http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=153799#comments
>>> снежни целувки
>>>
>>> захаросани клонки
>>> ...

Мама я болят ръцете,
а татко гърба... (от писмо на сестра ми)
Моята Родина я болят ръцете.
Моето Отечество го боли гърба.
Привечер е. С лятото в кръчмата ще седнем. ...

Даскалът
Яви се пред Сандански по негова поръка. А и смееше ли да не се яви. Каквото той речеше – това и ставаше. Дори и валията, ръководещ областта от Бараково до Солун, се съобразяваше с думата му.
След Хуриета и един разговор с Али бей – директорът на гимназията в Солун бе взел решение – във всяк ...

Окъпана в роса усмивка.
Копнеж в лехата. Цветове.
Ефирен полъх. Нежност.
Очакване. И птичи гласове.
Свободна мисъл. И безкраят. ...

Засрами се, Животе мой!
Тук май прекали!
Откакто си почнал,
гледаш да ме сломиш.
Бях на мама отмяната, ...

... и искам
да съм ненаписаният стих,
пред който тих ще отмаляваш;
В копнежа - да го Сътвориш
и в тайнството - да го отлагаш.

Човекът, казано по-простичко, робува на страховете си. Малките деца, жадни да откриват заобикалящия свят всеки ден без страх, с бодри крачки тичат към необятното за да го опознаят. При нас порасналите е доста различно. Вместо да се опитваме да опознаем света, ние се заключваме в него. Точно когато с ...

Доколко хората могат да бъдат различни?
Да виждаме някакви странни неща в тях?
И да делим ги на такива, които обичаме
и други, които винаги да правим за смях.
Кога можем да ползваме външните белези ...

***
нарисувай ми лято...
затихнало
в морската шир
и смеха ...

Отнякъде дочух хубав звук,
искаше ми се да си тук,
да го чуеш с заедно с мен,
да останеш от звука ослепен!
Но ти никога не си бил с мен ...

Когато те обикнах, на теб се во веки орисах
и се обрекох да те пазя в свойте страсти,
във апокрифи недостъпни те описах
и те изпълних хубав, неподвластна.
Побягнах, за спасение се молех, ...

Преродена от нощите кървави,
от несъвършенствата гърбави -
осакатена...
Преоткрита от обич неистова,
от слабост блудкава, неискана - ...

Тази нощ съм орисница
и гадая изкусно.
Във очите ти виждам
момиче целунато
с бързи устни. ...

От малък мечтата ми е да ме погребат в задния двор..ама без ковчег - гол в голата пръст. Какъв по-грандомански начин да напомниш за себе си от ужаса, който ще изпита правнукът ти като се разрови и случайно открие изгнилото ти туловище. Жалко, че няма да го видя с очите си. Но кого заблуждавам? Аз ня ...

Исках те пороен и светкавичен –
да ме грабнеш, да ме отнесеш.
Празник да ти бъда. И наздравица.
С мене да познаеш див копнеж...
Много съм поискала, разбрах го. ...

Нека да играем чисто. Да, въпреки че играта е мръсна и ни предоставя много повече от нужните възможности да измамим. Нека да играем чисто.
Въпреки, че не ни е в природата. Ние обичаме да се въргаляме в калта, една подсъзнателна любов, неконтролируема, сляпа и малко плашеща. Но това не ни е нужно. То ...

Измачкан лист съм - скъсай ме на хиляди парчета,
надраскай всеки къс от мене - може да ти е утеха.
Побързай - пак ти казвам,
като гледам нямаш много време.
Мастилото започва бавно да избледнява ...

Докосваш ме със хладните си пръсти,
в прегръдката телата ни се сливат -
в очакване болезнено настръхвам,
а устните ти нежно ме попиват...
В ръцете ти съм късче топъл восък- ...

Един колега скоро написа в един форум, че търси принцесата - тя, жената с главно Ж. Единствената и неповторимата - неговата. Накара ме да се замисля, има ли още принцове и принцеси. Не сме ли вече достатъчно откъснати от онова време на рицари, дуели и принцеси затворени във високи и недостъпни кули? ...

Напоследък до късно будна ме държиш,
всяка нощ в съня ми се появяваш,
с хубави спомени изпълваш съня ми.
Куп надежди вдъхваш ми,
но с идването на зората всичко ...

При тебе идвам аз и в този час
търся твоите ръце. За твоята любов
бих дала аз докрай своето сърце.
С вятъра по пътища безумно ние търсим
нашите изгубени души и често казваме: ...

Искаш ли да идем днес на лов за пеперуди,
да бягаме със тях в полето с ален мак?
Да бъдем щури и красиво влюбени,
да се къпем във роса и цветен аромат?
Искаш ли да ти покажа моето местенце? ...

Глас в пустиня -
самотна душа
с пясъка си говори!
За миналото свое разказва
и мълчаливо чака ...

Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка. Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше. Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме ...

Всеки ден
прося.
Ден след ден
аз кръста
си нося. ...