Днес е моят празник,
а ти нищо не ми пожела.
Телефонът дълго време,
но без теб, звъня.
Забравил си. Едва ли? ...

Спираш се поглеждаш нагоре
Стълбите са много но знаеш
Трябва да ги изкачиш
Ето на път си да се родиш
Изкачи първото стъпало ...

Аз сега ще си ида от тебе.
Ти вратата след мен заключи.
И се скрий от себе си във тишината,
за да не усетиш, че и тебе те боли.
Но ще можеш ли любовта да излъжеш? ...

Посветено на едни очи...
Една усмивка грее на лицето ми,
една е само за това причината.
Някой даде смисъл на сърцето ми
и върна любовта ми отминала. ...

Осмели се, или просто бягай;
остави ме аз да победя.
За страхливците това е входа...
Аз не влизам.
Виждам там отвъд гора... ...

Най- голямото богатство...
Нощ и ден след теб ще тичам,
сълзите ми не ще изтриваш ти,
до край аз пак ще те обичам,
защото най-голямото богатство за мен си ТИ. ...

Идиот
Този, който критикува,
четири години псува,
все за нещо негодува,
философии раздува ...

Черен касис си имам, имам си и червен.
Имам си круши, вишни и сливи,
шибой и иглики, разсадени от мен,
имам и рози - да бъде красиво!
Имам си праскови, дрян и бадеми. ...

Ние, хората нормални,
произлизаме - по Дарвин, -
от цветя и от тревички,
и от мили пойни птички.
От лимони и от шипки, ...

Протягам ръка нагоре към светлината,
но тя остава далеч.
Далеч са и небесата.
Виждам само мъка.
Къде избяга светлината? ...

Ако огън ти беше -
бих скочил в най-страшната буря.
Ако можех,
от гърдите си бих те изтръгнал.
Но ти си невидима лава, ...

Доста често срещам аналогия на живота с хазарта. Било то покер или рулетка, или нещо друго... Аз, например, преди време, когато работех в бингозала, оприличавах живота на бинго. Или по-скоро някакъв вид равносметка; числата излизат - не поред, но светват на таблото и човек може да се замисли: „18" - ...

ПОНЯКОГА...
Понякога съм ангелската белота,
в бели нощи, в лунна синева.
Понякога – забулена във самота
се рея в пустош и тъга. ...

Луната с жълтия тромпет засвири
и песента му стигна до звездите.
Прозорците примигнаха лениво
и бели китки улици извиха.
Но спяхме ние, сякаш в клетка, ...

Ти много даде, но и много ми отне...
Остана ми едничкото - да те обичам.
Очите ти ме бесиха, ръцете ти - море,
в тях удавих се, изгубих смисъл...
Разлях се в дланите ти като пясък, ...

Отварям листа бял
пред себе си.
Започвам да те пиша.
Докато...
(от другата страна неистово ...

Според мен младежта пропада, заради начина на живот в България - много семейства нямат достатъчно пари, за да си позволят някакви луксове и мъжът в семейството се пропива, давайки лош пример на децата. Вместо да ги възпитава и учи на обноски, бащата или бие децата си, или ги игнорира. И както знаете ...

И поредният опита се да те измести,
нанасяйки се в моето сърце!
И странно (случва се едно и също нещо) -
мигом той побягна незнайно накъде...
А когато ме погледнат във очите - ...

Аз искам вечно твоя да бъда
и да ме обичаш силно все така
с нестихваща обич - голяма,
голяма колкото света.
Аз искам цял живот да бъда твоето цвете, ...

Недей да ми разказваш вече приказки,
познавам бегло главните герои,
сюжетите са леко недомислени,
а и финално сякаш са повторени.
Недей да ми предлагаш даже лирика, ...

Не попитах душата на вятъра
накъде този път лъкатуши.
Не попитах, а просто се взирах
над просторите звездни и сини.
Не попитах дори на сбогуване, ...

Линията
на Съдбата,
която ни разделя,
като огледало
отразява думите, ...

Изгубих се в любовта ти, удавих се в сълзите ти, задуших се в ревността ти. Опитах се да разбера, да се променя... Но всяка твоя дума, всеки жест, се забиваха като кинжали в сърцето ми.
Не ми вярваш. Дори сега, когато всичко свърши, ти не вярваш. Не повярва и тогава. Довери се на чужди лъжи и слухов ...

Дали ще мога да я задържа, когато
увита в крехкия воал на нимфа, спи.
Изплъзва се като русалка подир лятото
и боса като нестинарка се топи.
Неуловима като пеперуда бяга. ...

Манон Леско, Манон Леско,
при мен дойде, докато спах.
И ми направи... Ох, какво
да кажа, просто ме е страх.
Жената да не разбере, ...

С брат ми израснахме от малки с дивите плодове на Витоша и Стара планина. Нямаше друго семейство около нас с такова хоби, граничещо до лудост. И то не само баща ми, то и дядо ми беше същият. От него ли е тръгнало това скитане по планината, не знам. Това тяхното не беше самоцелно скитане. Ходенето по ...

Ти виждаш в моите очи
тревожно-тъжна светлина.
Сърцето ми пред теб мълчи –
с усещането на вина,
че не успях да бъда сън, ...

Единствено
Както когато те чакам
В черно е облечено
Новото утро
Продавам на някого ...

Мъчението е неистово жестоко...
Мъчението ми е жал...
Та ти си в мене надълбоко -
как ще оцелея в толкова печал...
Дали ще полудея... ...