Небето заспива топло в ръцете ни.
Уморено от изгреви в дълго сбогуване.
Залезни струни посипват мелодии.
В песента на шурци се сбъдвам бездумно.
Земята прегръща нежно дърветата. ...

Отново е нощ. Вървя по улицата сама. Падат едри капки. Лицето ми е мокро, капките се стичат като сълзи по бузите ми. Ами ако наистина са сълзи? Не, не плача, вече нямам сили... Очите ми са сухи, толкова сухи, че даже и сълзите не могат да ги пропият. Вървя и гледам към земята. Нямам сили да вдигна г ...

Колко часа вече вълните достигат небето.
То е черно и огнено, вятърът блъска със бяс.
А сред бездни от пяна, от могъщи стихии пометен,
кораб бори се храбро сред тътен и трясък.
Пука мачтата тягостно, леера скъсан ...

В твоята стая цветята крещят,
забравени сред белите чаршафи,
където нощем сдържана тъга
изтрила е сълзите си горящи.
В твоя дом се говори наужким ...

Божествената истина
Двама възрастни разговарят:
- Скоро ще умрем. Къде мислиш, че ще отидем след това?
- Сигурно при Бог! Поне така съм чувал.
- Какво е това бог? ...

ДОСТАТЪЧНО ДОМИНИРАЩО
Ако успея по мисловен път да създам крепост,
от която е невъзможно да се избяга,
то тази измислена крепост ще бъде еднаква с действителната…
Думи на абат Фария от романа „Граф Монте Кристо” ...

Мисля си значи...
с едничка заплата
как да изхраня
семейство, горката.
Апартаментът - ...

Обикновено, когато търся нещо, не го намирам. Ровя къде ли не, по лавици и рафтове, чекмеджета и шкафове, в мазата и на терасата, в гаража. Няма го и това е. Затова спирам да го търся, за да стане магията и то да се появи. Появява се, но дълго след като съм намерил заместител. Тоест, когато вече не ...

Донасят прохлада водите на Чая
и в тебе отново със обич се сгушвам,
а въздухът шепне с кристална омая
и в трепета мой на сърцето се вслушвам.
Красиво е там със теб под небето - ...

МАНИФЕСТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българи. В продължение на двадесет и пет години на царуването ми, аз съм дирил винаги в мирна, културна работа напредък, щастие и слава на България и в тази насока аз желаех да върви българският народ.
Провидението обаче е съдило инак. Настана момент, когато българското ...

Аз съм, при тебе идвам,
чуваш ли, вятърът шуми.
На крилата си ме носи,
долитам в твоите мечти.
А в тях е много светло, ...

мичурин
мрежите висяха толково ниско
над главите ни
раците бяха толкова истински
мислехме че ще ни изядат ...

ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ЖЕНАТА
Една светица бродеше по света.
Мъдрост и достолепие събираше
по стълбата на човешкото страдание.
В търпението на мравките ...

Не си отивай, мое лято,
изпъстрено със шарени чадъри,
в които се оплита вятъра,
с вълни, разпенени до бяло,
и чайки, кацнали по мачтите ...

Бързах първи да стигна.
За да чакам с усмивка.
Но дали гонех вярна посока.
Май подминах,
не беше на тази отбивка. ...

на Дидо
Е, капитане, рейсът ти свърши.
От мъката пият жадни звезди.
Всички са тихи. Очите си бършеш.
Луната ти свети и остро мълчи. ...

Огромно. Проскубано. Мръсно. Вълк! Ребрата му се четат от глад. С нашийник. Появи се отскоро. Гонят го, и хора, и кучета. Изоставено или изгонено, кучето обикаляше бездомно. Не беше подивяло. Беше уплашено. Бягаше от всички. Още не се беше научило ни да краде, ни да убива.
Той го забеляза една вечер ...

И утре пак ще съм сама,
не ще осъмна с теб.
И утре пак в очите ми ще има тъга,
защото безразличен си към мен.
За чувствата ми знаеш ти, ...

Ще ме забравят хората след време,
дори децата ми ще ме забравят.
И ти ще ме забравиш...
Но знам,
че в жест или пък в поглед ...

Тогава бях на дванадесет. Беше лято, в Банкя имаше пионерски лагер. Пионерите бяхме още непораснали комсомолци, но достатъчно дългучи, че да стоим чавдарчета. Бяхме вече ”узрели” за повика на времето, затова от синьо цвета на връзките ни беше преминал в ярко червено. Като цвета на Партията.
Лагерът ...

През деветдесет и осма аз бях вече истински мъж. Имах коса с естествен цвят и мазнота на катран и тридесет и два зъба. Та тогава девола си нема работа и ми прати първата (и май последната) Любоф - Филипинка.
Ехххх, деветдесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на ...

Щеше да бъде! Повярвай!
Щеше да бъде!
Не любов.
Не фатално предначертаното сбъдване.
Не и баналният секс ...

Другото не ме засяга.
Другото е суета.
Двата хълма, двата бряга,
пътят в нивите... Света.
Лястовичката се совне. ...

Картина за мен от него
на стената ми ще стои.
Да не забравям обичта му
в спомените си.
Очите му са нарисувани ...

Излети! Полети! Долети!
Догони ме невидимо в моя сън!
Теб те няма! Ти си в капките дъжд!
Долети пак със лунния лъч!
След това се стопи по земята ми! ...