Седя аз сам в нощта,
мисля си за разни неща...
Виждам образи познати,
но те са тъй далечни, разпръснати...
Самотата е надвиснала, ...

На рожденика
Там, където бронята ни пада
и по светло се чувстваш пиян,
тихичко пристига листопада –
в чудните видения си взрян. ...

На баба... на дядо...
(на баба... на дядо,
на тези, които ме направиха човек!
... за безкрайната ми обич към ВАС
... думите, годините, стиховете и листата няма да ми стигнат, ...

Ах, каква съм прелест...
цъкаш и се чудиш,
като съща ерес
чувствата ми будиш.
Вече знам, че ти си ...

Няма начин да не пиша за Крисчо - нашето комшийче, защото той е култова фигура. Крисчо е малък, но голям образ - винаги чист и спретнат, с ококорено големи, умно гледащи сини очи и къса руса косица, сресана по комсомолски на път. Това е просто Крисчо - новият верен поданик на Сашко. Той следва Сашко ...

Сутрин, когато обличаш роклята
с цвят на очите ми,
за мен остави последното копче!
В илика на времето ще промуша
от косите снопче, ...

Посветено на министър Дянков
Горят в парка
паднали листа -
безбандеролно пушене

Зла оттогава съм
В тихата нощ се изправяш злочест:
с поглед ме галиш – копринен и мек...
Как те презирах, разбойнико клет,
как те проклинах, когато без вест ...

С цвете от Зората във косите,
с наниз утринна Роса
тръгвам боса край морето,
като Нимфа в пясъчна мечта.
Със воал от морска пяна, ...

На! вика
Когато му хрумне,
а ти му робуваш.
Допусна на трона,
сега боледуваш. ...

Споменът в мене рисува остатъци.
От небето се ронят тъжни слова.
А по миглите - носталгично белязани
са сълзите на влюбена още жена.
Ветровете се гонят при изгрева - гневен. ...

Изтрещя и последната секунда,
без ехо, без блясък, без сълзи,
всичко свърши, спомените избледняха
и най-сетне няма преди...
Тогава маска ми бе тъмнината, ...

Разбиващи до края, проникващи отвъд тишината на погледите - заслепяващи дори лъчите, изплъзнали се нежно между тях и намиращи утеха в отливането им... Недостигнато в корабокруширали вълни в обтегнатите тетива на телата - търсещи се в дивите сенки на съня, от прошепващите спомени... Изписващи живите ...

Ти спомняш ли си пълната луна
и фаровете, пясъчните дюни,
онази топла, бяла тишина,
и старото казино там, през юли?
Минават и изтичат ден след ден, ...

Може би сме с теб еднакви
в нуждата си от любов,
като във пустиня жадни,
пращаме в оазис... зов.
Като слънчоглед под слънце, ...

***
Съдбата -
отлежало вино,
преди да те омае,
винаги горчи. ...

Целувката
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...

Приказка, наречена България
Имало едно време една страна България... Страна с вековна история, славно минало, мизерно настояще и неясно бъдеще. Така започват повечето приказки и може би очаквате да чуете подобна такава, нали? От онези обикновените, със щастливия край – с бляскави герои, с красиви ху ...

Веднага след пристигането на кораба в Холанар моряците побързаха да го напуснат, подобно на мишки, бягащи от потъващ плавателен съд. Не бяха виждали суша от месеци и сега жадуваха да опитат от всяко едно нещо, което цивилизацията можеше да им предложи – от прах по обувките до посещение в истински хр ...

Наесен
тръгват птиците на юг.
Ще ви запитам:
вие, някой ден,
замисляли ли сте се, като мен, ...

Разстрои ме ужасно.
Евазивен!
Дали не е пък равно на неистински?
А искреност? А липса на различие?
Да не говорим за обичане! ...

Дим
( В. Казаков )
Ако сега се открехне вратата към Ада
по пътя в живота на всички посоки,
колко пъти ще минеш през клада, ...

Безплатно. Имам нова отрова. Силна, замайваща, вредна. И до болка красиво мастиленосиня. Изгубвам се в недописани изречения вътре в мен. Не си ми муза, но ми се иска, ако ми позволиш, да те докосна, само за малко. За толкова кратко, че да мога единствено да усетя как дъха ти и безразсъдството ми се ...

Сочиш с пръст и казваш:
"Неприятни са ми хора с очила!"
Но иначе пред Бога се помазваш...
Справедливостта възвърната била!?!
И не виждаш колко заблуден си ти самият! ...

Тъжна и бавна мелодия
разбива сърцето ми
на милион плачещи сферички.
Зелени луни
закриват с воал лицата си ...

Понякога поглеждаш ли небето?!
Скрит в облаците му, оставаш хармонично сам...
Възпято е от хиляди поети,
а сякаш всеки път откриваш още нещо там...
А случва ли ти се да мислиш с простора, ...

"В Книга на Енох се казва, че Сатана е изкусител и прелъстител на Ева, което е причина да бъде изгонен от Рая..."
из Уикипедия
А бе някога пратеник на Слънцето,
най-светлият сред светлите наричан,
на Зорницата аурата изпъстрил, ...

01/07/2010-Бургас-Северен плаж
Тъмнината е безсилна
пред огньовете,
избяга и тъгата с нея.
Пясъкът постели чергата си ...

Намерих те, любов моя,
когато бях изгубена в бялата си тишина.
Познах те там, любов моя,
въпреки че не бях те срещала досега.
Догоних те, любов моя, ...

Когато те видях за първи път,
изгуби смисъл всичко важно дотогава.
Когато ме целуна ти за първи път,
преродих се като феникс от жарава.
Друг човек съм, друга ме направи. ...