И знам, че винаги, когато се замисля,
ненадейно, уж съвсем случайно,
ще изникваш истински, без да забелязвам,
а всъщност аз сама ще те намирам,
в постоянните си ежедневни настроения ...

Вижте го само
бедния човек.
Изгубил нужни килограми,
докато търси любовен лек.
Загубил ума и дума, ...

Чувство едно, странно синьо,
акорд отдавна заглъхнал,
сутринта на балкона ми зимен
кацна птиче настръхнало.
На любовта ми към теб прилича, ...

Изречено на маса
Омръзна ми, щом падне лепкав мрак
и истината тръгне чисто гола -
под масата да ме задяват с крак,
а, всъщност, да ми стъпват по мазола. ...

Колко пъти със теб съм била
в непрестанния ход на живота -
аз не помня, нито пък зная.
Знам, че обич такава
се запалва от древна искра ...

159-ият член
Не беше Юда. Не струва трийсет сребърни пари да видиш нечий задник, изложен, т.е. „споделен”, публично. Беше чичо Гугъл. Той знае много, твърде много за населението на своята страна. Тази странна страна без територия, странно огледало, в което можеш да видиш и невидимото за ония, които ...

Вечерен плащ,
трепти коприна от
мека есенна мъгла.
Безвездна, вечерта
без минало ...

Заваля
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти ...

Есен в сърцето ми
(Autumn Tale)
Ето я, пролетта - блести в моите очи.
Kокетно лети над главите ни.
Осветява града със своите багри и топлина. ...

Мълчи! Мълчи, сърце, не викай!
И с крясъка на болката мълчи!
С грабливите ù нокти свиквай -
урока си най-сетне научи!

на моите баба и дядо
Ако смъртта
е новото начало,
ще мога ли
живот да пожелая ...

Животът те грабва толкова бързо,
а искаш още да си малко дете.
Животът своята панделка върза,
а ти искаш едно хвърчило поне.
Дните летят, часовете минават, ...

Незабравки
Букетче
сини незабравки.
От тебе,
а забравих ...

Беше не много отдавна. Мислех си, че постъпвам правилно. Но не беше така. Всъщност грешах. Оплитах се вътрешно в себе си и всички пътища
се събираха в една точка. Възел, преплетен милиони пъти и нямаше изход.
Нямаше светлина, нито дупка или празнина през, която да изляза. Трябваше да се боря сама.
П ...

ДОРИ ЗА МИГ...
Дори за миг не мога да забравя,
че ти си мойта сбъдната мечта.
Ръженът й вълшебен пак изравя
искрящи спомени от пепелта. ...

След около половин час мълчание ме попита имам ли книжка.
-Да – отвърнах му.
-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана след малко, не обичам да шофирам, пил.
А аз да ме возят пияни шофьори.
-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено. ...

За теб дори дъждът превръща се във слънчев ден,
за теб снегът дори не е студен!
За теб дори и моите сълзи неутешими
превръщат се в усмивки истински, красиви.
За тебе не настъпва мрак, ...

Първите неща
Първа учителка – Ангелина.
Кълна се, ще я помня вечно.
С нас бе четири години
строга, но мила, човечна. ...

Вече трети месец ядем само царевица. Как каква царевица? Царевица за прасета и кокошки. Звъня на майка си постоянно и я моля да ми изпраща колет след колет. Пълни с царевица. После я варя по 4-5 часа и така я ядем. Той със сол, а аз със захар. Той не плюе люспите, аз ги плюя. И продължаваме да ядем ...

Часът беше седем и две минути сутринта, денят беше събота. Зимата беше превзела всичко, а снегът беше на поне педя от земята.
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди ...

2+2=5?! Математически е невъзможно. Но в крайна сметка животът не е математика и понякога резултатът от уравнението е именно 5... Само трябва да повярваме, че подобен резултат е възможен!
Наистина е много трудно да се повярва, защото 2+2=4 е генетично заложеният във всеки един от нас правилен отгово ...

Ще остана във мрака
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде ...

Бог създал жената.
Дарил я с красота.
Дарил я с доброта.
Тя е нежна и любяща
като утринна роса. ...

Аз не съм те преборила, Обич!
Аз не съм ти ушивала дреха...
И къде те открих, не си спомних...
Но ме топлеше тази утеха -
щом те имах и щом те делих, ...

Гълъбите пак накацаха
на моя светъл прозорец.
Гълъбите пак са край мен.
Хора, чуйте ме! Има и обич,
и нежност... в този свят ...

Надявам се на милост.
За болката,
обидата
и мъката,
които причинявам ...

Светлината ми правеше крилете ти бели!
Без мене окапаха черни и грозни...
Онова, което тогава спечели,
сега е оръфано... и невъзможно!
Сега ти приляга да сложиш кожуха, ...

Нощта съблече черния костюм
и светла дреха утрото облече.
На изгрева златистият парфюм
разсейваше съня от тази вечер.
Приказката почваше сега. ...

Изтропкани лежаха две говежди
у коловозите накъм’то градо,
и през тревата се споглеждат:
- Е’бати, колко е красив свето!
Отгоре пееха им птички ...

Два призрака обяздваха луната,
а харпия прострелваше звезда...
Кошмарът, яхнал черния си дракон,
през сънния прозорец отлетя.
След миг се заредиха многостени ...

ПЪТУВАНЕ ДО ТУРЦИЯ
Първа част
Осемдневната екскурзия до Анталия и областта Кападокия аз спечелих през март 2010 по време на туристическата борса във Виена. При една от наградните игри имах шанса да изтегля пътуване за двама до Турция. Трябваше да си платим само самолетните билети и да изберем кога щ ...

Сънувах те снощи, моя първа любов.
Погледна сърдито, с поглед суров.
Виниш ме все още за оная раздяла,
съдиш ме строго, че съм те предала.
Но не трепва за тебе сърцето ми вече. ...