Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие ...

Вратата ти след мен ще се затвори,
ще бъде твърде ясен аргумент.
Стократно пулсът ни ще се повтори
в един реално откровен момент –
горещ и гневен, чувствен до омая. ...

Делничен ден с поток от хора по улиците. Седнах на една пейка пред малка църква, за да изпуша цигара. През отворените врати виждах олтара и премигващите свещи. Край мен се понесе смрад, сякаш някой гори овча вълна. Последва ужасяваща кашлица. Отново бе, Никой. Пушеше огромна пура, от която се разнас ...

МИРИШЕ МИ НА ИНДРИШЕ
... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,
на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи, ...

Под сивата аура на небето,
на ръба на тази скала,
прегръщам коленете си.
Вятърът шепти
мръсни думи в ушите ми ...

Сърцето ми... отново страда
и плаче, моли за пощада...
но ти жесток си и студен си,
уж искаш ме, а всъщност... уморен си.
Аз молих се приятел да намеря, ...

Глава осма – за бързореките
Та, въздъхнах аз. Ония като се поогледаха, рекоха по едно: „То няма смисъл…” и излязоха. Закачих вратата. Седнах, сипах си от онова малкото шишенце, дето го сменям на три дни. Гаврътнах като сахарски пясък първи сняг. Добре, че съм мълчалив и кротък, та и този път ми се р ...

Правя каша,
каша гъби...
И усмихната
до зъби
ти изпращам ...

Да избягаме със тебе двама,
този свят е много, много луд!
Да потърсим пак звездите и луната
и гласът ни нека бъде чут!
Давай да избягаме накрая ...

Пространството е свят.
Смисъл то е - мисли, чувства и предмети.
Същества.
Живот и отношения.
Природа е пространството. ...

На тебе лека нощ ще пожелая
и с теб ще бъде моята душа!
Свободна ще се рее във безкрая,
но тук, при теб ще си е у дома!
Спокойно спи! До тебе пак ще бъда! ...

Напука се черният ръб
и времето, съмващо, рукна.
Превърна се църквата в пъб
и в алена диря с мен хукна.
А виното стана вода ...

В мраз и болка душа тъгува,
слънцето залязва, иде нощ!
Дух във вечността ще отпътува,
ще изчезне бавно сетна мощ!
Дете, за теб си мисля аз, ...

Умно ли е да споделяш мисли!?
Или просто ти си идиот...
не виждаш ли че всичко тъне
в пошлост и лъжи. Слепец не е.
Родолюбец... не. Човек ,нормален ...

Ние сме щастливо море.
Моите и твоите вълни се сливат.
Щом до теб с любов се допре
сърцето ми, твоето сърце открива.
Ние сме щастливо море. ...

РАЗЛИЧНИТЕ
Време е да получиш дара си.
Татко, моля те! Видя, че няма богове.
Нищо не съм видял. Така живеем от стотици години и сме си добре. Една приказка на странник не променя нищо.
Но той идва отнякъде и знае много неща. Антонио също е доказателство. ...

И сякаш си приличаме, но чужди
лица се срещат ден след ден.
Пребледнели от любовни нужди,
не беше истинско това за мен.
И сякаш нощните ми стъпки, ...

В неделя, след завръщането ни от пътешествието до Седона през празничните дни по случай Деня на благодарността, почувствах необяснима мирова тъга да обзема цялата ми същност. Все едно нещо съществено ми беше отнето. Предполагам, на всеки му се е случвало след раздяла с хора и места, с предмети или ж ...

Завещание
След време аз ще си отида, сине,
и ти ще трябва да се бориш сам!
Не бой се! Всичко лошо ще отмине!
Сигурен бъди! От опит знам! ...

През живота си ще изпиташ много болка в различните ѝ форми, но ти се стреми към тази, породена от усилията ти да станеш по-достоен човек.

Мисля си за теб,
за сладкият ти аромат.
Как попиваш във душата ми навред,
как със теб, съм пак хлапак!...
Безнадеждно влюбен, замечтан, ...

Към теб обръщам се аз за пореден път,
а дали ще да е и последен?
Не знам дори самата аз.
Поредна вечер, поредна нощ,
тихо приседнала над листите бяла хартия, ...

Всеки път когато споменаваш
НЕЯ
преглъщам тъгата си
заедно с няколко глътки студено вино на вечеря.
Всеки път, когато ми разказваш как си я прегръщал ...

Дарбата - да се обича -
от Твореца произтича
и вселенно се вгнездява,
и Любов да Ѐ! - Вменява!...
Дарбата - да се обича - ...

Скитникът арменец 49
Стара Варна през погледа на един стар софиянец.
Посвещавам този разказ на едно изключително симпатично семейство варненци, Таня и Бисер Михайлови, и техните синове Виктор и Александър.
Топла лятна нощ през Юли 1953 година. Тъмно синьо небе обсипано с милиони звезди и луна окъпан ...

Колкото и да е непонятно,
животът гони своя цел
да трупа спомени стократно,
през вековете сам поел.
От малко зрънце под земята ...

Помня адреса
и тротоара,
люлката и едно такси.
До депресия
ме докара. ...

Вървят си люде, из снегa,
един потегли - други спрат.
Вървят и зарад път,
потръпва топъл им дъхът.
Вървят си люде, из снега, ...

ИЗГУБЕНИЯТ ВЕК
След всяка буря да възкръсвам
понякога е много трудно.
Едва-едва стоя на пръсти
и има риск да се катурна – ...

не съм психолог
Родна кифла се залюби,
с украинец този път!
Вкус и мирис тя загуби,
куцаше й и умът! ...