ВЪЗРОЖДЕНСКО-ГЕНЕРАЛСКА
да се пее възторжено и без въпроси
От кога се е,
мила моя майнольо,
бесът разбесувал, ...

Усещам по лицето ми как падат
капчици любов от твойте устни,
носят на душата ми наслада
и сърцето принуждават да препуска,
след теб, по твоите пътеки, ...

Когато сам, изправен
пред проблемите стоиш,
сякаш ти се иска нейде
да се изпариш...
Да избягаш от сложния сюжет, ...

Космическият ми кораб претърпя авария. Трябваше да кацна, но не защото корабът би се разбил, а защото ми трябваше резервна част за поправката. Не можех да избирам - кацнах на първата попаднала ми населена планета. Случи се да е Земята. Така я наричате вие. За да не смущавам съзнанието ви, приех ваши ...

Когато…
тиха е луната,
обвита с черна пелена
и шумно те обичам
като рана… ...

За първи път правя, тъй че съм сигурен, че на повечето няма да им хареса :)

Трепетът бавно умираше
във танца на тихата вечер.
Една мечта неродена умираше -
да се сбъдне не можеше вече;
да изгрее, да блесне разпалена ...

Уморих се от лицемерието тежко,
уморих се от клоуновия цирк,
душата ми беляза тъй жестоко
нанесеният с тонове фатален грим.
Нима аз мога тебе да забравя, ...

За тати
Отиде си от нас, остави ни сами и с много болка ни дари.
Не трябваше да става така и да умираш ти сега,
когато имам нужда от баща. Прибирах се с тъга и малка надежда,
че ти ще отвориш вратата и ще ме прегърнеш, но, уви, ...

Галактика си в свят неозарим.
Звезда, посърнала в небето пусто.
Една прашинка в есенен комин.
Една сълза, пролята тъжно.
Сияние си, бледнеещо във вятъра, ...

Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...

Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...

Недовършено
Колко е трудно всяко начало,
колко е трудно на белия лист
да построиш за душата си тяло,
когато е нейният пулс отривист! ...

Всеки си мисли, че може
да я подритва с насмешка,
да й забие в гръб ножа,
щом и в живота е пешка.
Че е сама и бездомна, ...

Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.
И детството, пораснало до смок, ...

Ти беше като слънчев лъч,
огряващ моята съдба
и блесна залезът ти изведнъж,
потъна в мрак и тишина...
... Още миг поне постой, ...

Never Ever
A few questions that I need to know
how you could ever hurt me so
I need to know what I've done wrong
and how long it's been going on ...

Тя беше малка и въпреки това толкова влюбена. Обичаше и държеше на него изключително много и беше непосилно за нея да си представи как някой ден ще бъде с друг човек, как някой ден ще обича друг човек, как някой ден ще живее с друг човек.
Единственото й желание беше да бъде щастлива, но явно това не ...

По тялото ми празно не остана
(сатирите със похот го деряха).
Поисках бели сънища в замяна
(ранените клепачи миг не спяха...).
Оставих си плътта - да я изсмукват ...

Ти си тръгна, мислех завинаги,
и остави след себе си болката,
неизказани думи на времето,
незавършени куп намерения!
Ти си тръгна, мислех завинаги, ...

Опитвах се с всички
сили да съм съвършена,
но се провалих.
Мъчех се да съм друга
и някак забравих да ...

Черна роза стои на белия лист,
а на него - изписан стих.
Покрито с прах до него седи
и шишенце мастило.
Черни рози, черни рози, ...

Думи
До вчера думите
като дръзки торпили
пронизваха...
Мъгливите портали ...

ОТКРОВЕНИЕ
на Ники
Потъвам в мисли и броя минутите.
Завръщам се във спомена...
Неказани слова. Слова нечути. ...

Деца на новото време...
Виждам ви!
Прегърнали сами
себе си - стоите
и гледате в нищото. ...

Разкъсах дните в епилози.
И купих си обувките
с токове
като на мама,
когато ходеше по барове - ...

Докосваш ме
Вървим един до друг, пръстите ни се огряват и докосват...
Докосвам те за миг... и погледът ти заглушава моя вик...
Не питай... страст и болка... устните ми пак треперят,
Искат да прошепнат... да говорят... прегърни ме със очи, ...

> Бе свикнал да си ходи по земята,
>
> но веднъж към слънцето погледна.
>
> Неистово го завладя мечтата ...

Цигарата догаря в мрака. Аз отново съм сама и беседвам с вечната си гостенка - Самотата. Разказвам и за живота си, за хората, които идват в живота ми, настаняват се за малко в моето сърце и после поемат по дългия път на забравата.
Запалих следваща цигара, долях в чашата си още малко водка и продължи ...

Всичко беше розово, красиво,
а сега тъмно и сиво.
Обичта гореше в нашите сърца,
ала зла тъма прогони я сега.
В началото за мене бе шега ...

Далеч от града имаше едно място. Място, което всички избягваха. Посещаваха го само два-три дни в годината. Това бе гробището. Мрачно, нали? Само гробарят и нощ, и ден стоеше там. Всяка минутка, всеки час.
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...