Със залеза небето ще изгаря,
а аз ще се превръщам ...в пепелище,
в което да засееш куп надежди,
и урожай да жънеш в късна есен.
И ще припламват облаците буреносно, ...

Есента е жена.
И мълви ветрове.
И проплаква слана.
И чете стихове...
И във нейното „да” ...

Не искам да изтрия спомена
в деня, в който погледнах към теб...
Вперила поглед в очите ти - си казах,
че с теб ще бъда някой ден!
И, да!... Оказах се права... ...

Преди последната обиколка на преломните петдесет
продължавам да си тичам самотен.
Подарък няма кой да ми донесе,
пък бил той дори оборотен.
Затова си правя автонаграда - ...

Последна битка с мен
за теб -
обичам те, искам те или не...
Спрях да преценявам,
обещавам да те оценявам, ...

Очи без четири лапи. В тях няма упрек, нито питат “Защо?”...
Жертва на безсмислената жестокост на мислещото животно.
NB!
Повод за написаното е зверски осакатеното кученце и жестокото отношение към животните. Няма връзка с нищо и никой друг.

Прости ми, че вишната цъфна твърде късно
тази година...
И че листенцата си отидоха твърде бързо,
и че пролетта късна така незабелязано отмина.
Прости, че птиците изкълваха вишните през лятото, ...

Посвещавам ти тези скромни виланели,
о, сладка ananel (БейбиНелаБела)!
Виланел Първи
Единствено за твоя радост, Нели,
ответ ще дам на питащите 'що ...

Не чувам,
не виждам, но звуци долитат
и образи чудни
изпълват пространството празно.
Не питам, ...

Носталгично
Стъпки.
Шепот в мрака.
Сълзи по лицата отново
се стичат. ...

Свещ съм. Запали ме
сякаш за последно.
А после, ако искаш,
остави ме да горя.
И когато си отидеш, ...

Детенце мило, усмивката ти къде си скрило?
Къде е онази светлинка,
която озарява лицето ти?
Къде е онова желание за веселите игри,
къде са твойте най-добри приятели? ...

Небесен поток светлина,
Благородична милост
от очите на ангел,
топлина,
докосваща нежно душата ми ...

А болката е свята...

Една история за тъмните тунели
Възхищавам се на цветовете на нощта,
вървя и се лутам из тунелите на смъртта.
Пренасям жертви на духа на страданнието,
но никога на духа на отчаянието. ...

малко особено инструменталче

* Експеримент
*
Ж е р а *
в * и *
* ...

Кой почука на моето стъкло
Вятър дъжд или какво
Кой потропа на вратата моя
Или на вятъра е воя...
Какво ли не в живота си не бях ...

В очите ти аз виждам светлината,
грееща през облаците във дъжда.
Да скрият те не могат днес душата,
в която влюбих се така.
Чистата, безкориста душа, ...

Мисли на разсъмване
В леглото топло съм се свила.
Не ми се става.
Навън е страшна люта зима.
Студ, сняг и вятър брулещ. ...

Боже, моля, пощади,
минусовите температури отпрати,
народа от бедствия Пази,
нивите посевите стопли.
Немощни, слаби сме, ...

Посвещава се на всички, които имат домашни любимци!
Къщата е празна откъм чувства,
а беше някога щастлива тя.
Но няма хора, никой не закусва,
не се отваря входната врата. ...

Аз съм цвете,
което всеки иска
да откъсне
и да подари
за обич, ...

Пуснах днес света да си отиде
и забравих всички други хора.
Никой даже не успя да види
как със слънчогледите говоря.
Времето затворих във кутия. ...

Чифт криле са ми нужни, за да дишам
и едничко парченце свобода.
Тогава съм себе си и мога да пиша
как преобръщам до ново деня.
А той е пълен с червено-черни калинки, ...

Майски полъх
Слънчов пръстен ярко пак блести,
трепетно погалва със своите лъчи,
клонка се полюшва, като че шепти,
ален цвят разстила своите коси, ...

Няма как да бъдеш изгоряла трева –
тук под сянката.
Няма как да жадуваш капка вода –
тук под камъка.
Няма как да не си светлина – ...

Бях да помагам на чичо си и баща си за гроздето, което си бяха взели, за да си направят вино. От мен се искаше да спомогна в разтоварването на гроздето от камиона, който щеше да спре до къщата ни. Имаше 24 чувала, които бяха по 20 и няколко кила единия. Точно на мястото, където беше най-удобно да сп ...

Кристална тишина, а аз замислено
за теб рисувам бяла хризантема.
Отива ми нагледно да съм тъжна,
такава съм, откакто съм родена.
Но тази зима просто ми се случи, ...

На дъщеря ми...
Аз искам времето да върна...
и пак момичето на мама
с любов и нежност да прегърна...
но туй е в спомените само. ...

Моят първи спомен от детството! Давам си сметка, че не е съвсем директен: това, което помня до голяма степен, е как много по-късно, разказвам за случката на други хора.
Но все едно, никой друг не ми е говорил за тази случка, споменът е изграден изцяло върху моите детски възприятия.
Била съм точно на ...

@
Ще ти отчупя къшей време от съня си,
с ефирна музика на Дебюси ще те посипя
и ще репетирамe небето в бързо темпо;
ти ще ме попилееш ...

Не се опитвай да ме
укротиш
и да ме вкараш
в някакви юзди.
Рискуваш да ме заличиш ...

Когато ревноста те завладее
и нямаш вяра в себе си дори,
е по-добре да продължиш сам да живееш,
отколкото да рониш кървави сълзи.
Щом нямаш капка вяра в мене, ...

Когато видиш лястовица бяла
и вкусиш черно-бели дюли,
когато гушнеш бебе остаряло
и легнеш във снега през юли,
когато пипнеш онзи пухкав облак ...

Мракът разплете коси и прегърна малката стаичка. София се отпусна изтощена на коравия нар и притвори клепачи. Пред очите ú танцуваха червени и жълти слънца – ароматът на ябълки пърхаше из цялата къща. Преглътна с мъка и постави ръка на издутия си корем.
Цял следобед сортираха ябълки. Никой в селото ...