Днес животът пак е скучен и сив,
вчера беше друго... чувствах се жив!
За вчера всичко давам, но са само мечти!
Вчера бе друго... беше и ти!
И споменът мил... пак ме прегръща, ...

Миналата седмица окръжният съд в Плевен постанови присъдите за трагичния инцидент с изгорелия преди две години влак. Това беше една дълго и както се оказа, напразно чакана справедливост. Ако човек си зададе елементарните въпроси - двамата осъдени ли са предизвикали пожара и въобще имат ли нещо общо ...

IV
%
Дали наистина Азорските острови са толкова далече, колкото ти се струва?
За да бъда по-убедителна, ще ти задам един не-много подходящ за момента въпрос/само не се плаши, ОК?/:
-Представи си за секунда, че съм на смъртно легло и единственият начин да оздравея е да ми донесеш шишенце жива вода от ...

Не е любезен този дъжд,
никак не е любезен,
с поведение невъздържано,
невъзпитан, разглезен.
Какъв такъв се е залетял - ...

Валяло е,
а аз съм спала,
пропуснала съм пролетния дъжд.
Дано така да не пропусна
онази среща ...

Радостта като фея обсеби света.
Нещастието сякаш беше съкрушено.
Тогава човекьт намира правилния пьт,
защото щастието не е нарушено.
Дали споменьт за болките дотук човешки ...

МАГИЯТА НА СЛОВОТО
„Няма по-силна магия от магията на словото. Думите са също постъпки.” – Анатол Франс
Вълшебства. Магьосници. Страшни вещици. Но без магически пръчки, защото имат слово. Умеят да го използват добре и магиите им се получават ей така.
- Абра-кадабра, есе, напиши се!
Ама не иска! Не с ...

Всяка сутрин свежият въздух милва лицето ми. Обръщам се бавно към витрината на отсрещната сграда в очакване да видя позната фигура. Продължавам надолу между дърветата и прясно боядисаните пейки. Две добродушни кучета дремят на детската площадка, завързали за себе си две сладкодумни лелки. Нападали с ...

Грешник
Грешнико, как живя на тоз свят,
как скита се ни мил, ни драг?
Как Бог тъй те наказа
да не изпитваш ни любов, ни омраза? ...

Можем ли да се борим със стихията на чувствата,
можем ли да поведем битка срещу тях?
Някой ще загуби - вероятно разумът,
а сърцето ще ни води!
Но къде ли ще ни отведе, ...

Вече цяла седмица валеше. Преди два дни бяха задухали и ветровете. Токът в повечето къщи беше спрял, а и техниците като всичко държавно или се бавеха, или за нищо не ставаха. Небето бе мрачно, такова небе, което, погледнато от обикновен човек, убива всяка малка частица надежда. Небе, смазващо живота ...

Събудих се рано днес призори,
планината бе обляна от меки лъчи,
Слънцето плахо зад върха наднича
и пролетна премяна светът облича.
Звездите и луната бледнеят, ...

Не съм те сънувала.
(Те, сънищата, подвеждат.)
Не съм те желала.
(Явно съм грешала.)
Не ти налях и питие. ...

Аз не зная дали са се разлистили сибирските тундри.
В Аржентинските диви пустини дали кактусите цъфтят.
Океанския бряг все още не са виждали очите ми,
а за нозете ми е далечен морският бряг.
Аз не зная дали във казахските ширнали нощи ...

Слънцето е болно.
Някой
прекършил му лъчите
и няма как
цветята да прегърне. ...

Листото е зелено.
Дъждът пък е студен.
Дали не е прекалено
за този хубав ден.
Слънцето напече ...

Прости, Сърце, аз май, че те износих!
Много дългове със тебе изплатих…
С годините захвърлях в теб емоции,
а ти… Ти си същото – мълчиш.
Дори веднъж за грубите ми грешки ...

Разкарай се от мен, ти, мисъл блудна.
Не ми напомняй вече, че съм жив.
Дори да оцелявам ми е трудно,
а няма гладен вълк и милостив.
Валят студени, голи обещания. ...

Ти мен погледна само веднъж.
Не мога да устоя.
Мисля ден и нощ
за тази среща между нас.
Искам с тебе още веднъж ...

Тихи калдъръмени стъпки,
сякаш тук вълшебен е света.
Зад зидовете – цветни пъпки
светят под сълзите на дъжда.
Обичам с миналото да говоря, ...

И търсих пролет посред зима,
да разцъфти изстрадала душа.
Намирах само спомени горчиви,
заровили в преспите засрамени глава.
Намръзнала завръщах се в постелята ...

Скрих се. Не искам да преча.
От прожектора на твоето слънце отдръпнах се бавно,
създавайки за теб новолуние.
В синьото денят ти се стече…
Перфектната нощ по живота ти хлъзга се плавно ...

Изтъкан от обич.
Във нощите хладни
на поглед зареян
в безброя ни звезден,
от самота изтъкан. ...

Моята професия – моето бъдеще – бъдещето на България
(Есе)
Всяко дете има своя любима професия. Лично аз винаги съм мечтала, когато порасна, да бъда лекар. Тази професия е много отговорна, тя е опора за хората, които не са в добро здравословно състояние и имат нужда от медицинска помощ. Разполагам н ...

На всички Еви
Някои жени общуват с „меките китки” -
само те ги разбирали.
Други предпочитат мъжете с грубия секс -
само те на „върха” ги издигали. ...

усмивката ти - счупена мида
неусетно докрай ме разбрида
мразиш саможертви самозвани
кой е болен кой е луд
ще те стопля с моя студ ...

Какво, като разбиваш ми сърцето,
какво, като до сълзи ме боли?
Сега е ясно, че не си това, което
за мене беше ти преди!
Сега те гледам и не виждам ...

Ох, какво ли да я правим?
Мъничко хапни поне!
Цеца ядене забравя,
но да се огледа – не.
Все пред пусто огледало – ...

За теб вълшебство в дланите си крия -
на пеперудени криле магия,
разтворя ли ги, знам, ще полети,
последвай щастието си - хвани я!

Вярна любов - непогубваща -
има ли, ветре, кажи?!
Тичат по стръмните улици
бързи дъждовни реки.
Сутрешни влакове - бягащи ...

Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...

Любовта е като слънце,
но трябва да я намериш.
Любовта е като хубав летен ден,
но трябва да я намериш.
Любовта е като благоуханно цвете, ...

Плаче любовта
Трябва да си забраня да плача,
щом те няма до мене, моя любов,
но как жива да остана.
Ти погубваш моя сив живот! ...

Прибулена тайна,
една лъжа,
стенещи устни
желаят те сега.
Няма интриги, ...

Разкъсваш ме...
Захващаш ме с най-острия си зъб
там, дето най кърви...
Прехласваш ме...
А нищетата лъсва като ръб ...

Ти пак си толкова далечна...
Не искаш с думи да те стигна.
А аз се мъча ли, се мъча,
но смелостта ми изпари се.
Не може толкова да искаш, мила, ...