играта
на слуги
и „господари“
и днес
с безкрайна скръб ...

Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.
Навярно добра е и вярна е тя, ...

"Тежко, тежко! Вино дайте!..."
Христо Ботев "В механата"
Топло, топло! Лед ми дайте!
Охладена дано аз забравя
тая жега що вий не знайте ...

"Соната лунна" и далечен спомен,
от светли ноти сълбица плете
и сбира се в ръчичка на дете,
светът, а те твърдят, че е огромен.
Ако им кажа, зная, ще сгреша, ...

Обичам да те гледам заран
на сън, когато се усмихваш
и страшно ми се ще да вярвам,
че във съня си мене виждаш.
Блажено се протягаш и се галиш. ...

уж -
семейства - но
където любовта бездейства

КРАЯТ НА ЗЕЛЕНСКИ
... понеже си е кукла на конци
и диша си последните минути,
ще му отиват златни обеци! –
които ще му купи Вова Путин. ...

Опашката пред баничарницата. Кучето по навик обмирисва краката на хората наоколо. Стига до един полицай – американски тип. С шкембе, висящо над колана.
Той го поглежда:
- Само да не вдигне крак…
Светкавично казвам – без да се замислям:
- А, още няма политическо отношение към властта… ...

Глава 12
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...

Целувка тук, целувки там,
целувам всяко сладко кътче...
Така си вкусна, ще те ям,
(по-гладен съм от Кумчо-Вълчо)
А ти усмихваш се, не бягаш, ...

Налей в очите ми заблуда.
За миналото не тъжи.
Отдавна любовта е луда
и резистентна към лъжи.
Сега говори Тишината. ...

През едно
Редуването на нещата, - на дните и на друго всичко - принцип е в природата.
Вълната морска идва - удря се в брега, идва после втора, трета.
На махалото законът.
Положение едно начално, после второ крайно, после третото е първо. ...

Понякога не ми достигат думи,
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти ...

Вещицата освободи Сам около час преди зазоряване, но по-важното – преди каквото и да бе направила Елизабет да стигне до нея и да я принуди да посети храма лично, за да потуши пожара.
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...

Бастилията нявга падна – дойде светлината!
Французите храбро поеха по пътя на борбата,
показаха ни как се защитават права изконни!
Те са силни, защото в сърцата са свободни!
С упоритостта, с волята, с усилията, с дело ...

Не съм готов да се предам без време...
Не искам горчилката да усещам аз.
Не съм от хората които без време
да потънат в грях... човек съм.
Не търся върбовата свирка – ...

Не знам дали е чудо любовта,
и дали желае, чувства и обича.
Дали е с образ на жена
или ореол е над главата на светица…
Не знам, за нея ли са водили войни ...

Горещо е. Млякото в обора,
събирам във пакетчета. На прах.
Потя се. Няма място на простора.
Комарите да гоня вече спрях.
И климатикът вече се задъхва... ...

Моята героиня е обикновена, вярна съпруга. Под обикновена не означава грозна и невзрачна, а само млада жена, която никога няма да видите по излъсканите списания с полуголи миски и моделки. Тя е една от многото жени, които живеят само в реалността, създали семейства и ходещи ежедневно на работа. Има ...

В постелята на лилави поля
по залез.
На север вече звездната кола
подкара.
В далечно село първа светлинка ...

Каквато си, такава те обичам,
каквато съм, обичаш ме и ти.
Пред никого така не съм се вричала,
в нозете ти са моите мечти.
Мен никой друг не ме е утешавал, ...

Бягай бързо! В обратна посока!
Аз съм силна, гальовно драскаща котка.
Нямаш толкова свобода, колкото искам!
Да съм твоя за винаги... не ти стиска!
Старо вино съм за ценителски малки глътки. ...

Малки капки дъжд бавно падаха по земята. Ивелина трясна вратата и излетя като вихър навън. Беше грабнала в бързината якето си, но забрави шапката си и косите й се разпиляха по гърба й. Още чуваше пиянските брътвежи на баща си, а тежката му плесница пареше по скулата й. Добре, че устната й не се поду ...

Пийни за мен преди да ме забравиш
и да подготвиш мястото за друга.
Желая ти късмет и много здраве,
макар да нямаш никаква заслуга.
А ти ми пожелай да съм спокойна, ...

Мощната немска кола ревеше по пътя. Скоростта с която се движеше по малките неосветени околоселски пътища бе около 100 км в час. Музиката на модерната уредба в колата кънтеше на метри след нея. Депутатът Димитър Марков пътуваше към София след поредния ден на срещи с местни организации на партията в ...

Забравяй ме. На глътки.
Между другото.
"Забравяй ме" Жени Иванова
Забравих я.
Погребах мъката по нея. ...

"51 seconds" Nasko Hristov Rocksky&Venes Vanya Kuzeva
Песента е издадена от AKUNA DIGITAL UK
https://youtu.be/n9pfSIw3kI8

Моят градски и приятел Кембъла казваше: „Българското хора е национално явление, израз на народопсихологията. Играе се в кръг, с лице към центъра. Гледа се тоя отсреща и никога назад, към тия отвън. А отвън са хищниците – башибозуци, заптиета, обикновени айдуци. Българинът не смее да ги погледне в оч ...

Старият полковник се зачуди. Свърши ли всичко нужно тая заран? Събуди се, огледа тавана, пусна телевизора. И го пусна нормално – звукът на макс. Нека оная патка отдолу и нервният младеж отгоре да чуят новините. Щото иначе надали ще се сетят сами да видят какво става по света и у нас. От опит знаеше ...

Казваш ми:
Какъв късмет,
да се срещнем случайно,
аз да се влюбя в теб
и ти да се влюбиш в мен!... ...

Какво ли правя тук, защо ме има?
Аз – късче страх в света за смели хора.
Родих се в най-обикновена зима–
аз – сняг, започнал да вали нагоре.
Под стъпките ми скърцат стари болки. ...