Докато по плажа с вятъра тичаш,
а под нозете ти пясъкът пари,
ще съм твоето морско момиче,
дето фара в очите ти пали.
Ще съм твоята тиха лагуна, ...

* * *
Искаше душата му да отлитне
от пустия нощен паваж пред блока.
На балкона усети дъха на липите...
И се върна, отлагайки скока.

Лунен лъч, целунал
е морето - озарява
ангелския път!
Във очите ми
танцува леко ...

Белите смели кръвни телца,
пазят от болести всички деца.
Ако през раничка влезе микроб,
белите кръвни му викват: “Стоп!”
Хващат го бързо, завързват в найлон, ...

БЛАГОТО НА ЖИВОТА
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...

Днес е рожденият ми ден. Влизам в банята и пускам силно топлата вода.
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...

Беше книга. Непокътната – в която човекът четеше. Четеше от самото си рождение. Четеше през целия си живот. Прочете и за деня на смъртта си... Всеобхват. Не истина, не минало, не настояще... Имаше игра...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...

Приятели мои, простете мълчанието,
изгубените думи в празнотата на нищото.
Прегръщам сега с охладнели ръце
всеки от вас с молещо се сърце.
Простете за болката, причинена от мен, ...

Искам да ти покажа това, което не мога да опиша,
че това, което искаш, е капчица в океана, който искам да ти дам,
не искам просто ти да си моя, а искам да си част от мен,
искам да преживееш това, което не мога да ти опиша,
искам да ти покажа колко хубав е светът, ...

То стои край пътя сигурно от цяло столетие. Има исполински размери - един истински великан от приказките! Клоните му са като неистово протегнати към небето ръце - мускулесто напрегнати и релефни. А кората му е грубо грапава, напукана като дъно на отдавна пресъхнало море. Корените му изпъкват над пов ...

Гмуркай се, давай напреде,
давай в безкрайната шир,
гмурни се и аз подир тебе
ще пия от сладкия вир!
В живота гмурни се, ...

Червени линии в пространство
процепват въздуха синеещ.
Не мислейки за своето нахалство,
го превръщат лилавеещ.
Тъй цветен е отново и уханен, ...

Солени риби
под стряха
лято плаче за края си
* * *
О, мой път ...

Не съм те викала, погромно минало,
да влачиш с себе си болезнените спомени
на утрото, в очите ми замръкнало,
и крепостите от сърцето ми отломени...
Не съм те викала, любими, ...

Творчески експеримент – една история – два разказа – вижте разказа „Овенът Горчо” на Иван Христов - Рудин
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...

Живея в свят на приземени хвърчила
и птиците отдавана са влечуги...
Небетата престориха се на земя,
а в тях поникваха лилави теменуги...
И тоя свят, вродено изродлив, ...

ЛЯТО
Случайна гара
Случаен влак
Случайна среща
Случаен мъж ...

Последна милост
Ще помоля за милост последна:
не обримчвай леглото със креп...
Аз съм жива – за малко ще легна
във постелята топла при теб. ...

- Георги, всички хора, които обичаха Ана, си отидоха. Първо учителката ù по френски, от чийто злополучен балкон падна Ана. После – съпругът ми. След това, онзи инцидент с нейните съученици – рейсът, който катастрофира. Останах само аз. Дали ако не си отида, тя няма да се събуди?
- Стига, стига! Умор ...

Дъждът тропаше в отмерен такт по плочата. Протяжност. Целият път беше толкова разтеглен
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...

Аз съм оня без памет и минало
и надзъртам в стъклото ти нощем.
Десет пъти пребродих колибите,
за да спра върху твоята точно.
Ти ли обичник върза в ръкава ми ...

Ядосан си ми. Дразни те смеха,
избликнал с волността на ручей бистър.
Измисляш си стотици правила,
в които упорито се не вписвам.
Не си доволен. Приливна вълна ...

Изпитвай радост
от правенето
не от борбата
Надмогването
е цел на късака ...

Възторг изпитвам и желая
в алеите на мъдростта ти,
в цвят от слава да ухая
и будя с проза мисълта ти.
И в листопада на мечтите ...

Цигара. Последна дръпка. Поех дима жадно, толкова, че изгубих удоволствието. Така не исках да свършва, че чак ми загорча. Защото съм наивна и глупава. Иска ми се да разбера много неща. Иска ми се да разбера, че вкусът на устните ти ще си остане същият, дори когато не грабя отчаяно от него. Иска ми с ...

То е дълбоко в твоето съзнание,
то е в дълбините на твоя организъм,
това малко създание
няма няма нужда от садизъм.
Животът му е на кантар ...

VVV
Нестройно кресчендо.
Вятър дирижира
камбани в полето.
VVV ...

Къде си днес, любими мой?
Защо не си до мен?!
Побързай! Направи завой...
И тук ела в тоз' мрачен ден!
Очите ми целувай, ...

Изгарящо минало в мене се втренчва,
болезнени спомени тъжно прозират.
И всяка усмивка и радост засенчват,
напред да вървя упорито ме спират.
Всеки допир фалшив е, всяка дума лъжа е, ...

Северно сияние
Аз не търся вечност в обещание,
и не търся слънце нощно време.
Tърся нещо простичко - призвание,
и кураж по пътя да поема. ...

Един ден с Дявола делихме стая.
Смело гледах го във черните очи
и дали от виното, сама не зная,
но страхът човешки в мене не личи.
Дяволът ме гледаше с насмешка, ...

ОВЕНЪТ ГОРЧО
Иван Христов - творчески експеримент – една история в два разказа. Погледнете „Въртоглавеца” от Ина Крейн
Най-скъпите спомени от детството съм запазил от моето родно село, запиляно близо до границата, в западните покрайнини. Планините там са девствени и прохладни. Стръмните поляни, коит ...

аз не съм самотна. не съм отчаяна.
не съм се изгубила нито за миг.
не тая в себе си никакви тайни.
нито никакви неизречени викове.
аз не плача за щяло-нещяло, ...

Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...