Съкровище прекрасно, безкрайно те обичам
и за теб във всичко аз се вричам.
Толкова ми липсваш и се чувствам сама
и май, че много дълга ще е нощта.
Целувка изпращам ти от моето сърце, ...

Когато над града се спуска мрак
и светлината слънчева оплакваш,
когато от небето молиш знак
и питаш се смутен какво очакваш,
седни и затвори за миг очи. ...

Замислям се понякога, какво е живота!
Радост, веселие, любов, красота –
старост, униние, скръб и тъга!
Тогава възникват въпроси безброй:
защо човек се ражда, какво всъщност е той!? ...

Къде си ти,
къде си ти, Любов,
на прилагателните
и на удивителните?
Ела, да облекчиш болката ми, ...

Есента ме прегръща
с уморени, натежали листа,
цветният двор и малката къща
сякаш подават ръка...
скърцаща портичка, ...

Но ще бъда...
Плюш е цялото ти тяло,
а косите твои - свила,
твоя съм - виж колко бяла,
чакаща, трепереща и мила!... ...

Няма те... тихо дъждът вали...
притихва стаята, любими...
И капки стичат се самотни,
стъклата - студени и потни...
Сърцето тъжи... как жадува, ...

Измислях си
пътеките разлистени
в очакване да дойдеш...
закъсняло.
Да звънне прагът ...

Несметните богатства на света
не са ми нужни. Ти ми даваш всичко.
Какъв ти блясък? Що за суета?...
Обичам те. За острови не мисля.
Изтръпнала - на колене пред Бог ...

Като Войн за молитва коленича,
но зад очите ми мрак наднича,
търся за себе си опрощение,
но липсва ми смирение...
В мен гори отдавна черна ярост, ...

мога да съм фея
но не съм пригодена
за кратки пространства
трябваше да вляза в къщата
да поиграя малко lost ...

Върни се, моля те!
Сърцето ми те чака.
Очите ми, изпълнени с копнеж,
очакват всяка вечер твоето завръщане.
Във мрака на самотните ми нощи, ...

Ти слънцето си, аз пък синевата.
Ти - камъка, а аз пък съм водата.
Със силата си искам да те вая.
Ти птица си във полет, във простора,
а аз пък вятъра - в море от... хора. ...

Толкова е просто, аз от тебе искам
до мене ден и нощ да те притискам.
Няма да те имам цял живот назаем,
така просто не мога да изтрая.
Теб обичам най-много на този свят, ...

Беше есен и в локвите есенно
се отронваха жълти листата.
Както дните се нижат отнесено,
неусетно покри се земята.
Беше есен, а тебе те нямаше, ...

Бягам с кораба, свършил пътя си в рифове.
Разлетяха се късове цветни мечти.
Ето, пак не заспивам. Галя грифа
и е тъжна китарата, а в душата боли.
От себе си бягам. От този, когото обичаше. ...

Не знам накъде пътувам, а автобусът ме води в обратната посока. Важен е пътят и това, което се случва, докато реалността минава бързо пред погледа ти! Влизаш в автобуса и търсиш свободно място макар, че в повечето случай търсиш просто свободен човек-ланголиер, с който заедно да консумирате времето д ...

Промени се... вече не струваш.
Защо на друг се преструваш?
Чужди устни насила целуваш...
Правиш ли се или наистина не ме чуваш?
Умът и сърцето от лъжи едвам изнемогват, ...

Очите ми са пясъчни часовници
с прогнило дъно, тъжни и обременени...
Не им помагат никакви съновници...
Кошмарите поглъщат жадно
в неистово желание за малко време. ...

Ще галя само твоите ръце,
с целувки аз ще обсипвам твойто тяло.
В едно с твойто ще бие моето сърце,
ще бъда най-щастливата жена в бяло.
Ще се врека във вярност до смъртта, ...

Душата ми отдавна си отиде,
отдавна нямам нищо в този свят,
погребах я и бързо си заминах,
останах само с болка и тъга...
Душата ми отдавна ме намрази, ...

> Слънчев лъч,
>
> няма глас,
>
> иска думи, светъл час. ...

„Една нощ душата на виното пееше в бутилките."
Шарл Бодлер
Откакто Ел си замина апетитът ми се подобри. Непрекъснато търся нещо за ядене. Хладилникът е пълен с всевъзможни кулинарни великолепия; проверявам редовно неговото съдържание и допълвам от магазина, защото никак не обичам, когато потърся нещ ...

Времето е отвратително... Студено и топло, мокро и кално се редуват през ден...
Тръпки преминават през моето тяло... Виждам ножът студен...
Прозорецът... Там е утехата... В необятната нощ... Отварям го, а пердето се вее зловещо... Сякаш съм в призрачен сън...
Чувствам се ужасно - размекната, потисна ...

Искам времето назад да върна
и в ангел бял да се превърна,
за да дойда аз при теб
и да те прегърна...
Сега седя сама, ...

Непозната съм. Млада съм. Дива.
Във косите ми пролет гнезди.
От целувка отровно тръпчива
ти отпий и до мен полегни
във леглото от сплетени пръсти. ...

И ехото разказваше
едва, една история позната...
Там, на асфалта,
в праха,
белокоса женица седеше, ...

Едни очи ме спират да съм с теб,
(жените са към тяхната посока),
дали ще ме дълбаеш върху лед...
Май вече се съмняваш във отскока!?!

По любовните улици,
плувнали в сока на младост,
шумни и шарени птичета
плискат локви от радост.
Зад ъгъла дебне вихрушка ...

Парфюм.
Знам, че беше там.
Усетих парфюма ти.
Почувствах присъствието ти.
Изгарящо-ледено докосна ръката ми ...

Отплуването на Титаник
Отново зазори след дългата полярна нощ,
подводни айсберги от ледовете се родиха,
напукаха се те, при първите о` слънчеви лъчи,
заплуваха на юг някак си тихо, тихо, тихо. ...

Измислих те. Красив, добър – неистински.
И дяволски измъчван от измислици.
Не знаех, че душата ти е с болка бременна,
ръката ти – ръка, в която никой не е вярвал.
Измислих те. Прости ми. Вярвай ми - ...

Кажи ми?
- Към този, който ме чува! Кажи ми!
- Не беше ли ехото от капещи сълзи!
- Към този, който ме вижда! Кажи ми!
- Не беше ли слънце, изстина! ...

За миг съзрях те в мрака
и сигурна не бях дори
дали това е щастието, което чаках,
или нещо, от което ще боли?
Но тръгнах щастие да търся, ...