Зайо бързо тича из гората
и разнася новината...
Мечо в неделя ще се жени,
кани гости пременени.
Пищна сватба той ще вдига, ...

Пролетта пристъпва бавно
с възторжено лице,
тя отмята грациозно коси - дръвчета,
обсипани със снежнобели цветове.
Ръцете ù, криле на щъркел, ...

Без отричане
Даде ми спомен и аз на теб,
сладък спомен, невинна чистота.
И нека топли в студените дни,
в дните пусти, в безсънни нощи. ...

Шарени черги,
халища
говорят
огласят
простор ...

По пръстите ù влажни са следите,
блестящи като чудо от икона,
която плаче и предрича,
лекува и измолва благородно.
От устните ù се процежда болка, ...

Не чакам лаври, почести и шум.
Обичам те.
И всичко е. И стига.
Във календара свети онзи ден –
във който ти дойде. ...

Жена и Пролет си приличат!
Неравновесие - във всичко!
Ту, заземени, те увличат,
ту са в Небето волни птички...
Ту ласкави, ту агресивни, ...

Едно момче, с китара във ръцете
стоеше там, на опустелия площад.
Китарата му нежно му шептеше,
и всяка нотка то повтаряше на глас.
А пръстите момчешки сякаш си играеха ...

Сбогуване
... Като пясък
изгарят звездите
и примират във
изгрева свой! ...

Един превъзходен и изключително богат в мистиката си сонет от Стефан Маларме (1842-1898), преведен както дойде от смирения ви слуга.
Le soleil, sur le sable, ô lutteuse endormie,
En l'or de tes cheveux chauffe un bain langoureux
Et, consumant l'encens sur ta joue ennemie,
Il mêle avec les pleurs un ...

Преобразяване
И днешният ден бе тъмен и мрачен
като повечето в живота ми.
Любов – това чувство вече не ми е познато,
защото сега то е заменено с омраза и презрение, ...

Пролетна умора
Изтърколи се слънцето на хоризонта,
една усмивка ни изпрати и намигна,
земята вдигна се на пръсти и го стигна
и бързо към небето го повдигна. ...

Говорим си с теб
всеки ден:
неща прозаични
и не чак дотам...
Говорим – ...

И ТАЗИ СУТРИН ПТИЦИ МЕ СЪБУДИХА!
Врачанският Балкан си чуруликаше!
Концертът бе вълшебен, но се чудя -
едва заспала бях, защо ме викаха?
Те - мъката ли искат да прогонят? ...

Tръгна си, толкова бързо, колкото някога те е имало...
Събрал спомените си в прашната кутия.
Забравяйки ми името, наричаш ме просто минало...
Непотребна, като ръждясала тенекия...
Но да се върнем малко по-назад... ...

Онзи, който ме обичаше,
не искаше да бъда хубава,
не молеше да съм послушната.
Харесваше ме грозна, дрипава.
Защото онзи, който люби, ...

По сухата кожа
сини йероглифи
варикозно хайку

Птица в полет
Цвят напролет
Капка дъжд в земята суха
Звук от огън който пука
Сноп от светлина ...

Бягам от теб,
от огледалото на собственaта си душа.
Изпращаше ми мисли,
които отдавна трябваше
в прегръдките от плевели ...

Trippin out
Spinning around
I'm underground
I fell down
Yeah I fell down ...

Coldplay - A Message
My song is love
Love to the loveless, shown
And it goes up
You don't have to be alone ...

НЕЛЮБОВЕН ОБЯД
на Кристина
Днес разбра го: той друга обича.
Пак триъгълник, тъп и банален...
Ти си умна, държиш се прилично ...

кому е нужно това
да се впуснете като гладни тигрици
да захапете
изостаналата сърна
по изпънати мускули като спици ...

През времето на този свят безкраен
ще прекосяваме планетата гореща
и в някакъв единствен миг, случаен,
пресичайки се, непременно ще се срещнем.
Не се ли спрем, а само се разминем ...

Дневникът на едно излекуване – част 1
1
Кое първо натисна бутона?
Дали не беше еретичният смесен еликсир, който ми приготвиха в един кабинет по алтернативна медицина ? ( Еретичен, не еротичен. Еротика в случая, уви, няма). Подходих към идеята да го пия по- скоро с изследователски интерес. Пък и ми с ...

Спасително въже. Виж, кърви душата нематериална...
Нощта ни е последна, но не и прощална...
Виж, гърчи се съществото у мен...
последната нощ ще се стопи в пореден ден...
Намерих си въже, за да се хвана. ...

"Извинявай, че ще ти го кажа в рима!
Знам, че мразиш всеки мой стих..."
в който те има...
въпреки че знаеш... колко много ти спестих.
Сега ми е позволено да ти пожелая хиляди неща, ...

Обичам те и образът ти в мен живее
като бурен огън от унищожителен пожар.
Обичам те и пламъкът в мен грее.
Всеки миг прекрасен... всеки спомен стар...
Отиваш си и само сянката остана ...

Събуди се слънцето. В купчинка сива
топи се последният мартенски сняг,
подухва на пориви топъл Южняк
и кълнове плахо земята пробиват.
Готова да цъфне е старата слива. ...

Закъснял щъркел.
Нетърпеливо гнездо.
Многоточие.
Ранено клонче.
Шарен храм от цветове. ...