Луна окръглена препуска -
провира взор измежду клони,
въздишка вятърът изпуска
и лятна жега нежно гони…
С звезди обсипан небосклона - ...

Ела с последния трамвай - Надежда...
Ела с последния трамвай – Надежда,
дори не приближавай до такси,
че много лъжат!... Всеки те подвежда,
отвори ли се дума за пари... ...

Пламъкът на свещите догаря бавно,
сякаш времето застива.
Дали и то не се е уморило
и малко по малко заспива?
Времето за мен е вече спряло, ...

Спасяване
Ще те спася,
дори и да не искаш!
Ще те спася,
заради теб самия, ...

Приюти ме в сърцето си.
Малка капка съм - твоя...
Капка кръв от угаснал пожар.
Ще изгрея в небето ти,
за да стопля сърцето ти - ...

Cлед смъртта ми®
На гроба ми цветя недей да носиш,
затворени завинаги са моите очи!
Не мога красотата им да видя,
защо не го направи ти преди!? ...

За един философ правилното питие е от значение
Някога. Много отдавна. Срещнах едно момиче. Тя учеше във Философския факултет. Аз в Юридическия. Нашият заемаше най-просторните зали на Университета, а техният беше забутан в таванските помещения. По-близо до звездите и по-далеч от земята, както се пола ...

Много ти дадох,
много ми взе...
Сърце вече нямам,
всичко ми отне...
Душа не ми остана, ...

Сред сивота,
студенина
и злост...
Над бездна
от бездушие - ...

Диалог
Водим диалог със теб,
ужким да се опознаем.
Ти въпрос задаваш ми с финес,
аз ти отговарям. ...

Като перлена роса ще ме изпуснеш,
между сухите ти пръсти ще изчезна,
ще те целуна с огнена магия -
дъха си спри пред мойте устни.
Като лунна светлина ще ме усетиш ...

(по родопска легенда)
Могилица е красиво българско село, майчински приласкано от планината Родопи. Това е край, в който за първи път са проплакали едни от най-красивите моми и най-безстрашните момци на Родината. За да проплачат, обаче, трябва и баба, която да бабува на раждането им. По времето, за к ...

Oli P. feat. Lukas
"Neugeboren"
Es ist nie zu spat, nichts ist verloren.
Du wirst immer wieder neugeboren!
Ich hab sie geliebt - mehr als mich - mehr als alles auf der Welt. ...

Към дъщеря ми
На моята дъщеря, Изабел,
която днес навършва 14 години,
и за която житейските битки тепърва предстоят.
Цветенце мое прекрасно, ...

Зная, нощем чуваш моя глас във вятъра. Зная, мен сънуваш всяка нощ. Обсебила съм всичко в теб. Да, така е, знам. Та аз те притежавам. Откраднах твоя разум и те оставих да се луташ, да ме търсиш сред сенките на нощта. Всяка нощ прегръщаш спомена за мен, всеки миг търсиш мен в чуждите очи. О, колко си ...

Зад рекламите
Разглезиха очите ни,
посрамиха жените ни,
измамиха ушите ни,
опоскаха парите ни. ...

Красота и сила, вдъхваща живот,
искри от страст припламват в мен, когато те погледна,
спомням си как търсих твоето сърце наивно,
още в мислите ми впит е твоят сладък аромат, любов.
Мисля да го посветя на един човек, който го заслужава. Как ви се струва?

... във жегата голяма
като длани,
от вятъра,
рaзпръснато събрани,
листата на липите ...

И тази нощ е светла – пълнолуние,
под него в теб видях мистична нимфа.
И бляскаха звездите кат харпуни,
в отблясък на красивото... ти идваше.
Ти идваше, пристъпваща във хладното, ...

Агония… все гледаш да я избегнеш, но в краен случай тя те достига и разбираш, че си тичал напразно…
Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…
Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…
Гъделичка те до припадък… ...

Не всеки ще го забележи.
Не всеки ще го заболи.
А то протяга със надежда
ръчичка – с пръстчета добри.
Познато е на обществото ...

нямам глас след теб да викам вече
затова безмълвна съм на прага
през сълзи гледам колко си далече
и колко малко път до края ти остава
стопяваш се размит във сенките ...

Липсва ми нежната целувка!
Липсва ми прекрасният ден!
Някак си е тъжно, когато не си до мен.
Минава времето самотно,
часовете нижат се безкрайно, ...

Монета
Когато нямах
пощенска кутия,
захвърляха
писмата ми из двора. ...

Наздраве! Нека отпразнуваме деня, в който живеем, защото не се знае кога няма да можем да се радваме нему повече! И нека не мислим за черната участ, която направлява живота, а за брат ù – бялата съдба. Някога, когато те били едва деца, баща им, Вселената, отишъл при тях и им рекъл:
- Кой от вас ми к ...

Изсипва се и град и дъжд...
Колите - с ледена кора.
Чакалът прави се на мъж:
-От домовете ще крада!
Първосигналният е горд, ...

Среща - Виктор Вълков
Левскарят от Траян (редактиран)
О Господи благодаря
за този ден и тази песен
Днес слънцето над мен изгря ...

Когато замислих да напиша статия за социализма и въздействието му върху Българския народ си спомних за редица кръвопролития, спомних си за Септемврийското въстание, спомних за Радомирската комуна, спомних си за фаталния 9-ти септември 1944 г. и си помислих – дали това е истинския образ на социализма ...

От земната морава, по лъчите,
летим към извора на слънцето.
По стъпките на вятъра се гоним.
Под синьото се реем... Бели птици.
По вятъра вървим. И парят стъпките. ...

ПИШМАН МАЙСТОР
Преминал майстор през земята,
оставил двете си ръце -
все още поправят му белята
и го псуват до немай-къде. ...

Само невъзможното е реално.
Живот - на кучешки зъб сияние.
Прекъсват ни специално
на един звън разстояние.
Не тишина - мълчание... ...

Не е красив залез,
а поредният отминаващ ден
и облаците не са бели,
а вятърът преминава безлик и студен.
Мирише на буря, ...