Гълъб един често сменял гнездата.
Казвал : "Миришат, не мога така!"
И бягал неистово, търсейки друго,
следващо свое щастливо гнездо.
Минавало време, а той все не спирал ...

Нещо гърдите притиска,
да крещя пред света ми се иска...
Без трепет в гласа си да кажа,
на всички души да покажа...
... че обичам те тайно от толкова време... ...

Аз днес ще пея с птиците...
Отдавна чакано за мен,
жадувано вълнение.
Крилата, дето шиех от години -
готови са... ...

Как
проблясват
и жарят
очите ти...
Разсъбличат ме. ...

Жена копае в градината.
Заравя нозете си -
сякаш сама се посажда.
Пристъпя. Остава леха
с ямки, където са били нозете. ...

По пиенето ни ще ни познаете
Моля, да не се чете от:
- феминистки и женомразци;
- хора с лесно ранимо его;
- хора без чувство за хумор ...

И не ми трябва изобщо надежда,
лъжа е, че тя последна остава.
Защото за нас всичко се свежда
до лудост и пълна забрава.
Аз, когато си тръгнах, измамих ...

имам секс в главата
имаш пръст в устата
гледам
галя
пипам ...

ОТ ЧАТА
Отстъпих те, защото искаш.
Празната надежда те държи.
И тлее болката, и стиска
от твоите безсмислени лъжи. ...

Преди множество лета в градчето „Ne me dis pas”*
братя Елиен и Жулиен живели в тираничен плен.
Делели сляпата съдба, изродени от дяволска ръка,
облечени в „горящата искра” - водела ги участ зла.
Туй, що докосвали – на мига – отивало при пепелта, ...

I still see your coat hangin' on the door,
Never let anybody put one there before
My pillow's got your head printed on it
Baby, of all the guys you were my favorite
Don't ask, me why ...

Момиченце, нощни сенки нарушават моя покой,
сънувам, мечтая да бъда вечно твой.
Събуждам се, очи отварям, дълго ли ще те чакам?
Плача без глас, в дълбокия мрак скачам.
Сутришна зора, покрита в сиво се показва, ...

Огледах се наоколо, но тъмното
пронизано бе с вятъра студен,
едно лице, достигнало до дъното,
умираше вторачено във мене.
Едно лице, недокоснато от топло, ...

Щеше да е хубаво да е Топ 10 като всяка една друга класация... Но през годините на униформения социализъм в България системата не позволяваше много да изпъкваш над, пред и от останалите. Всички бяха равни в Народната Република, респективно - еднакви! Еднакви - партийно, класово, финансово... и не на ...

Отново падам в припева на Мрака,
в робството на господаря Смърт.
Защото дишам, плача или мразя,
а те откъсват си парчета плът.
Онуй, което някой е наричал обич, ...

Ще те измъчва спомен осквернен,
ще го пращам нощем, щом заспиш...
От кошмари ще се будиш изпотен,
от сърцето всяка вечер ще кървиш!
Сутрин слънцето ще те изгаря ...

Ти си най-добрата ми приятелка,
така те наричам, защото не си предателка.
С мен ти сподели всяка една твоя мечта,
радвам се, че повярва в любовта.
Ти беше на кръстопът, ...

Продължавам да вървя по пустата земя
продължавам да вървя с наведена глава
Облаци мрачни са надвиснали над мен
продадох си душата за да бъда с теб за ден
Но слънцето залезе част от мен умря ...

Виждала ли си есенен лист, носен от вятър,
лист, обагрен във злато и пурпур.
Виждала ли си малко дете, обляно във сълзи,
дете само във своя звездна вечер.
Виждала ли си море през нощта на Октомври, ...

Насред гората
в далечината
виждам две брези,
една до друга -
прегърнати почти. ...

Момите ходиха по две, три, или по комшийски. Но не сяка можеше да отиде. Ако в къща бяха няколко моми, ходеше най-голямата. Подявката я рачиха, коританката, щото беше най-малетката и под коритото. Не можеше да са задоми преди по-голямата сестра. Не можеше и да седенкува.
Сека година на първата седян ...

Очи небесно сини,
защо всеки поглед ваш
кара сърцето да препуска
и краката подкосява.
Устни с вкус на шоколад, ...

Дилема
Ти си моята стара и нова любов -
цял живот ми пресичаш пътеките.
Ти си винаги същ, ти си винаги нов
и тревожиш ми дните, нелеките. ...

Затичах се по лунната пътека
звездите с длани да докосна,
а тя се стелеше пред мен тъй мека,
тревата във зори, тревата росна.
Погалих я с нозете боси ...

ПРИМЕРИ ИЗ АНТИЧНОСТТА
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
- Никос, уморих се!
- Да се прибираме ли, Елени?
- Да, пък и нали знаеш… в стаята те чака тежък труд! ...

Душа - лъщаемост, горещина,
ухание на сълза, плъзната по плът на роза.
Душа, тъй девствена кат шепа сняг,
закърняла пулсация на звук, снесъл духовен снаряд.
Душа - лъщаемост, горещина, небеса и крилата дъга. ...

Re – "Проклех те девет пъти", В. Димитров
***
Проклех те – девет пъти да се влюбиш
и пак да скиташ недолюбен, сам.
По мене ум и разум да изгубиш. ...

Вик на болка -
раздира тъмната пелена,
пустота, пустота,
и мрак...
И в сумрака чер ...

И все сънувам оня първи миг -
тъй приказен, красив и омагьосан,
задъхан нато неочакван вик,
след който почва разпитът кръстосан.
Едва сега какъв си бил разбрах, ...

И ВСИЧКО ПАК Е СЪЩОТО
Отиваш си. Връщаш се.
А аз съм тук
и чакам те.
Има те и няма те. ...

Пак се върна в съня ми,
блуднице!
Вплела сълзи във косите ми.
Не ми трябват звездите ти!
Не помагат. ...