Ако можех да нарисувам живота си, щях да избера светли тонове. Не много отчетливи форми. Щях и аз, като Моне, да се опитам да уловя на платното вятъра, неуловимото. На единия ù край горе щях да нарисувам по-светло петно. И... щях да рисувам детайли, много детайли. За да може човек цял ден да седи пр ...

Всеки миг искаш нещо
Да ми кажеш
Знам с тъга отново
Ти ще ме накажеш
Мълчиш... ...

Ди-рек и сампъл от Верди... мощна комбинация

За да не ти е сив животът,
трябва да ти е сиво веществото в главата!

Трилема
Ох, чудя се какво да правя утре.
Дали да бъда влюбен Валентин
във някоя красива мутра,
или да бъда злополучен син, ...

За Нея
Валят звезди. И музика извира.
Въздухът трепти от страстен зов.
И в този миг сърцето ти разбира,
за Любовта на всичко си готов!

Посветено е на мен... от момчето, което някога за мен значеше много...
Обикнах те, когато те загубих -
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино. ...

Не искам да остана само спомен.
Не искам да съм просто ред прочетен...
Във този свят - за теб сега огромен,
не искам да съм образът пореден...
За спомените много време има... ...

Търся опорна точка.
В небето –
или във мен.
Разлиствам душата си
в дървото на живота: ...

Бе топла още Невзривената Душа,
когато те разпъваха на Кръста.
Повдигнати до устните, на пръсти,
ония, дето можеха навярно да те Утешат,
се молеха на Господа, в сърцето на Палача. ...

Още преди да се родя,
моят образ е бил в сърцето ти...
Още преди да се родиш,
аз вече съм ти била обречена...
По различни пътеки ...

- Мамо, защо не поканим някой да ни дойде на гости?
- Мамо, защо нямаш приятелка, с която да си ходите на гости?
- Мамо, не ти ли се играе, ама как така, наистина ли не ти се играе? – спомням си, че такива въпроси задавах на мама, когато бях на шест годинки. Обикновено тя беше винаги в кухнята, наве ...

Потопих се в очите ти...
... толкова пъстри!
Не помръдвах... не дишах, потънала в страх -
да не изчезне магията и
наум се прекръстих, ...

Блянове
Защо преследвам любовта,
когато срещу мене тича...
Но срещата ни закъсня,
къде си, мило ми момиче? ...

Самотен е светът без теб и мен,
и празни са очите на небето,
защото може би не си роден,
а мен ме няма – пустош във сърцето.
То сякаш спира, вече не тупти ...

Не, днес няма да се боря.
Оставам в степите да спя,
но не със болка стиснал зъби във съня.
Не днес, утре ще се бия, и не ще кървя.
Потънал в тежките доспехи, ...

Вярвам в теб и любовта -
Ангел мой, дарил ме със крила!
Луда и щастлива с теб съм,
Единствен, като приказен сън -
Най-хубавите мигове открих, ...

Тръгни си и не се обръщай,
знай, път нямаш за насам,
спомените си не връщай,
ти си вече сам.
Сърцето ми недей да разтуптяваш, ...

Истинският живот
Животът е кратък миг
... но наистина велик
живееш и всичко рухва пред очите ти
остават само мечтите ти ...

* * *
Влязох в Ада да се поразходя,
влязох доброволно, ей така,
из тъмните пътеки да побродя,
из света на грешната душа... ...

Снимки... Загнездени, вградени, по рождение.
Превръщат образа ти в иконостас
и чакат пред теб да се прекръствам с вълнение.
Атеист. Отдавна знаеш каква съм аз.
Не те разбрах. Себе си също не разбрах. ...

Kато сън пред мен се ти яви
и стопли изстиналите ми гърди,
сърцето бие лудо, сякаш всеки миг ще спре,
а свежи глътки въздух пълнят белите ми дробове.
Снага тънка като на бреза, ...

Сега не питай колко е боляло,
тя, болката, остана зад гърба,
сега сърцето пак е здраво,
нали е още жива любовта.
Нали до мене нощем ще заспиваш, ...

Страст
Не мога да не казвам:
ОБИЧАМ ТЕ! - със цялото сърце и ум.
До теб съм всеки ден,
дори сънувам те... не спират мислите... ...

Пред мен, полугола, по бикини луксозни,
апетитно изтегнала гръб във хамака,
Вие Платон четяхте, убедена сериозно,
че чрез него по-умна ще станете някак.
Подпирайки нежно гърдите Ви, той ...

Изгарям и намирам себе си
във търсещя поглед на кълвача,
сканиращ под кората на дървото
къде ли ще се крие червея.
Но май при мене червеят е надълбоко ...

Моят приятел, във черно облечен,
пак кръстосва улици и покриви...
Да носи всекиму късмет обречен
e бедният коминочистач!...
На лицето, цялото във сажди, ...

Оставащото време споделих, зад моите стихове се скрих,
но така и болката не промених.
Тя растеше, растеше и растеше.
Докато един ден не размъти мозъка ми.
Разби на парчета психиката - разума ми. ...

Сега ще ти разкажа
приказка една.
За болка, за доверие
и за любовта.
Живееше едно момиче - ...

Понеже съм важен, колкото всеки от вас,
понеже си нямам идея в какво.
Реших да напиша нещо, вместо да го кажа на глас
и ето какво всъщност е то...
Аз имам искри - достатъчни да запаля пожар. ...

Отварям си очите, разбуждам се във миг
и сякаш от мечтите – до мене мъж велик –
с очи като ножове, забиващи се в мен,
с ръце като окови и кожа от сатен.
Косите той ми гали и шепне ми неща, ...

Дъждът днес заваля тихо и плавно
и как времето спря бавно, и жадно
тогава ние с теб двама се унесохме
със тъмнината и прегрешихме сладко!
Дъждът все още капеше по малко, ...

Колко малко ми е нужно, за да се усмихна,
една дума, жест, поглед дори!
И, кажи ми, как да спра, как да притихна,
щом сърцето се бунтува, а в мислите си само ти!
Погледни, очите ми говорят, ...

Днес пак с бутилчицата разговарям.
Но стига! Келнер, сметката ми дай!
Преминах пеш през злоби и пожари
и твърде съм доволен. Край.
Платих си всичко. Цял живот съм плащал. ...

Завит в пелените черни,
гледам към студено небе,
животът ми вече се раззелени,
превърна се в остаряло цвете.
Задъхани, уморени звезди, ...

Ще избягам от себе си...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...

България
Някъде зад морета и планини,
красива България цари!
С Рила, Пирин и Стара планина,
най-красивите планини на света. ...