Посвещение: за един малък принц
На края на земята загива времето в сапунени балони.
На детска люлка се люлее спомена ми за света...
Високо бъдещето се заплита в мъртви клони...
А ти, все още златокосия, подаваш ми рисувана овца!! ...

Качвам се отново
на следващия бавен влак.
Не вземам нищо, даже сака,
с надежда, че ще сляза отново пак.
В него никой, само машинистът, ...

Не питай
Ръка ти подавам.
Не питай, не питай
накъде те повеждам...
Аз самата не знам. ...

Подир облаците
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен. ...

По пясъка вървя
и си мечтая
за лунната пътека през нощта,
как нося се по нея до безкрая...
дали е сън, ...

Познавам любовта.
И двете й различни страни.
Изпълва те с чувство голямо
и едновременно ужасно боли.
Познавам самотата. ...

Го Дзи Ла бавно пристъпяше през селския мегдан. Подире си влачеше една мотика, но не сечивото правеше толкова впечатление, зер и на други се случваше да се прибират към къщурките си кой с лопата, кой с мотика, кой с каластирка, а огромната бала бурени, оплетени около дръжката му. Имаше троскут, балу ...

Ден 2
Събуждам се. Спах ли изобщо? А, не. Ходих на дискотека. Приживе така и не ми се отдаде възможност да се позабавлявам на подобно място. Изобщо не беше като по музикалните клипове. Такава пушилка никога не бях виждала! Дори и да знаех, че не я усещам... я усещах! Освен това по канапетата седяха ...

Истина или лъжа,
но аз страдам в любовта!
Невъзможна май е тя...
Да се боря ли срещу това?
Да се боря ли за теб? ...

Навярно Господ е щастлив.
Блазе му.
Там, в Рая сигурно е хубаво.
Но тук
Небето от беззвездие ...

на една греда съм
от известно време
между къщите
запарвам мате
и гледам да не си ожуля бедрата ...

БЕЗ СМЯХ
Не тъгувам
и не плача,
но не се и смея.
Вегетирам ...

Моите деца добри
Моите деца добри,
нагиздени като балерини,
прибраха се в зори,
сякаш слезли от витрини. ...

Всеки нов ден аз виждам... Старата Картина

08.09.2008
Ще ти пратя писмо в бутилка,
и дано то пристигне при теб
по- доре късно, отколкото никога
и дори да премине океани от лед. ...

Исках да напиша
стих за теб...
Но ме задушава
мирисът на нафталин.
... ...

Очакваш ли ме?... Вечна е душата ми,
от теб измислена, във външността се скривам,
преливаща от полетите изумрудени,
не те докосвам... само те рисувам.
Усещаш ли ме?... Капката роса съм, ...

По алеите слънцето пробягва
със своите есенни лъчи.
Момиче нежно там лови ги
и ги вплита в своите коси.
То отмерва влюбеното време, ...

Не съм ти казвала за другата -
онази, дето в мен се е смълчала,
не я научих да прощава -
душата ù е почерняла.
Да те обича, дваж - да мрази, ...

В главата ми пулсират ноти -
тъжна песен, стих небрежен,
тътен от стихийни бури,
Вятър във пустиня, осиротели думи.
Гласове раздират мрака. ...

Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг
съдията отгоре. И строго ме съди, ...

Вън вали. И вътре в мене също.
Всяка капка е стрела,
забиваща се във сърцето ми.
И плача аз със кървави сълзи,
че загубих те, любими мой. ...

Знам, че пред мен има стена
и въпреки всичко това давам газ.
Буташ ме право към моята гибел...
Чудя се, кога всичко ще избухне?...
Ще остане ли нещо от мен? ...

В безмилостно безвремие живеем,
безкрайно обезверени, обезкървени;
влачим кръста си по пътя,
гневим се, че и ние ще изтлеем.
Сърдим се, че кръстът ни е тежък, ...

Секс, лъжи, дрога и пари
Във вечна битка сме аз и ти,
битка с времето - за нашите мечти,
битка за всичко на света,
излишна остана само любовта... ...

Прекършената ми душа
И душата ми пълзеше в свойта клетка,
без сила да издигне пак глава,
а спираше я само таз решетка
към така бленуваната свобода. ...

Поредна сутрин,
надежда и желание.
Пореден провал...
Нима не го очакваше?
Денят не си личи по заранта?! ...

И какво от това,
че бях там -
в ямата,
при Траяновите уши.
Бях чувала и преди ...

"Обичам те" не каза а извика силно
без глас със думи от сърце ли питам...
а моето сърце потрепна затрепери
ослуша се унесено се притаи до запетая...
поглежда крадешком към теб ли ...

изгубих в диалога със себе си
когато се хванах тихо да светя
до един недораснал четвъртък
при някакво тихо безвремие
а на белия лист вече пишеше ...

През манастирските поляни диви
простря сърцето си игриво.
Посочи му пътека свята
и го отпрати през гората.
Сърцето тръгна в своя друм незнаен, ...

КАК БИ ИЗГЛЕЖДАЛ ЕДИН СВЯТ БЕЗ НАСИЛИЕ?
Днес насилието е навсякъде около нас. То не се измерва само с войните, терора и боевете, но и с думите и критиките, които изричаме, за да обидим някого. Хората приемат насилието за начин да покажат силата и властта си или да докажат, че са прави. Но те не осъз ...

Много, много отдавна,
когато бях още дете,
исках да съм Василиса прекрасна.
И често, вместо мащехата на Снежанка,
заставах пред едно старо огледало ...

Разпусна нощта
свойта дълга коса
и загърна гальовно
небето.
С воал тъмнина ...