Глава 13
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...

Ще сънуваш дълго
Как си ме обичал
Как във стъпките ми тихо,
като котка си пристъпвал
Как уханието след мене ...

ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ
Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин. ...

Рикардо Бертолди - Колко пъти се извинявах...
Колко пъти се извинявах...
За моите ексцесии, моето безсрамие,
моята оживеност.
Колко пъти се извинявах... ...

Рикардо Бертолди - За всяка прегръдка, която не си получила...
За всяка прегръдка, която не си получила,
за всеки несподелен поглед,
за всеки път, когато си се чувствала невидима,
за всеки път, когато си желала целувка, ...

Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...

В удобството,
създадено от друг,
не влага
собствен труд.
Цитира, гласно, ...

Във грях родени сме
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...

Канапът е усукана прежда от две части памук, юта, вълна и прочие сезал, който издържа на напрежение, въпреки въздействието на опаковката.
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...

Под облак градоносен и цигарен дим,
от Херкулес по-силен и до ужас слаб,
логически – реален, но необясним,
живял съм без море, без тебе и без хляб.
Обрулен, като стара мачта без платна, ...

„Не искам и не
мога“ — съвестта пламти —
„да съм подлога!...“
.......................................................
друга подредба ...

Вълните от огън заливат брега
и бавно надига се в мене копнежът,
пленява ме сладостна лятна нега,
косите отмятам със жест най-небрежен.
Пътувам към чудни далечни места, ...

Апетитно се разнасяше аромат на кафе. Всички прозорци бяха широко отворени и все още хладният полъх на течението нежно галеше Симо по голотиите.
- Ама ти още ли си тук? Необлечена, негримирана, няма ли да закъснееш за кафето с приятелките?
- Няма да ходя на кафе - троснато му отвърна Роси и с чаша к ...

Зеленото човече
в България дойде.
Изкашля се и вече
ефира ни превзе.
Подмазват му се всички ...

Нощес при мен женица стара
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...

Аз не бих издържал, като Тебе - Иисусе!
Моят връх са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.
Тук венците от тръни са нормално явление ...

за да се пише -
дарява се свише и
обич вселява
.......................................................
друга подредба ...

Сред гората зелена има полянка красива
с билки уханни и капки роса по тревата.
Под звездите в тайнствени нощи една Самодива
боса танцува, с бяла роба, почти до земята.
Косите и́ свила, езера са очите и́ сини. ...

По отговора ти, разбрах въпроса,
макар че ми изглеждаше по-сносен,
бе твърде дълъг, тежък, несмилаем,
въпросът ти кажи какво желае.
Желае нещо, от което бяга, ...

Такава чудна красота!
Потънало е всичко във зелено!
Изящество и простота
с любов в природата е сътворено.
На лятото сезона син ...

И тъй, като съм вече титулуван
(сред Лидерите веке съм, демек)
туй Жоре ще е само веке спомен -
Я веке съм напълно ноф чувек!
И Гош, и Жорка влизат у архива, ...

БЕЗГЛАГОЛНО
Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж. ...

Така се глас извива – надалеко,
далеко… тъй, над ширнали жита
и по овразите се спуска меко…
а сърпът плаче в мъжката ръка.
Момински ясен е… изпълнен с мъка ...

– Богове. – прошепна Сам.
Бе неспособен да откъсне поглед от корема й. Лечителят се беше погрижил раните да заздравеят почти напълно, но той ясно можеше да види следите от зъби и дълбоките вдлъбнатини в кожата й, където парчета от мускулите й бяха откъснати. Още едно захапване и гулът щеше да достиг ...

Мислите, че флагът ни не е важен!?
За този пилон оревахте орталъка!
Украинско знаме веехте на Рожен,
но и наше се вее, за вас каква мъка!
Ами бийте се в Донбас, няма пречка, ...

Шум и тишина измерени във честота
наскоро открили учени и в тишината
намерили във мисълта трептения
Забранени интервали повече от Дебюси
Фавна след следобеден сън някой днес откри ...

С любов и мъка
Ти казвам аз
Сбогом, скъпа
И се чудя дали
Илюзия си била ти ...

Не бях убиец, но заради тебе съгреших,
не знам откъде извадих куража, че убих.
Две очи невинни страдат,
а от душата ми парченца падат,
защото в този летен ден, ...

Съвсем забравил бе Момчил за Рики.
А кучето в спокойна дрямка спеше.
Навръщане качи един старик и
седалката със него той делеше.
- Ти сам пътувш, другите къде са? ...

МИГ ОТ СТОЛИЧНАТА ЖЕГА
... от жегата се бях разкапал яко –
на сянка седнах в близкото бистро.
Поръчах си кафе със малко мляко.
След него пих три бири – на ангро! ...

По хлъзгавите тесни стъпала.
Под арките с трендафили надвиснали.
С просмуканото яке от дъжда
и някаква тъга внезапно плиснала.
С предчувствие за тягостен финал. ...

II. Искрата любовна
Искрата любовна от Бог сътворена,
при среща с душите за обич пробудени,
прониква в сърцата, щом е споделена,
събира в семейство жена и мъж влюбени... ...

Нагоре по зелената ливада,
нататък -- към отвъдните гори,
минавам през мочурища и вади,
край гъби в малки дъбови кории.
Дървета -- великденски великани -- ...