Ако си ме обичал,
докажи го.
Ако си ме мразел,
покажи го.
Ако си се чувствал сам, ...

Има хора в живота ми, които щеше да е по-добре за мен да не познавам.
Има такива, които се радвам, че съм познавала.
Такива, които не мога да забравя.
Хора, които ме обичат заради това, което съм.
И други, които ме мразят поради същата причина. ...

С горчиви сълзи се сбогувах,
осиротях, останах сама.
А ти се предаде геройски
и се пресели във вечността.
Като дълбока зейнала рана ...

Какво правя, знаеш ли!?
Знаеш ли колко съм жалка...
От снимките днес ми се усмихваш,
а аз от тревата сякаш съм по–малка...
И отново чашата ми плаче, ...

Листата падат ред по ред.
Скоро всичко ще се превърне в лед.
Напролет ще растат цветя, гори
и ще се разтопят замръзналите
през зимата реки. ...

Защо, защо на плен в плътта
отдаваш мойта красота?
Намерил извора красив,
не пиеш чистата вода,
а се любуваш на брега. ...

Заключена врата
и огледало на стена,
предмети закрити
и с прах покрити…
Празна къща, ...

Как лъжеш само, циганино мръсен!
Говориш, че съм хубава и млада,
че диамант за теб съм тихо скътан,
надежда и нечакана награда.
Как лъжеш, лицемернико потаен! ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (1)
-Г-не, г-жа Рох е готова да се срещне с Вас – гласът на Даниел беше плътен и равен. Сигурно щеше да бъде такъв и ако ми съобщаваше, че по работа ме търси самата Смърт. Впрочем предполагам, че когато някой ден дойде при мен, тя ще си запише час при Даниел, ще изс ...

* * *
Капчици роса
в теменужени очи.
Кристален спомен.
* * * ...

Душата ми е като буря, заключена в подземие-затвор...
И чувам само удари и тътен, когато вън е тихо и когато спя.
Денем от очите ми поглежда бездушна, млада самота
със дрехи и със грим небрежни - навсякъде и винаги жена.
И странно е, че винаги се смея - рисувам си усмивките сама, ...

В града, разяден от кал и мизерия, там на върха, седеше едно момче. Името му нямаше значение, само съдбата. За пет години погреба всички хора, които бяха около него, най-добрите приятели и най-зловещите врагове. Майка му го остави с двама братя, единият - на неговите години, другият още беше бебе. Н ...

Задуши ме във прегръдките си, нека
поне веднъж да изгоря от страст.
Не един цитираше безброй поети,
но сричаше в сърцето ми без глас.
Не един ми обещаваше звездите ...

Усещал ли си светлината в мрачен ден? Докосвала ли те е топлината в мразовита нощ? Избърсвал ли ти е сълзата някой с усмивка, с топла дума в ден обикновен? Подавал ли ти е ръката си приятел, когато паднал си и мислиш, че животът спрял е в тоз момент? Живял ли си за друг с молбата да се спаси от болк ...

Прозорците са ми очи,
но затъмнени са сега
под булото на черна нощ.
Не виждам нищо.
Ослепях. ...

Ражда утрото гледки красиви,
слънце къпе простора копнежно
и полюшват се макове диви,
от ветреца погалени нежно.
На разсъмване случва се чудо ...

Потръпват устните-
жадуваната сладост.
...Последната целувка на раздяла?!
А пръстите ти бавно се провират
под онзи непокорен кичур ...

Не чакам твоя съд, любов!
Да бъда грешник отреди ми,
но имам теб и мил покров.
Защо избра мен, разкажи ми?
Обичам те подобно луд, ...

Познавам я.
Едно време крадеше
стотинките
от иконите
и цветята, ...

Кога за последно си бил влюбен, както сега,
не искаш ли заедно да споделим тази магия,
която дава живот и сила на нашите сърца
до край да се борят и обичат.
Отведи ме там, където за любовта ...

