Трудно ли е да кажеш “обичам те”?
На пръв поглед не изглежда много трудно да разкриеш сърцето си и да изразиш чувствата си чрез простите думи: ”обичам те”, но дали наистина е така? Може ли едно “обичам те” да промени живота ти до такава степен, че да съжаляваш, че си го казал или точно обратното - д ...

(с Мария "Блъди" Кисилярска)
Никой друг повече от мен
не би следвало да ти липсва.
Никой друг повече от мен
не би могъл все да те обича. ...

от много далеч...
токов удар по безмозъчна сирена(или тъпо сирене)
деградирали вече от мълчание/съжаление
и да седим,и да не седим - ще потръгне ли
накъде да потръгне?! ...

Съперница съм ти.
И ме следиш.
Дишаш кълнящо.
Лаещо пишеш.
Разголваш гръдта си. ...

Тактувам времето
на тези които ме чакат
Отварям очите и чувам пак влака.
Потраква във такт - трака трак. Пак.
тактувам времето, че баща ми ме чака, ...

След дъжда
останаха сълзите
ми да се стичат
като в порой.
Нека падат ...

Опиянен съм.
Виждам те така цяла.
Зашеметен съм.
Искам те чиста, нежна и бяла.
Възхитен съм. ...

Защото ти ми показа какво е студа... Защото ти закри слънцето с ръка и докара само мраз в сърцето. Защото ти превърна топлината в студ и ти ме накара да полудявам, когато едвам живеех. Защото ти бе смисъла на живота ми, защото ти ми даваше сили да продължа да се боря.
Морето мие босите крака, лекия ...

На пейката стоеше стар човек.
Споделяше закуската си с птиците.
С треперещи ръце им хвърляше трохи
и пламъче блестеше във очите му.
За миг поспрях до тях и се замислих ...

Къде попаднах, как тук се озовах?
Как тук във вериги аз се оковах?
Не, не ми харесва тук, ела и ме вземи.
Не ми харесва тук - ела ми помогни.
Аз моля те, за мен ела, изгони от мен студа. ...

Пътища стоманени вървя (като затвори).
Раздирам се (кървя).
Назад е зной
(и сънища). Думи изречени
сълзите гасят в дъжд на обречени... ...

>> Сама
>>
>> Себе си искам да превъзмогна -
>> човешкото да залича,
>> но все не достигам с ръка ...

Повторение твое сме двете със сестра ми -
не точно, но външно - със сигурност.
Не зная доколко за теб е утеха -
и мойте деца ще се питат ли някога същото?
Но днес аз изпитвам тревога и страх... ...

Здравей, мой нов ден! Искам нещо да ти кажа, имам толкова много да ти разкажа – за любовта, живота и смъртта. Откъде да започна ми кажи, леле всичко толкова много ми тежи. За моето момче, обича ли ме той... и още куп въпроси, които тежат на моята душа, но... слушай ме сега. Бяхме деца и тъкмо преотк ...

Лудостта е като гравитацията. Просто трябва да бутнеш... или да бъдеш бутнат от някого. Започваш да падаш по безкрайна спирала, която води в ада. Независимо какво правиш, ти просто пропадаш все по-надолу и по-надолу. Самият ти се променяш. С всяко пропадане, част от теб умира. Една крачка назад, все ...

Drift
I remember when we fell,
You took my whole life, my breath away,
I remember when we kissed, as you drift into the sun,
So take the ride, now you take the fall and, ...

Crematory - "The Fallen"
Newborn from fire and ashes
Dwelled with the
Storm and wind
He fought ...

МАЙКА
Аз връщам се при теб, когато
небето над мене се смрачи
и мъката - стрела в сърцето,
запрати и деня ми помрачи. ...

Не знаех, че любовта ти ме обсипва
с прах от свежи цветове,
че ме прегръща като люлка
над зюмбюлено поле.
Не знаех, че любовта ти ме примамва, ...

ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ
Не искам Първата Любов, а Най-Последната.
Тя - Първата е някъде в началото,
с Последната обичай ме отчаяно,
защото вече стигаме до края си. ...

Раздяла…
Разделям се с теб,
сега, в този час,
колкото и да боли.
Разделям се с теб, ...

Седнах в парка до момиче русоляво
и черно, и рижаво, и кестеняво.
Под липата, спомням си, цигара си запалих.
Подадох и на нея, по ръката я погалих.
Не я познавах, но я бях засичал някъде. ...

Вярвай ми. Ще те намеря.
Напразно нищо не е било,
а знам, че и ти едвам дишаш без мене,
и ти е твърде само.
Вярвай ми. Ще те открия. ...

Различието не означава безправие
На този свят има много, които са като нас, но тяхната съдба е по-тежка - това са хората с увреждания. Не зная защо обществото гледа на тях като втора ръка. Техните проблеми не са само вродени; придобиват се от катастрофи, трудови злополуки, тежки заболявания... Та на ...

Тръгни към любовта
Обичай ме! Ние не сме вечни на света.
Обичай ме! Знаеш, че не е вечна и любовта.
Животът се изплъзва и не знаем до кога
ще можем да се радваме на нежност, топлина. ...

Не мога да го правя като него.
Не мога като нея. Не мога.
Нищо.
Не мога да пиша с дясната ръка - просто, за да не питат дали съм левичарка.
Не мога да правя балончета с дъвка. А това всеки го може. ...

Времето спомена ще заличи.
тъй както вълните следите във пясъка...
И после морето ще замълчи
поглъщайки в себе си на чайките крясъка.
Слънцето в нищото в миг ще се скрие, ...

Last Rose of Summer
Последната роза
на лятото
бавно отрони
цвета си. ...

А времето заспива...
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...

Хлъзгави, лепнещи, празни моменти,
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.
Нещо, някакво, мъничко, тайно ...

Ще ти изпратя аз по вятъра -
докосването на любящите ми пръсти,
със слънцето ще пратя от страстта си
и топлото ми и усмихнато присъствие...
С дъжда ще пратя от сълзите си, ...

Напоследък
лятото си тръгва от мен,
преди да е свършило -
като мъж,
който внезапно и безпричинно ...

Ще тръгнеш - може би насила
да търсиш свойта самота.
А зад усмивки болка скрила
аз тайничко ще съгреша -
ще ти измислям грехове, ...

Човек се ражда без да иска,
не пита даже за смъртта.
Той идва във усмивка чиста,
в усмивка сладка на греха.
И още щом поеме дъх ...

Ела
в една история,
в една илюзия
със две-три мисли!
Виж, няма нужда от безшумие! ...

Всяка нощ в съня ми някой се промъква,
виждам силует, който лекичко помръдва.
Кой ли е това?
Вече знам - това я тя!
Всяка нощ така загадъчна и тиха ...

"Усмихвай се, човече" - казват ми -
"Поздравления за силната поезия!".
Всички я харесват, но дали
прочитайки я те не ми се плезят?
Не се ли подиграват всички с мен, ...