Да убиеш вълк...
Да обяздиш вълк!... Напук на страховете...
Във стъпките му шеметни да тичаш!...
От завист ще умират боговете,
че него повече ще го обичаш... ...

С оглушителен вик ти протегна ръце
и успя да докоснеш нозете ми.
Пламенно чувство с порив пробуди
и разчупи леда на сърцето ми.
И цялата наша потребност от нежност, ...

Очите ми са неми от вълнение.
Ръцете ми са сухи от тъга.
Аз търся свойто ярко вдъхновение
сред куп препечено разголени тела.
Морето с хоризонта се целува. ...

Защо се завръщаме винаги бездомни у дома?... Силно обичани, с толкова сол по кожата...
Как така сме щастливи - от погледа на онези очи, в които има споделени мечти... И чуваме стъпките, които ни карат да вървим след тях, нагоре-нагоре - към спомените ни - така реални, дръзки в бъдещето ни.
Завръщаме ...

Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...

Разказът е отличен в конкурса "Всеки си е башка луд" и ще бъде отпечатан в сборника на конкурса "Всеки си е башка луд"
От лъскавия апартамент над мен всяка вечер влизаха и излизаха елитни проститутки. Едни от най-елитните в града. Между тях имаше много манекенки, все запазени девойки, дългокраки, с ...

ПРОШКА
Улиците са пусти като изоставен храм.
Целият град е съсирена кръв на времето.
Пушекът от комините рисува съдбата на огъня във въздуха.
Спуснатите пердета крият тайнственост зад себе си. ...

Летището – малко и неугледно, блъскащата жега, двамата таксиметрови, които ме заговориха и ми подариха запалка да пуша, докато чакам. А дори не бях сигурна дали някой ще ме вземе. Пазя я тази запалка. Удивително не я загубих както всичко, което перманентно губя и намирам късно.
Палмите, огромните фи ...

Няма по-хубава страна от нашата родна.
Тя е блян и зов, божи благослов.
Тука Ботев, Левски стъпките си крили -
свещената земя спасили
от душмани и хайдути, ...

Очите по-тъмни от нощта,
косите пламтят като искра,
кожата пари, гореща е, кипи,
движенията й казват: "Спри! Погледни!".
Устните с вкус на черно кафе ...

Каквото получа, ще дам
Ако скочиш, ще те хвана,
обещавам ти тук и сега.
До теб завинаги ще остана,
ще се преборя с всяка беда. ...

Ти си моят глас разумен.
Ти си всичкото, което аз не съм.
Ти си моят кръст изгубен.
Ти си малкото реалност в моя сън.
Аз съм твойто диво подсъзнание. ...

Синьо не ми отива.
Синьо е синьото цвете.
Даже небето менливо,
пери се с облаци. Ето ме
пак на друма - ...

Обичай ме в южняшки вятър,
щом ти косите разпилей!
Обичай ме във лъч от слънце,
за тебе сутрин щом изгрей!
Обичай ме в две глътки вино! ...

Спомням си аз дните с теб
как ти разтопи сърцето ми от лед.
След трудната раздяла свърши мойта радост,
но ти ми върна нейната сладост.
Спомням си как спа в моите прегръдки, ...

Очите сълзи ронят,
"Любовта не съществува" устните мълвят,
плътта ръцете гонят,
те искат да те задържат.
Очите лъжи повтарят, ...

Макар да съм безумно грешен,
със разум слаб и крехка воля,
и неразбран, и даже смешен,
аз Господ-Богу тъй се моля:
Дари ме, Господи, навеки ...

Колко жалко е, нали?
А колко често се запитваш "дали", "или"?
Дали когато маската свалиш,
или за слава искаш ти да победиш,
не нараняваш някой, който те обича, ...

А УТРЕ...
Посоките останаха без пътища...
Сам съм скитник по неволи.
Полета сиви и оголени
откраднали са всички сънища... ...

Взех лист и черен молив,
написах адреса ти с много любов,
сложих усмивки навсякъде.
Дано ги видиш и се усмихнеш.
Нали това исках? ...

Аз съм тишина и призрак,
стон нечут, недоловена дума,
а ти си стряскащ крясък,
роден в една реалност-измама.
Аз събирам всички чувства, ...

Неприятната мисъл идва внезапно. С първите пробождания отляво. Или с първата сутрин, когато без да си препил предната вечер, се събудиш без ерекция. Или пък с осъзнаването, че скоро няма да имаш никакъв шанс с 30-годишните... Мисълта пропълзява в теб и се забива в мозъка ти като тлъст червей - живот ...

Пролетно
Сред полянка замечтана
тъй облегната на длани,
плъзвам поглед в синевата,
дочувам музика позната. ...

Пореден земетръс ме завъртя,
основите поддадоха под мене
от думи -
тържество на яростта
и тон, ...

Провря се слънце
през кристалните капки.
Търся дъгата.

Andain - You Once Told Me
You once told me I wouldn't know it enough
Well, let me tell you something
Yeah, I do
You once told me I wouldn't feel it enough ...

Three Days Grace - Home
I'll be coming home
Just to be alone
Cause I know you're not there
And I know that you don't care ...

Сам си и аз съм сама.
Не превръщай нощта ни във болка.
Пристъпи пак до мойта врата.
Позвъни - аз пак ще отворя.
Виж луната и тя е сама, ...

Поглежда през прозореца в нощта,
навънка мрак и тъмнина,
навежда тя глава, а в душата
болка и тъга.
Когато птичето запее, когато слънцето ...

Имах - като всички -
роден дом.
Имах си
и майка, татко.
Детство, ех! ...

Различна от другите е таз' поема.
С много хумор обилно напоена.
За кеф го правя. Нещо като шоу-програма.
Танцува ми се. Коя от вас иска да ми е дама?
Като казах дама и се сетих за абитуриентския си бал. ...

Изгарящи и чисти,
извират от сърцето,
преливат във очите
и вливат се полека
във жадните ти устни. ...

Следвай инструкциите за пациента
Там всичко е описано
Причините за заболяването
Точните дози прием
На гладно ...

Удави се басейнът във свойте сълзи,
защото празен пак остана
и нямаше следи -
влизайки във него забравяш всичко ти,
прозират във небето изпарените мечти.

Лято е.
Жега е.
Морзово...
Розово...
Крейзи момичета ...

Очакване
Чакам... Още колко време -
миг ли само или векове?...
Думите ми, знам, летят към тебе,
но... къде са ...