Когато видях лицето ти,
се почувствах някак жива...
почувствах се щастлива.
Ти ме караш да се смея,
да се чувствам добре. ...

смо̀тан
Значение на думата "смотан"
смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр.
1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек.
2. Който е некачествен, невзрачен. Смотана кола. ...

Беше време за обяд, но бригадата не тръгваше. Всички се бяха събрали около изкопа и мълчаливо наблюдаваха. Багерът продължаваше да копае. На пътя му - там, където трябваше да бъде изкопан канал за водопроводните тръби - се беше изпречила голяма скала, която упорито не помръдваше. Цяла сутрин кофата ...

НЕПРЕДВИДЕНАТА БАНЯ
Цялата земя е потопена в зеленото желание на планината. А долу, в междухълмието, поточето проточва дългата сребриста нишка на стремежа си да стигне все по-ниско и по-далече в дълбочината на деня. В шумналата зеленина на буковете се совна кукувица и силният ù глас подгони тишината ...

Един художник тайничко ме нарисува
и после скри картината от всички хора.
страхувал се, че друг ще ме целува.
намразил се за туй, което сторил.
заключи ме във вечна кула от копнежи ...

Като океан бушуват моите чувства
и страхът върлува в мене,
кара ме да питам: "Ще бъдеш ли завинаги до мене?"
Но какво "завинаги" би значело,
ако остареем преждевременно, ...

Да те потърся? Повече едва ли!
Горда съм? Мислиш ли?
Не искаш да е така? Да бе...
Променяш ли се? Абсолютно НЕ!
Правех компромиси с мен. ...

Ти си моята съдба!
Съдба!
Реална и вълшебна,
потайна усмивка
и поглед стаен. ...

Не ми се пише нова поезия
искам я все така дива
и бодлива от храстите
девствена и хаплива
издираща нотите ...

И колкото години да текат,
безтебието е оловно тежко -
надвиснало над мен като стрела,
с върха си остър, жежък...
И гони зла, вечна самота, ...

Събудени сме. Навън е чисто и зелено. Събота е.
Паролата ни днес е „кифла”. Много поезия има в думата „кифла”.
Въобще, на различните етапи от връзката ни, паролите ни са били различни. Имало е халва, вафла, семки, но най-гадните бяха „хляб” и „фас”. Чудовищно жестоки.
Вървя. Слънцето е над облаците ...

Обичам да вървя в тъмното. Обичам своята сляпа същност. Обичам усещането, спряло в корема ми, да ме води напред. И усещам къде да спра, къде да завия. Знам, че окото, което е там вътре, вижда по-добре. И ръцете, които са там вътре докосват точно това, което трябва.
Обичам докосването, изтръскало дум ...

Загубих се в един дъх... Търся пътя обратно...
Твърде гъста е мъглата, изчезнах безвъзвратно.
Знаеш ли какво е да пресъхнеш от сълзи?
Думичка да не кажеш? Наслушах се на лъжи!
Пресъхнаха очите, празна вече е душата. ...

Най-добре ми е вечер - във стаята
да седна самичка на масата,
да запаля поредна цигара,
да си налея коняка във чашата,
да се разнищвам отблизо! ...

Адам ли беше, или мъж?
С какво и как да те опиша?
Когато видя те веднъж,
за рая пак ще пиша...

Душата ти е вече омърсена,
чистилище не мога да съм аз...
и твоята любов е покварена,
и как ли да открия в тебе страст???
Отдавна тя във теб не съществува, ...

Зак отвори очи с нетърпението на човек, чийто ден ще е пълен с изживявания. Трудно беше заспал от мислите, в които проектираше какво се случва след онази целувка. Не искаше да е мъж, който целува и после забравя за това. Той просто не беше такъв мъж. Затова днес се събуди с искрено желание денят да ...

На Мария
И не вярвай,
че всяка втора жена
е Мария,
и не вярвай, ...

На Льоня
Луната - неразрязан портокал,
на криеница тази нощ играе.
Подмамена от нейната печал,
последвах я във пътя ù безкраен. ...

Станало веднъж така - срещнал грозникът красота.
Момиче, пленяващо с поглед, разцепило на две ума.
Какво да прави клетият сега, знае - не това е любовта.
Той знае - в свят от злоба, в свят от грях и грозота,
само парата може да помогне, да спечели хубава жена. ...

Съзнаваш ли колко ми е трудно,
съзнаваш ли, че ти ме отхвърли.
Още чувам тези думи: Не искам!
Жестока рана в мен ти издълба.
Отговори си сам: Тъжна ли съм? ...

Приютявам ги в себе си,
тясно им е -
политат навън...
Запокитвам ги на пътя,
дълъг е – ...

Безбожница...
Видях...!
Мълчаливо
ридаеща
Майка ...

Душата ми плаче - захвърлена
от твоята душа...
Като пеперуда опърлена,
като птица без крила,
тя не може вече да достига красотата ...

Не мога, страх ме е да се променя
Бурята бе в своя вихър. Дъждът се сипеше като из ведро, а капките сякаш се забиваха в земята , като куршуми в плът. Тъмните облаци бяха толкова гъсти и черни, че бе непрогледен мрак. Вълните се блъскаха в скалите сякаш ги мразеха и искаха да ги разбият на малки парч ...

Беседите ни някога са кратки монолози,
но можем ли да спорим, щом страните ни горят?
Душите ни навярно са приличали на некролози -
сега съзирам как останките от моя се топят...
Не съм една от всичките ти сладкодумници, ...

Дали те има
Съществуваш ли във този свят измислен,
дали те има и във реалността?
Аз мислех, че ръцете щом протегна,
ще те имам, както в Интернет. ...

... тялото ми -
покрито
със люспи
и морска сол...
това, което чуваш ...

Първата любов ми беше ти,
но любов ли беше, или просто щит
от света около мен,
от тоз, който сърцето взе ми в плен.
Първи беше и търпях, ...

Под нежна екзекуция на слънце андалузко,
във огнените лапи на трептяща мараня,
откривам погледа ти, от очакване охлузен,
телата влажни дишат сластно във нега.
Извивките задъхани съвпадат съвършено, ...

Лутам се, объркано е всичко. Лутам се в своята съдба. Обърканост... Да направя ли това, което трябва, или да изкажа това, което искам. Не, аз нямам право на нищо. Не трябва да наранявам никого, защото никой не заслужава да бъде наранен... освен мен.
Аз съм силна. Но защо се лутам? Колебанието ми е п ...

Душата ми се къпе в светлина
и пак запява с ключа сол сърцето.
Усмихва ми се пълната луна,
светулково намига ми небето...
Пропит от нега, въздухът трепти ...

6
Равномерното тракане на колелата винаги ми е било интересно и ме е радвало, още от дете. Онова тудуф-тудуф, тудуф-тудуф бе като някаква вълшебна метална музика. Тези повтарящи се звуци са ме приспивали не един път. Една случайна техническа мантра. Приспивна метална песен, която не беше като звуцит ...