НЕБЕСНИ КОНЕ
На писателя Димитър Атанасов
Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети –
рият лудо и с гриви гребат ...

Родена в светлината
на случайно докосване, превърнала се в нежност,
а може би във всичко...
Издигана, ранявана,
намерила покоя - ...

Всеки ден ще се питам
какво ми отне всяка рана.
Всеки ден ще си спомням
всяка сълза разпиляна,
на вятъра спътница станала. ...

Любовен порив
... Мрачно е навън, студено
и мъгла се спускаше над града...
Сама, по улицата аз пак вървя,
зъзнеща от студ ...

Със последните сили
на своята слабост
всеки път се заричах,
че това писмо е за сбогом.
И всеки път се отричах ...

И само за едната страст,
стопила ледове по върховете,
не бих си мръднала и пръста аз,
не сетя ли безумното летене.
Със пърхането пеперудено вълнение ...

Имам билет за рая,
лилава панделка със звездичка
на ревера
и куфар с несбъднати желания...
Всички острови, ...

Върху масата кошница грее.
Ябълки, круши и дюли от нея
надничат омайни, надничат смутени,
целите от лъчи и зари упоени.
А до кошницата - гроздове зреят. ...

За първи път седеше ти до мен,
падна се чест във такъв прекрасен ден
в очите ти морни плахо да надзърна
и в спомените скрито да се върна.
Усмивката ти нежна на лице, ...

Вървях изправена и горда,
окриляна от твоите очи.
Не се страхувах, че ще падна,
защото чувствах, че до мен си ти.
Вървяхме двама, после още двама - ...

През дните си невидима минавам -
превръщам ги във шепа тъжен прах...
Привикнах със мечти да се прощавам -
да ги отгледам тъй и не успях...
И хората край мен са сиво-чужди - ...

От очите ми капеха кестени,
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени, ...

БЕЛИЯТ КОН
На един недовършен танц
Не зная от кога чакаш ти
принца на белия кон;
и колко ли дълго си плакала, ...

Студентчета презрени,
кутренца настървени,
по улиците лаят,
а за какво - не знаят.
- Студентчета презрени, ...

най-добрите си
неща
пиша
когато нямам
нищо ...

Жулиета и Ромео
обичаха се
разделени…
Любовта им
печални, ...

Зимен вятър
с дъх на скреж
вае утро от кристал.
Спи земята
и с копнеж ...

Тик-так... тик-так...
къде се губиш пак?
Часовникът ти май е спрял,
за чувства пак си закъснял.
Там и тук, тук и там... ...

Студено ми е,
ледът земята е сковал,
улиците - хлъзгави пързалки,
отново сняг е навалял.
Защо е толкова студено, ...

Думите на тишината
Тишината простена -
Обичам те! -
ала ледът в душата
не потрепваше. ...

Чета книги, които ги няма.
Разглеждам природа, която я няма.
Срещам се с хора, които ги няма.
Прибирам се в стая, която я няма.
Тиктакат часовници, които ги няма. ...

На Маги
Очите на сърна когато плачат,
луната многолика ще отпие
и после ще разкъса бледа здрача,
а утрото с конец ще го зашие. ...

Дим... и омара
Дъх... и поквара.
Тягостни вопли.
Димът ще ме стопли.
Мое було, мой грях. ...

МОРЕ
Подпалих мачтата стара.
Кораба в скалите разбих.
Накрая угасих и фара –
животът ми стана по-тих. ...

Ревнувам...
Ревнувам си тихо и само плача, и сигурно вече изглеждам зловещо, но не искам от гордост да си призная и никога няма да сляза там, че да питам, и страшно боли, и се свивам от мъка, но няма да питам и... баси случая! Това пък защо и защо на мен, и как се случи?
Просто усещам заплаха, някак ...

Здравей, Небе!
Здравей, изгряващ ден!
Какво ми носите,
не знам,
не питам. ...

Във бели нощи... приказки редя,
във дните скривам се и чакам да се стъмни
и образа ти... да изплува в тишина,
във перлен стон... копнежи да обгърне.
До теб заставам... някак нереална, ...

(Ето и последната (засега) част от трилогията (засега) за Катя)
Една сутрин Катя се събуди. Това се случваше почти всеки ден през последните 16 години. Но тази сутрин беше по-особена, защото Катя отново имаше план. Предишната вечер беше мислила до късно как да победи брат си Мишо. “Не може да е толк ...

Отдалече
На празника ти,
като съм далече,
по виртуален път
ще идвам аз... ...

Равносметка без имена
През последните няколко години от всички посоки, към които се обърнеш, можеш да чуеш едни и същи риторични въпроси - Кой ни оправи така, че сме на това дередже?, Докога ще ни управляват тия съсипници на държавата? и още ред подобни цинични или не чак толкова. Може би не е трудн ...

Бяла къща
без прозорче,
без вратичка.
Вътре има
жива птичка. ...

Значи...
това било е...
да си влюбен
и добър,
и силен... ...

Посрещнах достойно омразата,
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,
че болката е... ...