А защо са ми цветни стъкла?!
Щом за тебе не съм светлината?
И защо ми е нужна душа,
щом за нея няма отплата?
За какво са ми всъщност очи? ...

днес ще те забравя
за да мога да плувам спокойно
из липсата
на обикновени мечти
с достойнство ...

РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обил­ната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...

Когато пък дъждът във тебе плаче
и не можеш вече да вървиш...
Когато дните ти едва се влачат
и себе си не можеш да търпиш...
Тогава ме повикай тихо в мрака ...

В отвъдното
преля ослепяла
тихост.
Стъпките добро
изчезнаха в ...

Къде ми е шишенцето с отрова?
(На Игн.)
Къде ми е шишенцето с отрова?
Това ли вземам против „ТЕБ”?
Та ти навярно си ужасна болест… ...

Обстоятелство за дъжд
Някъде между редове на свирещо пиано
или между стъпки от бледа балерина
оставам капчици за пътека,
по която можеш да преминеш. ...

Студено е!
Душата ми замръзва.
Трябва ми малко топлина.
Нужна ми е искрица огън да сгрее моето сърце.
Всичко е студено в моя мрачен и тъжен живот. ...

Говориш за приятелство, а имаш ли такова?!
Описваш любовта, представяш я като отрова.
Изпитал ли си някога радост и тъга,
неведнъж да усетиш болка от любовта?!
Думите ти силни говорят за това, ...

Тя идваше на бара точно в шест,
облечена във грях. И безразличие.
Не пиеше от нужда. А на екс
и вместо лед си слагаше обичане.
Познаваше мъжете - като чашата, ...

Не говори. Светът се е събрал в очите ти.
Протегна ли ръка и знам – ще го погаля.
Не нарушавай тая тишина. Непростимо е
да не погледам как денят във залеза преваля
и всеки златокос момент на времето ...

ЛЕТЯ
Нейното сърце отново бе ранено.
От несбъднато очакване сломено.
„О! Защо е тази пропаст между нас?” -
питаше се тя с безмълвен глас. ...

Попитай ме, попитай ме дали вярвам в бога!
Да, да аз вярвам, вярвам, че там горе над нас има някой, който седи и ни гледа. Наблюдава ни и се чуди как понякога някой може да е толкова лош, а друг толкова добър, как някой е толкова алчен, а друг толкова скромен и себераздаващ, как един човек е готов д ...

Ако избираш със сърцето цвета си,
какво би избрал ти?
Ако избираш с ръцете си стихията,
коя би те спряла?
Ако осъден си да усещаш само ухание, ...

Слънцето лениво кисне по телата ни, чертае и изтрива пергаментови сенки по нея. Бръмчащите мухи, лъха на вятъра, реката, плискаща с неспокойни вълни брега, сезоните, които си играят с цветовете, годините, поели път на изток, към изгрева по дългата еднопосочна улица, влизат в сферите бяло щастие на с ...

Яви ми се дяволът в нощ без луна.
В съня ми се вмъкна, гадина...
Във стаята влезе във вид на жена,
красива, изящна, богиня...
Полека полюшваше свойте бедра, ...

По-добре да не дава крила,
ако после ще си ги вземе
любовта -
сладост и бреме...

Кажи, че ме искаш,
промълви ги тези слова.
Кажи, че ме търсиш
сред пъстрата сивота.
Кажи, че прощаваш ...

Тази сутрин Мечо стана,
метна бързичко юргана,
скокна бързо от леглото
и облече си трикото.
Баничката си погледна, ...

Обичам те
Обичам те! Болезнено и страстно.
Обречено. Завинаги. Сега!
Обичам те! И е така прекрасно…
Страдание без рана. Любовта! ...

Мъка душата ми гори
косите сплъстени от сълзи
сърцето в лед сковано от омраза
то кърви че те обичам а на друг го казваш ти
гледаш ме с очи и всичко в теб мълчи ...

Щом за мен пред Бога си венчана,
никога за нищо не тъжи –
пламъчета грейват, разгоряни,
смеят ли се твоите очи!
Топлота и в нощите, и в дните ...

Огледало!
Обичам, когато ме гледаш така,
когато ме виждаш красива,
момичето, взело си миг от света,
от твоята обич отпила. ...

И ето - мъдростта нахлува с взлом във мен.
Не ще си позволя докосване, ни стон.
Любопитството стоваря тежест върху мен,
но в мен не ще намери покрив и подслон.
Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен. ...

От пепелищата роден съм.
И нарекоха ме с много имена.
Но бог не съм. Не ми се кланяй
- изгарят просто моите крила...
В пустинята е моят "рай", ...

Обръщение към Живота
Искам да умра във дланите ти
като гълъб с счупено крило,
тук окъпан от сълзите ти
в локва под дъждовен небосвод. ...

Вълчо и Димо бяха търговци с дългогодишна практика, но за сметка на това не се радваха на много добър живот. Продаваха най-различни неща като книги, детски играчки, парфюми, дрехи и прочие. И двамата бяха ергени и предвид това, че сумата от възрастта им правеше осемдесет и три, изглеждаше, че те ням ...

Сега животът ни е Бяла Вина,
след онази дълга прозрачна тишина.
С теб пътуваме по тази Земя
и търсим своята изгубена душа.
Разделени като счупено на две огледало, ...

Оф, загубих важни документи
и сега се чудя що съм куку на моменти.
Снощи пък тропах степ в коридора
в един след полунощ, макЪр дневната умора,
но не беше то за кеф, ...

Щом настъпи вънка мрак,
кой излиза нощем пак?
Мъничкият, дребен чухал,
заедно със едър бухал.
Още нощна кукумявка ...

Не,
не заспивай върху моите длани.
Болят,
уморени и празни са те.
Покрити с мазоли, от труд изподрани, ...

Пак ще се срещнем след 10 години
там нейде сред държавните руини.
Сред погром и хаос огромен,
сред терора безконтролен.
После след 20 години ...

На един моряк
Край брега, до пристана
лекичко полюшваше се лодка,
пясъци оставаха непреброени
следи във мойте спомени... ...

Пиеш ме с поглед, с думи ме галиш,
приседнал на прага на моя живот -
огън и страст в мен да запалиш,
тайният огън на грешния плод.
Мислиш за мене като за птица, ...

Любовта си отиде от моя живот.
И сърцето остана сираче.
Сви се, сгърчи се и посивя
и самотно не спира да плаче.
Всеки ден е от предните все по-мъглив, ...

Едва сега разбрах какво е да обичаш,
да виждаш красота в най-простите неща,
когато другиму в любов се вричаш,
за тебе става истински света!
Когато просълзена ме посрещаш, ...

В едно далечно царство,
от което даже духовете бяха си отишли,
нейна светлост, господарката,
отпиваше вечерното си вино.
Наричаха я Тишината ...

Мадридско споделено
Отива си животът ми кат 'есен,
обрулено листо от ветрове.
Че тоз живот не беше като песен,
живот от буреносни дъждове. ...

Пробуждане
Мастилено, небето се пробуди,
заспиваха последните звезди,
вечно бързащ вятър се зачуди
и с тайнствен шепот ни благослови. ...