Живея в някаква илюзия,
във свят на думи без дела,
любовта у мен се е изгубила,
удави се в душевната река.
Река, която няма да пресъхне, ...

Блести в сърцето, осветява пътя ми, грее като слънцето в небето. Топли ми душата. Слънчев лъч си в сърцето и душата. Светлина по пътя. Слънцето в душата. Това си ти, любима моя Светла.

Дали не беше грешка да се върна?
Не съм ли натежала от умора?
Защо ли трябваше въобще да зърна
бащината къща. Там. И двора.
Дали не беше грешка аз да вляза ...

(из цикъла "Вицове в рими")
По волята на здравната реформа
Иван Петров (доцент гинеколог),
във общото мазе на 8-ми блок
в квартал “Надежда”, с тъста си заформи ...

Втора среща
Върви напред по пътя,
да се обръщаш ти не смей.
И само вятъра в усоя
чувствай... повей, повей… ...

КОПНЕЖ
Изпращам ти целувки по Луната,
от Слънцето те галя със копнеж,
по Вятъра изпращам нежни ласки
и дъжд разпръсквам - влюбен, свеж... ...

Спомням си...
С тебе почивката
и слънце - усмивката ти,
тъгата - сълзите ти:
Като дъгата красива си.

БРЮКСЕЛСКО ЗЕЛЕ ПО БЪЛГАРСКИ
Тези дни България се тресе от поредния нашенски скандал. Медиите анализират, политиците се конфронтират, електоратът дискутира. И аз, като една омерзена електорална единица, ще си позволя да представя причината за моето омерзение. Не, няма да разсъждавам за компетентност ...

Роза красива си ти,
червена, без бодли -
питам се аз в този час,
заслужавам ли те аз?
Фина и галантна, ...

Смяташ да минеш?
Не приемам гости в събота.
В неделя тъгувам за тези,
които предния ден не поканих...
Понеделник - на работа... ...

Маруся се оглеждаше в огледалото и благодареше на Бога, че при толкова сътресения в живота й, съдбата все пак беше благосклонна към нея. Естествено, че изминалите години не можеха да не оставят отпечатъци върху лицето й, но те бяха нищо в сравнение с душевните терзания, които все пак успяваше да пре ...

Как стигнах до тук? Аз, която смятах, че всичко в живота ми е позволено да имам.
И наистина имах, живеех своя си живот така, както ми харесваше.
Обичах всичко, всичко - дори и най-мрачните дни в живота ми бяха нещо за мен.
Имах душа, чувствах своята същност! Мечтаех и осъществявах свойте мечти, колк ...

IV
Грег се луташе в тъмнината като жалките остатъци на разбита войска. По едно време се светна, че трябва да запази достойнство в тази тежка обстановка и закрачи уверено, като партизанин на Девети септември. След като измина десетина метра с бодра походка съзря в далечината смътните очертания на нещ ...

ДА ИГРАЕШ СЕБЕ СИ
Имало едно време един актьор, който изиграл на сцената безчет роли. В пребогатата си кариера пресъздал образи: от крале и принцове до шутове и продажни придворни, от безумни по смелостта си пълководци до страхливци и предатели, от папи и свещеници до еретици и алхимици. Изиграл и о ...

По батут от паяжина
подскача снежинка -
Зимна олимпиада

Зад черния престол на тишината
се крият сенки пъстрочерни -
вятърът отнася ги, изчезват
сред хаос, лют и неприветлив.
И аз, и ти сме сенки, скрили се ...

И всичко е море от съжаление -
викове от августовско раждане,
вяра във погрешно изречение,
първото болезнено порязване
на "святата" любов. ...

Не мога да повярвам, че трябва да забравя… всичко.
И първата ни среща, и как настръхваш
и трепериш, и въздишаш...
При всеки мой допир…
Не бързай… Ела, протегни си малката ръка, ...