Никой не знае как се чувствам аз сега,
в този час,
час, в който отново съм сама.
Тъжна, хванала химикалката в ръка, и мисля стиха си за нощта.
Сама съм... отново сама... ...

Как си представях бъдещето ли? Не знам, но мога да ти кажа как бих искала да изглежда. Ако си мислиш, че сега ще изброя клишираните човешки мечти за красива къща, деца и градина, няма смисъл да четеш надолу. Не съм за този свят и това до определена степен винаги ме е правило щастлива. Можеш ли да по ...

παράλλαξης *
“Колко чужди товари изхвърлих зад борда
... уморих се, а има още толкова много...”
“На нас, Човеците не ни е дадено да съдим”
Колко съм различна днес от вас! ...

Кавър версия на популярно парче на Стинг. Знаете кое. Чуйте лириките на Чейс и се насладете на клавира на Виктория.

Или, както моят приятел, писателят и преводач Рейнол Васкес, казва: “Има много изтънчени начини да умреш от глад. Един от тях е като специалист по български език.”
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...

Бебето ме укоряваше с проницателните си сини очи, все едно знаеше нещо, което криех от останалите. Опитах се да му се усмихна, ала то извърна глава. Срещите ни винаги бяха кратки и сдържани, но поне то не се боеше от изпъкналата на челото ми вена. Тя пулсираше и ме караше да изглеждам като злодей.
О ...

На брега на реката
днес стоя
и потъвам
в песни птичи,
вятър гали душата ми, ...

Познах го изведнъж -
един налюбен мъж!
Лицето му блестеше,
веднага си личеше,
че влюбен беше! ...

Уморих се да се правя,
че нищо ми няма! ИМА МИ!!!
Разбира се...
Уморих се да раздавам усмивки наляво-надясно!
ВСЪЩНОСТ ЗЪБИ!!! ...

Докато се изтощят докрай дните ми
и умората ме налегне с неизбежността,
дотогава ще те тая в мислите си
и ще те пазя дълбоко от неизвестността
и докато избледнеят и нощите ми ...

Отново вихрен танц
и полет
с извисяване
и реене,
все по-широки кръгове... ...

КОНЕ
Подивели коне -
дните безпаметно бягат.
Не помня вече къде
беше началото... ...

Пак тихо
се приплъзна вечерта.
По котешки гальовно
и на пръсти
отърка се във птичите гнезда, ...

Далечен спомен за нещо, в което
си вярвал и си мечтал...
Като детска приказка светло
и чисто като идеал...
И те връщат минутите бързо ...

- Как се казваш, синко? – пасторът ме гледаше някак странно от другата страна на преградата в изповедалнята.
- Джон Смит, отче. – казах машинално и веднага ми се прииска да не бях се представял.
- Откога не си се изповядвал, Джон?
- Това ми е за първи път – и така, както вървеше, е последен.
- Какъв ...

Не се страхувай.
За всички някой ден
смъртта ще дойде.
Застани до мен.
Не се предавай. ...

- Настоящето занятие е ориентирано към подобряване на уменията ви да се ориентирате по карта - каза Сержант, докато раздаваше картите на отделенията. - Зеленият хикс е настоящето ви местоположение, а червеният - целта. Там ще намерите - продължи с обясненията той. - По една черна кутия, която трябва ...

Ти бързо ме плени
и в моето малко сърчице
просто се заби
и ме oчарова на мига,
като ме откара на върха ...

Защо? Този въпрос е толкова разпространен... И винаги отговорът е различен, защото въпросът, макар и състоящ се от една малка дума, никога не е един и същ.
Толкова много хора си задават този въпрос. И се случва никога да не получат отговор. Защото не всички отговори на този въпрос съществуват. А пон ...

един трак от предстоящото ми EP албумче ''От Тапицираната Стая'' което ще стане факт след няколко месеца, живот и здраве...

С години създавах мечтания мъж,
дялках усърдно с безброй стърготини
и разказвах за него на теб неведнъж,
а ти ме изслушваше, без да попиташ дори,
дали е възможно да вдъхна душа, ...

Абсолвентската вечер я помня,
не бледнее бургаската нощ.
И остана си истински скромна,
при това беше ведър разкош!
Джо Костов припомни Джулая, ...

Страхът -
отново движи ръката ми.
Страхът -
отново изсуши гърлото ми.
Страхът - свил го е - ...

В огън аз да изгоря...
не знам ще видиш ли,
или пък ще усетиш
остатъчния мирис
на тъга, погребан в ...

Валеше, а на тях сякаш не им правеше впечатление. Две жени. Майка и дъщеря. Потънали в красотата на две различни епохи. Притежаваха нужната мъдрост, непокътната невинност... и близост. Eдна последна надежда, за разгадаването на неразгадаемото...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...

Пороят във очите ми затихна.
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…
… успях от самотата да избягам. ...

НЕИЗВЕСТНОСТ
Ти тръгна и не се обърна,остави ме ранена и сама!
Душата ме с тъга обгърна, и болката е моята съдба!
Опитах се да те забравя! Опитах... не можах!
Очите ми са тъжни! Нима без тебе ослепях!?! ...

Натежали от плод, като майки щастливи,
всичко правят с любов, затова са красиви,
махат тихо с листа и света поздравяват,
всички имат душа и любов заслужават.
С вкоренени стебла и разстлани корони ...

Изпих дела си и излюбих всичките мъже,
мнозина от които искам да забравя.
Макар да мислеха - морето е до колене -
те пак и в плиткото се давеха.
Не можех да спестя пари - ...

Приказка за двата облака
Хари беше седнал на пейката в парка и вече час наблюдаваше кроткото море. Чайките почти не смущаваха сумрачния покой на вълните, а те пък не личеше да се впечатляват от умисления повей на вятъра. Морска идилия. Хари погледна над себе си и видя две облачета. Едното беше бяло, ...

Вземам голямата ни червена тенджера със стъклен капак, пълня я догоре с вода и я слагам на котлона. След около 20 минути ще е завряла. Докато чакам, в главата ми нахлува откъс от един филм, с любимата ми Шарън Стоун, когато тя потърси за помощ един мъж. Мъжът, 70 годишен, заложил току-що на най-бърз ...

Спиш ли?
Мен ли целуваш в съня си?
Крехка мисъл в дъжда се намокри.
И такава прогизнала, боса
срещна други среднощни въпроси... ...