо ...
Беше изминал месец от убийството в заведение „Сид”. Четирите приятелки все така водеха децата си там, но много рядко споменаваха случая на убийство. Той беше променил живота им. Самите те, до скоро, деца, израснаха много. Все по-рядко обсъждаха някого и все по-често размишляваха над това колко пъстъ ...
“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю
🇧🇬
“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю
Есе
Да, те са две деца на една и съща земя – нашата, но светът сам по себе си не е нито щастлив, нито безсмислен. Ние, хората, създаваме тези определения, ние задаваме критериите. Чрез тях описваме света, живота и дори – самите себ ...
Лекарят махна шината, която бяха поставили на крака ми в линейката, а след това внимателно изхлузи десния ми ботуш. Болката отново ме жегна жестоко. Той взе една ножица и каза:
– Ще трябва да ви разрежа дънките.
– Щом трябва – отвърнах скептично аз. Устните ми все още бяха подути, но вече можех да г ...
Искам пак да лягам на ръката ти,
не, не искам вече да раста
и не искам бялото в косата ти
да излиза бързо пред света.
Искам да остана още малко, моля. ...
Моят спомен за Апостол
Господи, колко години, колко много години ми бяха нужни, докато добия смелостта да споделя своите спомени за Апостол Карамитев. Неговата магнетичност е докоснала всички, които са имали щастието да погледнат в очите му, да чуят живата му и малко отсечена реч, да споделят с него ...
Кройка
Преди да ми поникнат ръбовете,
бях пролетна следа от сняг по върховете.
Ти взе ли първия копнеж на дългото завръщане,
поискало ме за прегръщане...? ...
Седнал и рисува някаква картина,
творец, показващ пред света
стоята огромна мъка по несбъдната мечта.
Рисува едноцветно с черен химикал,
а нюансите преливат бавно, бавно... ...
От тъмните половини на нощта се обелих, късайки струната под кръста ти и те одрах... Да, боли, знам и тогава се излях във восъка на свещ и ти ме запали в ъгълчето на усмивката си... Тогава прокапах бавно по теб и с още по-силни нотки проникнах през ушите ти - надълбоко, чак до ехото от душата ти и с ...