Октомврийски хлад.
Прегърнах я. Целувка...
И все пак зъзна.

Има пътища минати
със бързи мотори.
Има кратко “довиждане”,
или дълго говорене.
По неравните пътища ...

Скърца острието на бръснача.
Лъжа огледалото пред мен.
Погледа по образа подскача.
Жив останал съм и този ден.
Сметка искаш ти, Живот. ...

Път незнаен съм поел, както всички други.
Толкова съм смел, побеждавам всички мъки.
С доспехи от надежда и мечове от любов,
страхът в мен изчезва, готов за подвиг нов.
Битки водя с незнайни воини, ...

Не стой на прага.Влез и приседни.
Отдавна ти простих за греховете.
Сега живея с чуждите съдби,
които ми донасят ветровете.
Отдавна се преборих с гордостта ...

Магия закътана, в пространството
печатана рисунка на коприна,
обветряно платно на непотънал кораб,
бродирана по дреха на тъжен клоун.
Магия нареждана, с обич не просена, ...

Гладно куче залая в квартала,
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си товара да смъкне...
По ръцете си, вместо смарагди, ...

The sky is red, I don't understand,
past midnight I still see the land.
People are sayin' the woman is damned,
she makes you burn with a wave of her hand.
The city's a blaze, the town's on fire. ...

Gala
Faraway
It's your name I hear
inside my head.
Sweet ...

John Mayer - Slow Dancing In A Burning Room
It's not a silly little moment,
It's not the storm before the calm.
This is the deep and dying breath of,
This love that we've been working on. ...

"Сезони"
Събуждаме се в лятната омара
с тела преплетени и топли,
изпълнени с любов и вяра,
със спомен за вълни и лодки. ...

“С
ъществува легенда по-стара от самото време. Легенда за Арах. Висшата единствена сила създала всичко. Никой никога не е виждал лицето му. Всички виждат само Светлината му. Арах се бори срещу Арк, древно зло, което поглъща всичко по пътя си. Арах създава всички светове, като първият е неговата люлк ...

Помня снежинките, топящи се
върху жарките ни устни!
Помня капките дъжд, стичащи се
по влюбените ни очи горещи!
Помня слънчевите лъчи, ...

Есенно вино...
Колко е млада още
и мойта душа...

Аз съм онази, проклетата, която търсиш в душата си.
Аз съм онази властната, страшната, която те кара да настръхваш.
Аз съм онази истинската, изкусителната, която мечтаеш...
Толкова тайно, че и пред себе си не признаваш
Проклинам те! ...

На Ивчо:)
Познавам те от много много малка.
Познавам те по сините ти устни.
Познах те и сега.
Познавам всякога, ...

Не искам да идва денят,
в който ще си тръгнеш от мен,
не искам да идва моментът,
в който ще трябва да се сбогувам с теб,
не искам да те пусна да си тръгнеш от мен, ...

Химикалката проплака на тези редове,
мастилото не чака да рисува светове,
на леден къс живея и с него се топя,
от светлинните струни музика изгаря.
Този странен звук странни врати отваря, ...

Греховете вече са моя сянка,
да обърквам хората ми е специалност.
Колко сълзи на този свят причиних,
а още колко сърца разбих...
Ледената кралица ми викат... ...

На празниците винаги си ти сама,
не те събуждат сутрин със целувка.
Понякога виниш жестоката Съдба,
а друг път пък приемаш я с усмивка.
Преди години смяташе го ти за грях, ...

Напразно се бориш с таз обич у теб –
тя вече изпълва душата ти.
Отчаяно чувстваш как бързо расте
и даже прилича на щастие.
Сега само той ти е изгрев и залез. ...

Всичко ми напомня колко съм сама,
колко съм наивна и колко съм нещастна...
Всеки влак подтиква ме пред него да стоя,
да чакам аз съдбата си, дори да е опасна...
Искам да изчезна и никой да не види, ...

Ти
Ти си този, когото сънувам
ден и нощ в моите мисли...
Ти си обичта на сърцето - заблуда,
за която вярвам и умирам! ...

посветено...
В селото камбаната мълчи, не бие.
Вятърът разпръсква по поляни къщите.
Щъркелът дори гнездо не ще да свие.
Пусти улици. Денят ги гледа смръщено. ...

Гледам те. Свеждаш очите си.
Плахо поглеждаш в земята.
Сякаш, че криеш сълзите си
бързаш да минеш оттатък.
Гледаш ме. Няма в тъгата си ...

как искам да пиша...
но без да дишам
отрови...
и искам да виждам...
но без да слушам ...

Стоиш пред мен, навел глава.
Ръцете ти неволно трепват.
А името на другата жена
в мълчанието ни отеква.
Опитваш се да събереш ...

И се появи от нищото и искаше нещо невъзможно... да се докосна до теб... без дори да те познавам. Не, не е възможно, защото не съм, като другите и едва ли бих могъл да бъда... Не искам повече празни хора, без капка чувство... не искам този свят с фалшивите си "стойности", които нищо не струват пред ...

Днес си тъжна и мълчиш,
може би очакваш нещо ти?
С поглед, вперен във вратата,
чакаш да влезе тишината.
С очи кафеви и прекрасни, ...

Уморен ли си? Сега ще ти налея,
понеже дълго си ми липсвал.
Ще помълчим. Ще поговорим
за себе си, за някой близък
и за други хора. ...

Вяра
"Лошото се познава
по тълпата около него."
Сенека
Пропукаха се шепите, ...