Гумите на колата пееха по асфалта. Тук-там останали големи орехови дървета хвърляха сянка от есенното слънце, с листа в един такъв неопределен цвят, зелено,жълто, кафяв. Крайпътните дръвчета и те бяха обагрени в подобна палитра. Колко права е мисълта '' Природата е най-великият художник ''. Есен е, ...

Скитникът арменец 32
Преди много години една немска фирма провеждаше семинар- представяне не своите продукти за “Защита не металите от корозия”. Работех в ДСО” Водопречистване и защита на металите от корозия” и естествено фирмата беше поканила сътрудници на нашето обединение на този семенар. Ръковод ...

Виновен съм...
Пред себе си..! Пред теб..! И Бога..!
Виновен съм..! За мойта суета...
Признавам си..! Без теб, не мога...
Не мога да загърбя... Любовта..! ...

Фалшивото се вижда отдалеч,
а в тишината, мъдростта мълчи.
Някой стърже истини със меч
в стремеж, фалшивостта да не личи.
Но мъдростта не чува този звук. ...

ПЪТНИК ПРЕЗ НИЩОТО
Тъгите ми са все неравноделни
и мога с пръсти да преда мъглата.
С мълчание стартира понеделник,
и седмица съм роб на тишината ...

КЪЛБО ОТ РИМИ
… изглежда, че навреме остарях – и кефи ме, че нямам време вече,
и дишам си между сълза и смях, един старик! – на римите обречен,
и връзвам ги – една подир една – да се ветреят – чирози на низи! –
опастрих ги от завист, злост, вина и нося – чисти! – белите си ризи, ...

Правопропорционално на:
изпити менти,
жестоки менти,
неизплатени ренти,
снижени дивиденти, ...

Стани, върви, Земята се върти.
Животът е за силните хлапета.
Отчаяните в мрачни дълбини,
далеч са от красивата планета.
За тях остават малките звезди. ...

Част 14
Прозрачния затвор бе празен и мрачен заради времето навън. Кольо се беше свил в един ъгъл и гледаше навън. В този момент съжаляваше, че беше предизвикал да го накажат. Ако не беше останал в розовата тоалетна сега щеше да има книга за четене. В далечината над морето проблесна светкавица. Но о ...

Подари ми
Подари ми тази есен,
подари ми красота!
Подари ми цвят небесен,
подари ми нежността, ...

Цветовете тихо ни нашепват:
"Шарена е любовта!"
Сърцата сгушени потрепват,
колко сближаваща е Есента!
И гледайки те във очите, ...

Целувка, гуш и топлинка
до мен, която ме разтапя.
Игри на лунна светлина,
сега ще те захапя...
Ммм, сладко, вкусно изкушение, ...

За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите з ...

Когато се оказах на това място (Откровения), ме обзе чувството че вече съм изживял това някога. Сега след десетина дена си спомних: Като ученици и войници издавахме ръкописен вестник. Същите стихчета и картинки! Броевете пътуваха с обикновен пощенски плик, леко издут. Издава се по ред, ту от Добрич, ...

Гуидо Каталано - Всичко е грешно
Tutto sbagliato
E fu così che ci trovammo
nel posto sbagliato
al momento giusto ...

Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години, ...

Есенно ветрило
с грейнали листа.
Време капе мило
слънце в утринта.
Топло е и ведро ...

Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!) ...

Познавам любовта.
Тя крие живи въглени в очите.
Лек полъх вътре в теб
от пеперудени крила
и лумва пламъкът опустошителен - ...

Като сиви нощни птици
облаци крила размятат,
сенки призрачни повличат
и връхлитат на луната.
А луната им прощава. ...

Очите на баба Илина се взираха в далечината. Болката се бе скрила вътре, а съмнението сви гнездо в нараненото ѝ сърце. Страхуваше се от тъмнината. Там в сенките, скрит стоеше образът на момчето от бунара. Той се спотайваше в най-тъмната нощ. Нейният час настъпваше и тя знаеше, че щеше да я чака отвъ ...

Обичаш ли я..? Я кажи...
Извикай..! Изкрещи го сред тълпата...
На Нея... И на всички покажи...
Че Тя за теб, е всичко... И Душата..!
Обичам те..! Извикай..! Изведнъж... ...

Къде отиваш, когато затвориш очи,
кой на твоите мигли заспива,
и броиш ли уморена мечти,
на крилата на нощните птици?
Къде отиваш, когато усмихнат съня, ...

дъщеря ми
обикаля света
проговаря езиците му
изучава културите
дете на християнка и мюсюлманин ...

***
С леки стъпки
по тревата отива
си пролетта... Май.
*** ...

И ето отново съм щастлива.
Там се чувствам жива.
Как го постигате това не знам?
Всеки път искам да съм там!
Най хубавото време е прекарано с вас! ...

Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтр ...

Нобелов лауреат превърнал детектор на лъжата в измерител на злодейска наклонност. ООН номерирала анонимен списък за морална чистка чрез автоматична евтаназия.
Заизчезвали псевдоелити, кримита и т н; животът забързал към едемски. Останали само невръстни; в детска градина назубрили маснекултура.
Сега ...

ТРИ МИНУТИ
Стана късно и смрачи.
Тишината се разлива.
Трябваше ли да мълчиш,
че от утре си отиваш? ...

БАЛАДА ЗА ТЪРПЕЛИВАТА КАПКА
... най-търпеливата в света, блестяща, малка, упорита,
с каква изящна простота! – дълбае капката в гранита,
а той е страшно търпелив – и като жаден я преглъща,
но капката спотайва взрив във своята дълбока същност, ...

Една жена не яла гъби.
Съпругът, бесен от това,
изчупил всичките и зъби
да изяде поне една.
Житейска някаква идилия ...

Ветрецът носи група празни думи –
разхвъляни , съблечени , неподредени ...
А аз ги сещам - като вражески куршуми -
да фабрикуват отговор у мене ...
Луната шепне мисли изстудени ...

не казвам
за гравитацията,
за подводните камъни.
Нямам повод
да плача ...

На две сърцето
в мене счупих,
да ти дам на теб парче.
Свалих небето,
слънце купих, ...

Глава 46
Мрачни тъмни облаци скриваха звездите и луната над Онгалград. Дъждът още не беше завалял, но студения северен вятър подсказваше за него. Цялата холоранска армия стоеше пред стените на Онгалград. Всички те очакваха тази вечер да влязат и да плячкосат столицата на Белгар. Император Кърт Дерин ...

Д И Р Е К Т И В И
Книга втора,глава четвърта,
от двайсет и шести до трийсет и първи куплет,
нещата казани са така,
като подредбата във букет. ...

Искаш да се върнеш,
след туй, което стори !?
Пак да ме прегърнеш,
"не можеш ти без мен!".
А защо да те приемам?! ...