Когато останеш сам, връщаш ли се назад,
за да избягаш от всичко заобикалящо те!
Когато останеш сам сред четири стени,
иска ли те се никога да не си бил на този свят!
Аз сам останах тук на този бряг, ...

На кака, послучай 30-ия ù рожден ден. :)
Жена в разцвета си сега,
когато в трийстата година
от тебе блика красота.
А тялото ти е градина ...

Днес авджиите бяха решили да отидат за птички с плимати в Заграденото. Там имаше всякакъв вид пернати - скатни, авлиги, щиглеци, мунти, фьораре, женели и кардерини. Най-опитните в групата бяха Христо Ешека и Цъмбъра.
В града имаше много гълъбари. Някои от тях отглеждаха по 300-400 гълъба. И тази сут ...

ЗА НИЩОТО И НЕЩОТО В НАС
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното п ...

Две девойки, две приятелки седнали на една полянка, до поточе да си вият венчета. Вплитали цвете след цвете и си говорили:
- Дано да стигнат цветята, че няма наблизо откъде да берем - казала едната.
- Колкото са, толкова - казала другата.
- Хубаво ще е венчето да е точно. Виж, само едно цвете не ми ...

БИТКАТА
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...

Все още е ранната нощ, часът е някъде около 01:31, а аз вече дори имах опит да заспя... Но както разбирате - неуспешен. Бях си легнал съвсем удобно с едно пакетче семки и гледах комедия, която обожавах като дете... Но времето сега не е като преди... За жалост. Но не бе това причината да не мога да з ...

Сами
Сега със тебе сме сами.
За никъде не бързаш ти.
За себе си сега и аз
отделям за почивка час. ...

"Какво да ти напиша, като думите
солени се търкулват от очите ми."
Яна Кременска
Какво да ти напиша? Няма смисъл.
Морето ми нагарча от соленост. ...

Душата ми...
Оставих спомените си, където
започва краят на Вселената.
И слънцето в очите ми не свети.
И мъртва е душата ми - ранената. ...

Не във бяло, а във черно трябва да съм аз сега,
на моята идеална сватба липсва само любовта.
Душата ми е сива, сив за мене е света.
Искам с теб да съм щастлива, с теб до края на света.
Дори да ме мога с теб да съм щастлива, винаги ще те обичам, знай това. ...

синя
с млечнобели цветя
пластмасова и кичозна
във предверието
под надписа самота ...

Тъмнина... Пукот... Празнота...
Тишина... Болка... Самота...
Обиди... Укор... Мълчание...
Тъга... Сълзи... Страдание...
Безверие... Безвремие... и Пропаст... ...

А ти си различен
Очите различни...
Словата различни…
Дори различно сърцето ми с тебе тупти...
Обичам те нежно ...

С криле от бели облаци,
в безкрайна синева,
душата ми танцува
Ламбада, Ча-Ча-Ча!!!
Луна ми ръкопляска ...

Кажи ми, кажи ми, къде да те търся, къде да поглеждам?
Напред ли, на пръсти повдигнат, назад ли през рамо?
Когато заспивах, те имаше, моя Надеждо,
кога се събудих, те няма.
Приятели, младост, момчето ми светло и нежно, ...

Отчаян скитник - паднала звезда,
блуждаеше във мрака без надежда.
Очите му - угаснала искра,
душата като дрипава одежда.
Навярно бе загубил любовта, ...

Римички омесени,
мърляви, невчесани,
вий сте рожба нежна
на глава отнесена.
В мислите танцувате. ...

Тази моя песен звучи старомодно, но е написана за децата ни, които търсят щастие.

1 сутринта е.
Времето, когато мозъкът ти спи, независимо дали ти го искаш или не. Моментът, в който нормалните хора ще се облегнат в леглото със задоволителното чувство на изчерпаност... стига толкова за този ден.
Хубаво е в такъв случай, че аз не се причислявам при тях
О, и моят мозък не работи, не ...

Това е мастериран singback на който предстои да му запиша и вокалите живот и здраве!

Очите ти докосват ме с любов,
с нея ме извайваш победена,
тъгата вика ме с протяжен зов,
а аз до немощ чак съм изгорена...
Ти помирисваш моите коси, ...

В безтегловност когато се намираш,
когато виждаш, че бавно умираш,
се питаш - защо пропилях младостта...!
Ето, аз бавно умирам, излита душата,
но не намира покой, родил съм се ...

Необятно поле,
където никой не иска да сее или сподели.
Дрехи,
които никой не иска да облича.
Огледало, ...

А как само исках да преглътна до болка насълзените ти мисли и да успокоя трепетите ти тревожни.
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.
Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.
Да щракна с пръст и времето да спре.
Макар и за миг, но исках да чуеш к ...

Студено е, аз цялата треперя.
Лутам се, опитвам се да те намеря.
Но теб те няма, самотата е тук,
причината за обзелия ме студ.
Твоята прегръдка би ме сгряла, ...

В самотна звездица се превърна душата,
яркостта потъна в своя леден мрак.
С бледи цветове нарисувана е тъгата,
животът oпустял тича след последния си влак.
Отчаяние като камбана звънти, ...

Родих се...
преди да ме
заченат...
Събудих се...
преди да съм ...

Не ме питай дали съм сънувала
бели нощи и приказни сънища.
Не ме питай... Цяла нощ съм будувала
в свойте мисли - за мен съществуваш ли?!
Не ме питай дали съм сънувала ...