ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...

Българийо красива,
душата ми се свива
като гледам млади хора,
как нагло те погазват
и в чужбина - тяхната изгора, ...

Времето тъй бавно минава,
до връщането толкоз много остава.
Ти си тъй далеч от мен,
без теб за мен няма следващ ден.
Не знаех, че толкоз ще ме боли, ...

Във съня ми те довяли
бурите неотшумяли.
Затова безсънен бродя
от стая в стая,
от спомен в спомен ...

Виждам отново въздуха сгъстен,
по него се нося, на страстта във плен.
Той стана плътен, а аз - разредена,
сякаш от едно сме в цялата Вселена.
Любов ли е това? Не знам, все тая! ...

Когато погледна ме в очите:
Ако сърцата винаги се търсят,
може ли моето да си намери дом?
Аз бях търсил.
Мечтата не може да вземе мястото на любящата му, ...

Но... удавих се в капки любов
с които ме даряваше рядко
бях дивеча на нейния лов
с привкУс на горчиво и сладко.
Преглъщах с сухо гърло и се радвах, ...

Двама на плажа
клепки морно докосват,
устни играят.

Молба
Носиш въглени в очите,
изгарям щом прошепнеш моето име...
Ако си огън, паднал от звездите -
не се страхувай - опари ме! ...

И когато политам носена от крилете на вятъра,
и когато се надбягвам със съдбата,
и когато любимите ми хрътки
надвикват с вълчата си песен тишината,
аз пак те проклинам! ...

За "бели" дни и общо бъдеще мечтахме,
за вечно приятелство се клехме,
смели желания, бъдещи копнежи споделяхме,
всичко по равно на две сърца деляхме.
Звездите красиви,залезите омайни гледахме, ...

Трябва да се счупя,
за да се усетя цяла.
Трябва да се срутя,
за да се сглобя.
Първо черна, после бяла. ...

Не ме разплаквай. Помня го плача.
И се зарекох вече да не плача.
Не я измисляй дългата луна,
не ми припомняй нощите-палачи.
Не ме събуждай. Искам да съм сън, ...

Ръцете ми - цвете са в пустиня.
Очите ми - светулки в тъмнината.
Сълзата ми - отронена бавно.
О, любов, къде си? Ела поне за малко.
Докосни нежно косите ми, ...

Излизаш да се разходиш
да се разсееш от изнервящото сиво ежедневие,
да пиеш по кафе с приятели добри.
Нощ толкова приятна и тиха,
напомняща ти за онези летни вечери, ...

Промените са хубаво нещо, ще кажат някои, други пък - че са необходими.
Каквото и да ми казват другите се убедих, че те са просто неизбежни.
На повечето от нас ежедневно ни се налага да се справяме с всякакви трудности. Начинанията ни, дори и нравите ни, търпят промени. И макар и да не вярвам,
че чо ...

Това, което искам да ти кажа
е, че те обичам, скъпи мой!
И любовта си с нежност аз да ти докажа!
Желая да си вечно само мой!
Да те даря със всичко, от което се нуждаеш! ...

Отлитат дните бледо смирени,
приема ги безкрая в своя покой,
чувства в сърцето отдавна стаени,
беэстрастното време отнася ги в рой.
Не ще ги по пътя слънце огрее, ...

този път
ще оставя нощта
да пофлиртува с мен
както пчеличката
с тичинката на цветчето ...

Преплетени пътеки... асфалтово черни,
от призма пречупени в еднакъв калъп,
остри думи лютят в очите неверни,
човещината май вече превила е гръб.
Угасват искриците в нежната длан... ...

Усмивка...
Дали за това, че не можах да открия
вратата на вярата и добротата в мен.
Или защото съм много ранима,
като стъкло се чупя всеки ден. ...

Подари ми усмивка,
за която силно копнея,
подари ми усмивка,
когато тъжа или когато се смея.
Подари ми усмивка, ...

Да просиш любов не си заслужава,
да искаш да те обичат е грях,
цял живот за любим да се бориш
е нелепа и грозна съдба!
Да търсиш щастие, където ...

Остана ли сама накрая,
ще бъда като призрачна луна,
потънала в небесния безкрай
на многохилядния звезден рай.
Но щом зората зазори, ...

Пожари, огън и любов.
Мечти и блянове.
Сега сме други и светът е сякаш нов.
Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.
Сега е друго. По-далечни сме. ...

Аз обичам да те гледам,
аз за теб обичам да мечтая,
мечтая, но не, не те желая.
Не вярвах, че те има, съвършеният ми Бог!
Така прекрасен, като диамант в пустиня. ...

Тя идваше бавно и незабелязано.
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...

Не те ли носи на криле,
не те ли пази от всички страхове?
Като ангел в нощта
спуска се една ръка...
Протягаш се за обичта, ...

с горест скрита във сърцата
гледат и се молят те
с тиха нежност на луната.
Колко трепетни души
в тихи нощи сребролунни ...

Умря поетът на принцесата,
във замък от мечти и погледи!
Не се събуди принцът от пиесата!
Останали са само спомени!
Умря - на разказа в есенцията ...

Илюзорно
Устремът е моята инерция -
тази, с която по навик обичам,
тази, с която по навик те търся
и тази, която наивно отричам. ...

Стоя самичка с поглед, вперен в небесата.
От остър писък наруши се тишината.
Падна от небето малко птиче бяло,
опитваше се, но не беше оцеляло.
А другарчето му, тъй самотно и ранено, ...

Кой реши
да ни озаглави, че ще сме хора?
Кой реши
да заблуди света,
че ще живурка в служба на нищожния човек? ...

Аз не притихвам вече. Като тях.
Не съм притихнала.
И днеска
по лицето ми
наместо сълзи ...

Пресъхнали устни потрепнаха в мрака,
проклинайки онзи ден,
в който се докоснах до тебе,
в който ти обеща да си до мен.
Запали пожар в душата ми, ...

МЪЖ
Пред теб планини не сривах.
И кули Вавилонски не градих.
До Африка не стигнах дива.
Препънах се във моя стих. ...

По бузите се стекоха
горчивите й сълзи.
Стоеше свита
в празната стая.
Белите замръзнали ръце ...