Не знаеш как обичам – как страдам и прощавам...
Каквото си поискам, докрай го получавам.
Бях капчица дъждовна – превърнах се в стихия.
Робиня бях покорна – сега съм като сприя.
И още много мога. И никога не губя. ...

Здравей, моя обич,
моя малка отплата.
Отвори ми вратата Си,
идвам пак да поплача.
Идвам трескава, ...

Облегната на студената стена,
аз плача и се моля да заспя...
Но не разбирам, че от таз тъга
няма кой да ме спаси сега...
Търся пътища, но не намирам, ...

Сега не ми е до тебе.
Влез, ако искаш, в стената
или избягай при себе си.
Сега съм най-малко жената,
която си съчинявал, ...

Най-лесно е да измамиш честния човек.
Георги Гълъбов

ПОЧУДА
Крясък от болка,
вик на забрава,
огън от страст
и искрица от спомен. ...

Копнеех да те видя на бяла светлина.
Копнеех да хвана твоята ръка.
Носех се в един водовъртеж
от мисли, изпълнени със стремеж.
Беше като в приказа любима, ...

Във четири стиха да опиша
що за участ - самота.
До мене си и те прегръщам -
безкраен миг - и после... празнота.

>>>>> Всеки гледа към другите,
>>>>> а вижда ли реално света?
>>>>> Вижда ли сълзите в очите
>>>>> и на лицата изписан страха?
>>>>> Вижда ли страдащите хора ...

Отдавна вече не те обичам, но защо все още не мога да продължа напред, защо не мога да забравя всичко... защо болката продължава да бъде все така силна и все още не намирам лек за празнотата, която ти остави в мен... Хиляди пъти на ден се опитвам да забравя, да загърбя всичко и просто да погледна на ...

О, Любов! Кажи какво направи?!?
О, Любов!Кажи в какво сгреши?!?
Мислите в главата ми заграби,
воля, разум....всичко заглуши!
Караш ме наяве да бълнувам, ...

Значи в началото градът носеше името Ад и Рай, защото беше райско кътче, но много се караха хората, същински ад. За жилища се караха - кой къде да си построи. И понеже много туристи го посещаваха и чужденци купуваха имоти, местните решиха да сменят името на града на Казан и Лък. Казан, защото в ада ...

долавям
дъха ти
и меки пламъчета
в очите
усмивката ти ...

Голямата любов не е мираж,
но само по веднъж те навестява,
ако ти липсва истински кураж-
отлита и безмълвно се прощава.
Не грабнеш ли магическия плам ...

DJ BoBo - Shadows Of The Night
Shadows of the night
They are coming when the moon is shining bright
Leave their graves as shadows of the night
When the city is asleep no one knows the ...

Simple Plan – No Love
Staring out into the world
across the street
You hate the way your
life turned out to be ...

Сърцето е съдия опасен -
то често съди и без вина,
щом някой, вперил поглед сластен,
посей на ревност горчивите зърна.
Във власт на неписани канони, ...

Тук ще изОкам, но няма да плача,
макар простотията българска да е палача.
Далеко се вее и е като флага,
и не пропуска да ни излага.
Всинца запели сме в хор "мадригали", ...

Мечтата за принца в моя живот
Всяко дете има свои мечти. Често те се ограничават до това момченцата да бъдат полицаи, пожарникари или шофьори, а момиченцата да бъдат принцеси. Облечени в големи и красиви рокли, танцувайки с най-прекрасния принц от бала.
Едно малко момиче има такива илюзии и желае ня ...

Като полъх - лек, омаен
вечно ти до мене ще вървиш,
като звездица в хоризонта
пътя ми ти пак ще осветиш.
Като вятър - тих, небрежен ...

Ще си тръгна веднага
и след мен ще е пусто.
Ще си тръгна по покрива
през комина опушен.
Ще политна на изток, ...

Да те догоня...
(Безброй лета във мен не се е съмвало)
Безброй лета
във мен
не се е съмвало. ...

... И стана шеф Станишев -
шеф на кабинета...
Ах, по-добре да беше шеф
на партийния кенеф!

Видял ли си дъга през нощта
и как носи се бавно и гладко песента?
Видял ли си как пее денят
и как тихо вятърът вее?
Да видиш дъга през нощта ...

От тази раздяла
колко много ме боли,
но имахме ли шанс
заедно двама,
двама от различни светове ...

Върни се за последния ми танц,
когато стъпалата ще кървят
след толкова пътеки, изминати във търсене.
Върни се в есента,
сред стотици дъждове ...

Знаеше ли...
как боли
да чувстваш
и да молиш
времето ...

НА РАЗДЯЛА
Хайде, вземи се!
Хленчиш ненужно!
Ръка с благослов ще подам.
Житейски театър, ...

В душите ни е смут,
в сърцата ни е студ.
Сърца разбити стенат
от мъка съкрушени.
Вярвахме, че е любов голяма, ...

Остана пролетта назад
и лятото горещо тръгва вече,
коси полюшва златни есента
и тъй красива е, омайна и богата.
Да дойде зимата е рано, тя не чува, ...

Отлющен спомен падна
и земята, цъфнала в найлонени цветя,
поръси като семе.
Дъжд...
Лицето ми е звук ...

Бях сляпа... да не забележа любовта... любовта, която ми показваше! Сега ме е яд на себе си, че не исках да видя истината в очите му! И чувствам как сърцето... тупти за него. Лъгах се, че съм по-силна без него... предполагайки, че всичко е една илюзия! Осъзнах много неща, когато си "тръгна"... но бе ...

През пъстрата поляна
с безбройно многото цветя
тичам аз на воля
и се радвам на Света
през пъстрата поляна ...

Колко истински хора има в живота ни?
Колко истински клетви, чувства, слова...?!
Колко от тези неща са измислени...?
И колко от тях са лъжа, за беда...?!
Колко ли пъти нас са ни лъгали? ...

Ода за моя клас
Обичам ви, когато сте край мен...
обичам ви такива,
усмихнати и живи...
обичам ви... макар че някой ден ...

~~~Глава първа~~~
Наказание
- Сега, отново, г-це, бавно освободете съединителя и натиснете газта. Бавно, казах! - колата се разтресе при рязкото тръгване и почти моменталното спиране и инструктура ми почти разпиля всички листове в ръцете си. Ръката му се стрелна към оплешивяващото му теме и той го р ...

Искам да се извиня за изкушението
да публикувам стар преработен стих,
който изтрих преди време и да помоля
редакторите да не ми се сърдят за това.
Не ме забравяй ...