„Тя е още надежда за плод.
Не е още вина или смисъл.
Тя не знае какво е живот.
И си прави каквото си иска.”
К. Кондова ...

Samira - I can't get you
I can't get you...
Last night I saw you
standing there and know you.
Till was smile to me, ...

съчки в гората
пращят на огъня
лисичи стъпки чувам
между елите
звездите са прохладни, ...

Молиш ме да забравя, но късно е сякаш.
Времето е добра отрова, но не лекува вече.
Животите се римуват, не ще бъде проза, значи.
Съдбата е добър стрелец, но не достига картеча.
Глава не ще преклоня - доста много е минало. ...

Огънят във нашата камина
бавно тлее - няма я машата...
Безразличието ни взаимно
пак дими - загубихме искрата.
Колко още време ще ни трябва ...

Каква жена?!?
(На Бети)
От банята излизаш
свежа, нежна - красота.
Боже, какви крака! Каква снага! ...

Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу са братя, приличат си като три капки вода и на външност и по палавост. Направо нямат спиране, като им дойде вдъхновение да вършат лудории. Днес последните двама поне са си намерили занимание, което трудно би могло да доведе до някоя пакост, освен че малко ще поразхвърлят сен ...

Пегас
Казват, родил съм се на коня.
Откъде да зная, бил Пегас.
Муза ме отгледа - това помня.
За рода си малко научих аз. ...

Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. Посл ...

Аз съм на чайките гласа.
Шума съм на прибоя.
И синьото небе над нас,
и на тревите корена.
Аз съм сподавеният плач, ...

В очите ти очите ми се спряха плахи.
И заваля във тях. А твоите искряха.
Камшичено дочувах вятъра.
В косите ми се спря. Да ме погали.
В очите ти зорницата-вечерница изгря. ...

Да, тъжно е да се гледа какво се случва с нашата татковина. Обаче още по- неприятни взеха да стават разните оплаквачки, врачки и анатемосници, които като лава извират от вулкана на българската политическа действителност и запълват ротите на родните ни партийни армии. Българската работа била келява р ...

Труд
Исус работи като портиер
на карнавала в Рио.
А вечер лае сред панелките на глутници.
На гарата продава сандвичи и бира, ...

Преболяха горчиви думи,
сълзите безпътно разпиляха,
сами очите гледат себе си
в една изпадачна утайка.
Позагрубяла, ледена стоя ...

Истинско
Приятелите са като ръце,
които от земята вдигат
и виждат в твоето сърце,
когато думи не достигат. ...

Гледам луната, гледам звездите.
Задавам въпроси, търся отговори,
а тях все ги няма!
Времето минава...
деня се сменя с нощта, ...

Както си пея пак старата песен,
пред мен се очертава хоризонти,
неясноти и премеждия, сложно...
Недокоснати никога вече мечти,
поробените хора сега спят в интриги. ...

Объркваш ме тотално - аз горя.
Отблъскваш ме тактично, със финес.
Как огъня във мен да потуша,
щом близо си, ала така далеч!
Горя за теб, но пепел ще остане, ...

* * *
Изневиделица във мислите ми идваш.
Навярно го допускам аз.
Тъй тихо се промъкваш и обсебваш -
единствен си с такава власт. ...

Чашата - изпита. Смехът - изсмян. Мечтите - заровени в забрава. Но оставя белег всяка рана! За миг сетила се бях за всичко, що бе в живота ми прекрасен... и затъжих.
Сега забравила съм аз какво обичам и никога не съм щастлива. Към всичко станала съм безразлична- отминавам- чужда, мълчалива. Защо съм ...

Запролети се -
над покривите тук
над бяло-алени дървета.
И между въздуха и слънцето,
със вятъра на днес, ...

Някога мислил ли си ти, ако умреш,
дали за тебе някой ще запали свещ?!
Дали някой ще забележи, че те няма,
дали някой ще се досети, че ти сега гниеш в калната яма?
Че сега със дявола си ти приятел ...

Посрещам деня си пак в рима.
Вграждам стиха си в картина.
А аз съм птицата в нея.
Безпризорна тъга
капе тихо ...

HEAVY * METAL * ROCK *

Два силуета вървят през пустиня.
Два силуета дори в най-лютата зима.
Вървят без да спрат и за минута,
тая история е доста прочута...
Понякога трудно е да продължат. ...

Ще спреш ли да ме плачеш някога?
На разказа ми тъжен край
посипа с пепел и отчаяни
се свиха плахите надежди в ъгъла.
Ще спреш ли вече да болиш? ...

Когато остана сама, мисля за теб,
шепна, крещя, стена, умирам бавно,
но само тогава чувствам сърдечния ти трепет,
устните ти до моите, умовете ни единни като листа на роза.
Най-боли тогава, когато те се разделят за нечии интереси. ...