Каквото и да искам да ти кажа,
сърцето ще ме изпревари.
Каквото и да искам да ти покажа,
очите ще ме издадат.
Мога ли да крия чувства... ...

Исках на теб да докажа
и с умение да покажа,
че силно те обичам
и по теб с бърза стъпка тичам,
за да те събличам... ...

И после, помня, въздухът се счупи.
Поряза ме. Но вътре ме болеше.
Ти толкоз, толкоз евтино ме купи
с една история. А вън валеше.
Не зная, може би ще има пролет, ...

Изградих си черупка,
затворих се вътре.
Да не бъда докосната,
да не ме наранят.
Но ''злите'' я счупиха ...

Има ли в
мрака
сълзи?

СЕРВИТЬОРКА
Кафене със кръгли маси.
Мобилен телефон звъни.
Всички пият бира,
а навън вали. ...

Тъмна нощ без месечина.
Бойко дърпа Цветелина:
- Чуй какво сънувах, жено!
Всяко крими заловено.
Цецо тикнал го в пандиза. ...

На палача си
оставям
оковите на
съвестта -
със здраве ...

Казват, че
за всичко
е виновна...
Дори за себе си -
че съществува, ...

В самотата на лунната нощ,
когато вълците вият от мъка
и останало племе без вожд
загуби следата по пътя...
В самотата сняг на парцали ...

Времето е кратко и лети,
назад се обърни,
преценка направи -
не е за тъжби.
Всичко осмисли, ...

Мъка
1 Искам да се махна от тук,
за да отида при някой друг!
Който да ме обича и цени,
а не като теб - ...

За другите – бе само непозната,
за себе си – доказано самотна.
И въпреки, че си говореше със вятъра,
обичаше ги другите, та те са просто хора.
За другите – бе някак необхватна. ...

Не вярвах, че ще мога да те видя,
след толкова години без мечти!
И пак си с прелъстяващата риза!
Забравих, че си чуждата! Прости!
А ти дали си... истински щастлива? ...

Канджи:
遠いはるかかなたの先に
手繰り押せた思いを
カセがそっと教えてくれた
さあ焼きに心わ揺れる ...

Огън съм аз и бурно горя...
Изгарям от страст,
запалвам се от пепелта.
Страшна стихия крия,
но за да ме загасиш, трябва ...

Пресмятах много пъти, но накрая
започнах да създавам нови смисли
и промених завинаги началото,
омазано от сълзи и мастило...
Та... как да продължи сега задачата, ...

На милите ми близки, които вече не са сред нас, с много обич
Аз се спирам до тихите сенки,
промълвявам им нежно, без глас,
че душите им в мен още светят
и за тях украсявам листа… ...

Залезът
влиза дълбоко
в утробата Земна.
С парещи
устни докосва ...

Ако запазим малко приличие,
ако не бъдем част от едносричие...
Ако открием колко си приличаме,
макар не винаги да се обичаме...
Ако потърсим малко откровение ...

От първата ни среща кратък спомен
отдавна крия в своето сърце –
в очи горещи зов огромен
и скрита жажда в две ръце.
Ще може ли писмо, макар от Ада, ...

Не, не се срамувам да обичам.
Нито пък дори да го признавам.
И не мисля, че е редно да бушува
в душата ми несподелена рана.
Не, не се срамувам да живея. ...

С теб отново стоим на брега,
а в очите ни тихо вали.
Всеки свил се е, тръпне едва,
от болката просто мълчи.
Тъй стоим и не можем да кажем, ...

Аз ще си тръгна както винаги
и както винаги ще се завърна.
От моите периодични бягства
светът едва ли ще се преобърне.
По диаметъра на неизбежната раздяла ...

Късно е! Тъжна лягам в моето легло.
Не ми се спи, очи не искам да затварям,
притворя ли ги, на живота злото колело
нова страница за мен отваря.
И мислите ми мигом ме предават ...

Годините отлитат,
с несгоди и тревоги,
а времето лети забързано,
не може никой да го върне!
Стрелките на часовника ...

Нощта невидима се спуска
покрива малкия ни свят
докосва ни със лунна ласка
поръсва ни със звезден цвят
подръпва струните минорни ...

Някъде, много далеч, през девет планини в десета, през девет реки в десета... ти си сега! Там те отведе пътя на живота, далече от мен, но всъщност не си! Чувам гласа ти, толкова топъл и ведър! С нежност ми разказваш за този далечен свят и аз сякаш виждам всичко през твоите очи. Красиво е, разказано ...

Мои секунди,
мои отлитащи птици,
които не мога да спра
никога...
Защо съм осъдена ...

Там, в гората елхова
Когато те погледна в очите,
влюбвам се в тебе отново
И виждам дните,
които прекарвахме под дървото елхово. ...

Защо страхуваше се да ме пуснеш?
Пристъпих прага не като подлец.
Бе истински, когато ме отблъскваш.
Та аз не бях дошла като крадец.
Дойдох единствено като невеста, ...

Под рохкавата пръст погребах кръста си
и вече нямам нищо за умиране.
Духът ми е едничка моя същност,
която вечно ме апострофира.
Огледах се в останалото "някога", ...