Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
385.8K результатов
Three Days Grace - Animal I Have Become
🇧🇬
Three Days Grace - Animal I Have Become
I can't escape this hell
So many times I've tried
But I'm still caged inside
Somebody get me through this nightmare ...
Chicago (Movie) - All That Jazz
Come on babe, why don’t we paint the town?
And all that jazz
I’m gonna rouge my knees and roll my stockings down
And all that jazz ...
Chris Brown ft. Jordin Sparks - No air
Tell me how I'm supposed to breathe with no air?
[Jordin]
If I should die before I wake
It's cause you took my breath away ...
Отивай си! Отдавна ме изгуби!
(Сърцето ми страхливци не обича!)
Аз в бурите, в стихиите се влюбвам
и всичко непознато ме привлича.
Гори кръвта в немирните ми вени, ...
Уморих се. От всеки. От всичко.
Уморих се от вечното бързане.
Уморих се от дълго обичане.
От късмети, на възел завързани.
От изтрити от тичане прагове. ...
(Добре, че има още мини, които могат да взривяват паметта ни; да къртят престъпленията от съвестта ни и да изгарят греховете ни!)
..................................................................................................................................................
Подгъна тънките си коле ...
Животът е това, което се случва, докато кроим други планове
🇧🇬
Животът е едно много сложно понятие, в повечето случаи неизвестно за нас, хората. Той се дава от Господ и аз мисля, че дните на всеки от нас тук, на земята, са определени още при раждането му, също от Господ. Затова ние трябва да изживеем тези дни по възможно най-добрия начин. Да ги живеем така, сяк ...
Не пръсвай красотата, дето е отвъд,
когато звездите ти говорят за любов.
Не чакай ласките на грешен кръстопът,
лесно е да бягаш, вързал мислите си със хомот...
А трудно е да гониш птицата, ...
Може би аз разбрах какво би било -
всяка паднала маска от мен
би ми донесла още от това същество,
което все не може да докосне теб.
Може би знам, какво бе грешно тук - ...
Вишневият сумрак се прокрадваше незабележимо по открехнатите към света тъмни ъгълчета на бордюрното Съществуване. Бледата луна се отразяваше като сянка върху последната локвичка, останала от приказното градско езеро. На негово място сега стоеше единствено празното му корито. Студеният камък още пазе ...
Пред мойте бели листи болката позира.
Схванах се. Не исках лицето и да претворя.
Талантът ми чудесни щрихи нарисува.
Отказвах и, но нагла беше Тя!
Завърших "прекрасната" творба. ...
Аз ти дадох всичко, което имам -
доброто, злото...
Нима това не ти е достатъчно?
Нима сърцето ми не струва нищо за теб?
Аз ти дадох всичко, което имам. ...
Кръгът се затваря отново,
а по средата е дълбоката яма,
в която потъваш като късче олово
и изход от дъното сякаш просто няма.
Но винаги кръгът над теб се отваря ...
Превърни мечтите ми в отровно одеяло
и завий ме със усмивка - лека нощ.
Сърцето няма го - отдавна е умряло,
(погреба го с красивия си нож)
Полети с крила, направени от мене, ...
Искам да крещя, дори да те ударя!
Можех да летя, крилата ми попари.
Имам нужда душата ти в миг да отворя,
вероломно да я претърся, да не спра да говоря!
Искам да знам сляп ли беше, кое не усети? ...
Преборих всички мелници. Напук
се мъчиш ти в дилема да ме вкараш.
Не се обиждай. Просто бях до тук.
Опитай се със друг да продължаваш...
Играта ти така ми доскуча, ...
Коя ли е другата?
Черната или онази бялата...
Коя ли е на вятъра съпругата?
Усмихнатата или онази онемялата...
Коя ли все още целува за лека нощ луната? ...
Светлина си - акростих с троен сплит
(всеки днешен жител в нашата древна земя има и носи в индивидуализираната си душа единен троен корен, бидейки потомък на траки, древни българи и славяни)
След питане безброй
свята мисъл чух:
в калния порой ...
Само кажи, че тази нощ няма кой да целуне клепачите ти с безумната нежност на ефирни пеперудени криле. Кажи ми за самотата, когато сърцето неистово желае невъзможната любов, а тя все бяга с ефирен танц далеч напред сред залези безбрежни. Разкажи ми как гониш вечността с едничката цел да достигнеш ме ...
„Върви си!” – тихо промълвих
и ти си тръгна, думичка не каза.
Надявах се да си щастлив
и да не таиш в сърцето си омраза.
„Върви си!” – тихо промълвих, ...